Упанишадите са пътят на светлината; Бхагавад Гита е пътят на любовта; Дхаммапада е пътят на живота. Буда избягвал метафизични въпроси. Той би могъл да им отвърне с думите на Исус: „Търсете първо Божието царство и Неговата правда; и всички тези неща ще бъдат добавени към вас“. Затова Буда лишава своето учение от метафизика. Той просто казва: #1 | | |
Не вършете това, което е зло. Правете това, което е добро. Пазете ума си чист. Това е учението на Буда. Дхаммапада 183 #2 | | |
Казва се, че веднъж въоръжен човек предприел дълго пътуване, за да види свят последовател на Буда, и попитал дали учението на Буда може да му бъде преподавано. Отговорът бил: “Не вършете това, което е зло. Правете това, което е добро. Пазете ума си чист. Това е учението на Буда.”. "Това ли е всичко?", казал въоръженият мъж; „Всяко дете на пет години знае това.“ „Може да е така, но малко мъже на осемдесет могат да го практикуват“, му било отвърнато. #3 | | |
Първата от големите истини на Буда е, че „всичко е преходно“ и следователно всичко е скръб, е част от визията на човека през вековете, изразена в запомнящите се думи на Еклесиастът: „Суета на суетите, казва проповедникът, суета на суетите; всичко е суета “. Но Буда ясно посочва, че само преходният живот е суетата, а не вечният живот или онези моменти от вечния живот, на които можем да се наслаждаваме в преходния си живот. #4 | | |
Във втората от своите велики истини Буда дава своя дълбок духовен и психологически принос за проблема с човека: причината, поради която човек страда под преходното, под нещата, които отминават, е, че той се придържа към преходното, той жадува за неща, които отминават, като по този начин забравя вечно-присъстващото Безкрайно в него. Малцина мъже във всички времена са копнели за Вечността и са постигнали Вечността, но само малцина. Когато светлината, видяна от малцина, стане светлината на мнозина, тогава човек ще може да се изпълни на тази земя. Междувременно не можем да не видим истината на Божията Песен: #5 | | |
Измежду хиляди човеци, може би един се стреми към съвършенство; и измежду хилядите онези, които се стремят, може би един ме познава истински. Бхагавад Гита 7.3 #6 | | |
Буда прави жаждата източник на страдание, и свобода от жаждата източник на освобождение. Що се отнася до обикновените, необходими, земни потребности, думите на Исус биха могли да бъдат думите на Буда: „Търсете първо царството.” #7 | | |
Свободата от жаждата на желанията произтича от мира в човека и между хората. Свободата от желанията е полутон на мъдростта, която преминава в духовно виждане (визия). #8 | | |
Гита го прави абсолютно условие за освобождение: #9 | | |
Когато човек предаде (отстъпи) всички желания, които идват в сърцето му, и с Божията благодат намери радостта на Бог, тогава душата му наистина е намерила покой. 2.55 #10 | | |
Но Бхагавад Гита също ясно посочва, че има абсолютна разлика между желанието и добрата воля и по този начин Кришна казва: #11 | | |
Аз съм силата на тези, които са силни, когато тази сила е свободна от страсти и егоистични желания. Аз съм желание, когато то е чисто, когато това желание не е против праведността. БГ 7.11 #12 | | |
Голямата битка на Бхагавад Гита, битката на живота, е битката на противоположните желания и затова чуваме: “Бъди войн и убий желанието, мощният враг на душата “. 3.43 #13 | | |
Св. Йоан Кръстни казва, че всички доброволни желания, големи или малки, или дори най-малките, са в пътя на обединението, защото причастието е превръщането на волята на човека във волята на Бога, и най-малкото егоистично желание е разделение, отделяне. #14 | | |
В Самюта Никая четем следната история: #15 | | |
Страданието, причината за страданието, краят на страданието и Пътят, който води до края на страданията: това са четирите истини на Буда. #16 | | |
Синът на Малункя бил стар и разтревожен да познае накратко учението на Буда. Той отишъл при Учителя, който го попитал: #17 | | |
Чувстваш ли каквато и да е жажда, сине на Малункя, за неща, които никога не си виждал, които не виждаш и които не искаш да виждаш в бъдеще? - „Не, Учителю". #18 | | |
Чувстваш ли каквато и да е жажда за неща, които никога не си чувал, които не чуваш и които не искате да чуете? - „Не, Учителю“. #19 | | |
И същото би могло да бъде попитано за другите сетива. Сега, чувстваш ли каквато и да е жажда за неща, които никога не си мислил, не мислиш, и не искаш да мислиш в бъдеще? - Не Учителю”. #20 | | |
