Дхаммапада (начален превод) / Дхаммапада: 5 – глупакът

5

#1

ГЛУПАКЪТ

#2

60 Колко дълга е нощта за стражаря; колко дълъг е пътят на уморения; колко дълго е скитането на животите завършващи в смърт - за глупака, който не може да намери Пътят!

#3

61 Ако из голямото пътуване в живота човек не може да намери някой, който да е по-добър или поне толкова добър колкото него, нека той щастлив да пътува сам: глупак не може да му помогне в пътуването.

#4

62 ‘Това са моите синове. Това е моето богатство. По този начин глупакът се затруднява. Той дори не е собственик на себе си: а колко още по-малко на синовете и на богатството си!

#5

63 Ако един глупак може да види собственото си безумие, той в това поне е мъдър; но глупакът, който мисли, че е мъдър, той наистина е истински глупак.

#6

64 Ако през целия си живот глупакът живее с мъдър човек, той никога не узнава пътя на мъдростта, тъй както лъжицата никога не познава вкуса на супата.

#7

65 Но ако човек, който гледа и вижда е само един миг с мъдър човек, той скоро познава мъдрият Път, тъй както езикът познава вкуса на супата.

#8

66 Глупакът, който мисли, че е мъдър, минава през живота си като свой враг и винаги върши грешни дела, които в края дават горчиви плодове.

#9

67 За онова дело недобре направено, когато се извърши, човек трябва да се покае; и тогава човек трябва със сълзи да пожъне горчивите плодове на погрешната си постъпка.

#10

68 А постъпката наистина е добре направена, когато като е извършена, човек не трябва да се покайва; и тогава човек може да жъне с радост, сладките плодове на правилната постъпка.

#11

69 Грешната постъпка изглежда сладка за глупака, докато реакцията не дойде и не донесе болка, а горчивите плодове на грешните дела трябва да бъдат изядени от глупака.

#12

70 Глупакът може да пости месец след месец, ядейки храната си с острия връх на острието на куша (трева, стръкчета), но стойността му не е 1/16 частица от тази на мъдър човек, чиито мисли се хранят от истината.

#13

71 Погрешно действие може да не доведе до реакцията си наведнъж, дори прясното мляко не става кисело от веднъж: подобно на тлеещ огън скрит под пепелта, то поглъща злосторникът, глупакът.

#14

72 И ако някога в собствена вреда хитростта на глупака нарастне, това само унищожава собствения му ум, а съдбата му е по-лоша от преди.

#15

73 Защото той ще пожелае репутация, предимство сред монасите, власт в манастирите, и почит измежду хората.

#16

74 'Нека и домакини и отшелници мислят, че аз съм свършил тази работа; и нека винаги да ме питат какво трябва да правят или не.’ Това са мислите на глупака, подпухнал от желание и гордост.

#17

75 Едното е пътят на земното богатство, а другото е пътят на НИРВАНА. Нека последователят на Буда мисли за това и, без да се стреми към репутация, нека винаги се стреми към свободата.

#18