Дхаммапада (начален превод) / Дхаммапада: До края

117 Ако човек направи нещо грешно, нека не го прави отново и отново. Нека не намира удоволствие в греха си. Болезнено е натрупването на неправомерни деяния.

#51

118 Ако човек извърши нещо добро, нека го прави отново и отново. Нека намери радост в добрата си работа. Радостна е акумулацията на добра работа.

#52

119 Човек може да намери удоволствие в злото докато злото му още не е дало плод; но когато плодът на злото дойде, тогава човекът наистина намира зло.

#53

120 Човек може да намери болка в правенето на добро, докато доброто му все още не е дало плод; но когато плодът на доброто дойде, тогава този човек наистина намира добро.

#54

121 Не се придържайте към грях с малка стойност, мислейки си „това за мен е нищожно“. Падащите капки вода след време ще напълнят буркана. Дори простоватият човек става изпълнен със зло, въпреки че го събира малко по малко.

#55

122 Не се придържайте към дела с малка стойност, мислейки си „това е нищожно за мен“. Падането на капки вода след време ще напълни буркан с вода. Дори тогава мъдрият човек става пълен с добро, макар че го събирал малко по малко.

#56

123 Нека човек избягва опасностите от злото като търговец, носещ много богатства, но с малък ескорт, избягващ опасностите по пътя; или както човек, който обича живота си, избягва пиенето на отрова.

#57

124 Тъй като човекът, който няма рана на ръката си, не може да бъде наранен от отровата, която може да носи в ръка, защото отровата не боли там, където няма рана. Човекът, който не носи зло, не може да бъде наранен от злини.

#58

125 Глупакът, който прави зло на добър човек, който е чист и свободен от грях, злото се връща при него като прах, хвърлен срещу вятъра.

#59

126 Някои хора са родени на тази земя; тези, които вършат зло, се прераждат в ада; праведните отиват на небето; но тези, които са чисти, достигат НИРВАНА.

#60

127 Нито на небето, нито в дълбините на океана, нито в планинска пещера, нито където и да било, може човек да бъде освободен от злото, което е причинил.

#61

128 Нито на небето, нито в дълбините на океана, нито в планинска пещера, нито където и да било, може човек да бъде освободен от силата на смъртта.

#62

10

#63

ЖИВОТ

#64

129 Всички същества треперят пред опасност, всеки се страхуват от смъртта. Когато човек се размисли над това, той не убива и не пристъпва да убива.

#65

130 Всички същества се страхуват пред опасността, животът е скъп за всички. Когато човек обмисли това, той не убива и не причинява да убива.

#66

131 Този, който заради щастие наранява други, които също искат щастие, оттук нататък няма да намери щастие.

#67

132 Който в името на щастието не нарани други, които също искат щастие, оттук нататък ще намери щастие.

#68

133 Никога не говорете груби думи, защото веднъж изговорени, те могат да се върнат при вас. Ядосаните думи са болезнени и може да станат “удари за удари”.

#69

134 Ако можете да бъдете в мълчалива тишина като счупен гонг, достигнали сте мира на НИРВАНА и вашият гняв е мир.

#70

135 Точно както пазачът на кравите изкарва кравите си в полетата, старостта и смъртта изкарва живите същества далеч в полетата на смъртта.

#71

136 Когато глупакът вършва зло, той забравя, че запалва огън, в който един ден ще гори.

#72

137-140 Онзи, който наранява със своите оръжия тези, тези, които са безвредни и чисти, скоро ще попадне в една от тези десет злини: страшна болка или недъг; загуба на крайници или ужасно заболяване; лудост дори, загубата на ума; преследване от царя (законът); ужасно обвинение; загубата на вещи или загуба на връзки (отношения); или огън от небето, който може да е изгори къщата му. А когато злодеят вече го няма, тогава той се преражда в ада.

#73

141 Нито голота, нито приплетена коса, нито нечистотата, нито постене, нито сън (директно) върху земята, нито покриване на тялото с пепел, нито вечно приклякане, могат да пречистят онзи, който не е чист от съмнения и страст.