Дори и да нямаш жажда за неща, които не са в мислите или сетивата ти, не изпитвай жажда за неща, които са в сетивата и мислите ти. Това е пътят, който води до края на страданието. - “Разбрах, Учителю”. #21 | | |
И синът на Малункя видял Истината и напуснал Учителят с радост в сърцето си. #22 | | |
Рабиндранат Тагор пее за мъката на човека: #23 | | |
„Затворнико, кажи ми, кой те завърза? #24 | | |
„Моят господар", казва затворникът. „Мислех, че мога да надмина всички в света с богатство и власт, и натрупах в собствената си съкровищница парите, дължими на моя цар. Когато сънят ме надви, легнах върху легло, което беше за моя господар, и след събуждане установих, че съм затворник в собствената си съкровищница. #25 | | |
„Затворнико, кажи ми кой е този, който изработи тази нерушима верига?" #26 | | |
„Аз бях”, казва затворникът, “който изкова тази верига много внимателно. Мислех, че моята невидима сила ще задържи света в плен, оставяйки ме на свобода необезпокояван. Така нощем и денем работех над веригата с огромни огньове и жестоки удари. Когато най-накрая работата беше свършена и връзките бяха пълни и нечупливи, установих, че тя ме държи в хватката си.” #27 | | |
Спирането на желанията и освободителният мир е предложено в Дао Те Чинг: #28 | | |
Без да излизам от вратата си, #29 | | |
мога да узная всички неща на земята. #30 | | |
Без да гледам през прозореца си, #31 | | |
мога да познавам небесните пътища. #32 | | |
Защото колкото повече човек пътува #33 | | |
Толкова по-малкото той знае. #34 | | |
| | |
Пристига без да пътува, #36 | | |
Вижда всичко без да гледа, #37 | | |
Прави всичко, без да извършва. 47 #38 | | |
Средният път на Буда ни помага да разберем защо трябва да има мир от жаждата, от желанията. Този Средният път е тесният път на усъвършенстване, който води до върха на светата планина, както бе обрисувано в някои ранни издания на Свети Йоан Кръстни. Отдясно е грешен път, който води до желание за неща от земята, а отляво е грешният път, който води до желание за неща от небето. Два стиха от Бхагавад Гита могат да се отнасят за тези два грешни пътя: #39 | | |
Има мъже, които нямат зрение и въпреки това говорят много думи. Те следват буквата на Ведите и казват: „няма нищо друго освен това“. #40 | | |
Душата им е изкривена от егоистични желания, а тяхното небе е егоистично желание. Те имат молитви за удоволствие и мощ, чиято награда е земно прераждане. БГ 2:42-43 #41 | | |
Но в центъра има тясната пътека, която води до върха на планината. Този път предполага хармония в живота: „нито за онзи, който яде твърде много, нито за този, който яде твърде малко; нито за този, който спи твърде малко, нито за този, който спи твърде много “, БГ 6.16. Това е Път на Съвършенството, както е обяснено от Буда в тази история: #42 | | |
Сона Коливиса бил син на богат търговец, присъединил се към ордена на монасите на Буда. С излишък на ревност той вървял на тръни, и пътеката, по която вървял, била покрита с кръв. Тогава той си помисли: „И ако бих се върнал в дома си и да използвам богатството си за правене на добри дела?“ Буда, Учителят, разбрал мислите му, отишъл при него и го попитал: #43 | | |
„Когато си беше у дома, Сона, можеше ли да свириш на лютня?“ - Да, Учителю.' #44 | | |
„Когато струните на лютнята бяха прекалено опънати, дали твоята лютня издаваше подходящи звуци?„ - “Не, Учителю“. #45 | | |
“Когато струните на твоята лютня не бяха нито прекалено опънати, нито прекалено отпуснати, лютнята издаваше правилните звуци. Не беше ли така?” - „Така беше, Учителю.” #46 | | |
“Дори така, Сона, излишъкът от ревност води до само-извисяване, а липсата на ревност води до бездействие: имай равномерност на ревност, овладей силите си в хармония. Това да е твоята цел.” #47 | | |
Сона Колвиса чул думите на Учителя и ги послушал; и за кратко време стигнал Нирвана. #48 | | |
А какво намираме на върха на Божията планина? По пътя откриваме думата нада, нищо, написана пет пъти: нада, нада, нада, нада, нада. А на планината е написано: „Y en el monte nada“, „И на планината нищо“. #49 | | |
Пътят, който не води до нищо, е пътят на Безкрайното, споменат в Дао Те Чинг: „Отидете далеч в Пустотата и там почивайте в тишина“. Това е прочутата Сунята на Будизма. Св. Йоан Кръстни иска да разграничи важността на нищо, в неговия положителен и отрицателен смисъл: #50 | | |