#74

142 Ала дори човек да носи изискани дрехи, ако живее спокойно; и е добър, в притежания на себе си, има вяра и е чист; и ако не нарани никое живо същество, той е свещен Брамин, отшелник в уединение, монах, наречен Бхикку.

#75

143 Има ли на този свят човек толкова благороден, който винаги избягва всяко обвинение, подобно на това как благороден кон избягва докосването на камшика?

#76

144 Имайте огън както благороден кон, докоснат от камшика. С вяра, с добродетел и енергия, с дълбоко съзерцание и въображение, с мъдрост и с правилни действия, ще преодолеете мъките на живота.

#77

145 Тези, които правят канали за вода, контролират водите; създателите на стрели правят стрелите прави; дърводелци контролират дървеният материал; а светиите контролират тяхната душата.

#78

11

#79

ОТВЪД ЖИВОТ

#80

146 Как може да има смях, как да има удоволствие, когато целият свят гори? Когато си в дълбока тъмнина, няма ли да попиташ за лампа?

#81

147 Обмислете това тяло! Една нарисувана кукла със съединени крайници, понякога страдаща и покрита с язви, пълна с представи, никога постоянна, защото винаги променяща се.

#82

148 Това тяло се разлага! Гнездо на болести, купчина поквара, обвързана с унищожаване, с разтваряне. Целият живот завършва със смърт.

#83

149 Погледнете тези сиво-бели изсъхнали кости, като изсушени празни кратуни, изхвърлени в края на лятото. Кой ще почувства радост гледайки ги?

#84

150 Дом от кости е това тяло, кости покрити с плът и с кръв. Гордост и лицемерие обитават в тази къща, а също старост и смърт.

#85

151 Славните колесници на царете се износват, и тялото се износва и остарява; но силата на добродетелта никога не остарява, и така те могат да научат на доброто онези, които са добри.

#86

152 Ако човек не се опитва да учи, той остарява точно като вол! тялото му наистина остарява, но мъдростта му не расте.

#87

153 Напразно съм обикалял циклите на много животи, всякога

#88

154 стремейки се да намеря строителя на къщата на живота и смъртта. Колко голяма е скръбта на живота, който трябва да умре! Но сега Те видях, Строителю на къщи: никога повече не построявай тази къща. Гредите от грехове са счупени, билото-стълб от невежество е разрушено. Треската за жадуване отмина: защото смъртният ми ум отиде към радостта на безсмъртната НИРВАНА.

#89

155 Тези, които в младостта си не са живели в себе хармония, и които не са спечелили истинските съкровища на живота, са по-късно като дългокраки стари чапли, стоящи тъжни до езеро без риба.

#90

156 Тези, които в младостта си не са живели в себе хармония, и които не са спечелили истинските съкровища на живота, са по-късно като счупени лъкове, винаги съжаляващи стари неща минали и изчезнали.

#91

12

#92

СЕБЕ ПРИТЕЖАНИЕ

#93

157 Ако човек се държи със себе-уважение, нека той се опази добре. От трите часовника на своето време, нека поне да бди над един.

#94

158 Нека първо открие кое е правилно, а след това да научи другите, избягвайки безполезна болка.

#95

159 Ако той се направи толкова добър, колкото казва на другите, тогава наистина може да научи други. Труден наистина е себе-контролът.

#96

160 Единствено човек сам може да бъде господар на себе си: кой друг отвън може да му бъде господар? Когато Господарят и слугата са едно, тогава има истинска помощ и само-притежание.

#97

161 Всяко погрешно или зло, което човек прави, се ражда в него и е причинено от самия него; и това смачква глупавия човек, тъй както твърд камък мели по-слабия камък.

#98

162 И злото, което расте в човека, е като пълзящо растение малава, което оплита дървото сала; а човекът е снижен до такова състояние, в което неговият враг би желал той да бъде.

#99

163 Лесно е да се направи това, което не е наред, да се направи това, което е лошо за себе си; а е много трудно да се направи това, което е правилно, да се направи това, което е добре за себе си.

#100