334 Ако човек не следи за НИРВАНА, жаждата му нараства като пълзящо растение и той скача от смърт на смърт, като маймуна в гората от едно дърво без плод към друго. #301 | | |
335 И когато жаждите му го обхванат, скърбите му се увеличават все повече и повече, подобно на заплетеното пълзящо растение, наречено бирана. #302 | | |
336 Но който на този свят преодолее егоистичните си желания, скърбите му отпадат от него, като капки вода от цвете лотос. #303 | | |
337 Затова в любов ви казвам на всички, които сте дошли тук: Прекъснете връзките на желанията, тъй като повърхностното пълзящо растение бирана е отрязано заради неговия ароматен корен, наречен усира. Не бъдете като тръстика от поток, който МАРА, дяволът на изкушението, смачква отново и отново. #304 | | |
338 Точно както дърво, макар и отсечено, може да расте отново и отново, ако корените му са неповредени и силни, по същия начин, ако корените на жаждата не са изцяло изкоренени скърби, ще се появяват отново и отново. #305 | | |
339 Когато тридесет и шестте потока на желание, които текат към удоволствия, са силни, техните мощни вълни отнасят онзи човек без далновидност, чиито въображения са похотливи желания. #306 | | |
340 Навсякъде текат потоците. Пълзящата жажда расте навсякъде. Ако видиш как пълзящото растение расте, отрежи корените му със силата на мъдростта. #307 | | |
341 Чувствените удоволствия на хората текат навсякъде. Вързани към удоволствия и търсейки наслада хората страдат от живота и на стари години. #308 | | |
342 Хората, които са преследвани от похот, тичат наоколо като див заек по време на лов. Задържани в окови и връзки те страдат и страдат отново. #309 | | |
343 Хора, които са преследвани от похот, тичат наоколо като див заек по време на лов. За да победи монахът похотта, той първо трябва да победи желанията. #310 | | |
344 Човекът, който се освобождава от желанията, намира радост в уединение, но когато се освободи, след това се връща към живота си на стари желания, хората могат да кажат за този човек: „Той беше свободен и хукна обратно към затвора си!“ #311 | | |
345 Мъдрите не наричат силни окови онова, което е направено от желязо, дърво или въже; много по-силни са оковите на страстта към златото и бижутата, към синовете или към съпругите. #312 | | |
346 Това наистина е силна окова, казват мъдрите. Изглежда мека, но влачи човек надолу и е трудна да се отмени. Ето защо някои мъже отрязват оковите си, отказват се от живота на света и започват да вървят по пътеката, оставяйки удоволствия зад себе си. #313 | | |
347 Онези, които са роби на желанията, попадат в потока от желания, дори както паяк се натъква в мрежата, която е създал. Затова някои мъже отрязват оковите си и започват да вървят по пътеката, оставяйки скърбите след себе си. #314 | | |
348 Остави миналото зад себе си; остави бъдещето зад себе си; оставете настоящето зад себе си. Тогава си готов да отидеш на другия бряг. Никога повече няма да се връщаш към живот, който завършва със смърт. #315 | | |
349 Онзи, който е обезпокоен от погрешни мисли, чиито егоистични страсти са силни и който търси само чувствени удоволствия, увеличава желанията си и прави по-силни веригите, които изковава за себе си. #316 | | |
350 Но той, който се радва на мирни мисли, който обмисля скърбите от удоволствия, и който винаги помни светлината на живота си - ще види края на жаждата си, той ще скъса веригите на смъртта. #317 | | |
351 Той е достигнал края на пътуването си, той не трепери, жаждите му са изчезнали, той е свободен от грях, той е изгорил тръните на живота: това е последното му смъртно тяло. #318 | | |
352 Той е свободен от похот, той е свободен от алчност, той знае значението на думите и значението на техните комбинации, той е велик човек, велик човек, който вижда Светлината: това е последното му смъртно тяло. #319 | | |
353 Аз победих всичко; знам всичко и животът ми е чист; оставих всичко и съм свободен от жажда. Самият аз намерих пътя. Кого да наричам Учител? На кого да преподавам? #320 | | |
354 Дарът на Истината побеждава всички дарове. Вкусът на Истината побеждава всяка сладост. Радостта от истината побеждава всички удоволствия. Загубата на желания побеждава всички мъки. #321 | | |
355 Богатството унищожава глупака, който не търси Отвъдното. Поради алчността за богатство глупакът се унищожава, сякаш сам си е враг. #322 | | |
356 Плевелите вредят на нивите, страстите вредят на човешката природа: даровете, поднесени на освободените от страсти, носят голяма награда. #323 | | |
357 Плевелите вредят на нивите, омразата вреди на човешката природа: даровете, поднесени на онези, които са свободни от омраза, носят голяма награда. #324 | | |
358 Плевелите вредят на нивите, илюзията вреди на човешката природа: даровете, поднесени на тези, които са свободни от илюзия, носят голяма награда. #325 | | |
359 Плевелите увреждат нивите, желанието вреди на човешката природа: даровете, поднесени на тези, които са свободни от желание, носят голяма награда. #326 | | |
| | |
| | |
360 Добре е контролът на окото, и добре е контролът на ухото; добре е контролът на обонянието, и добре е контролът на вкуса. #329 | | |
361 Добре е управлението на тялото, и добре е управлението на думите; добре е управлението на ума, и добре е управлението на целия ни вътрешен живот. Когато монахът е постигнал съвършено самообладание, той оставя всички мъки след себе си. #330 | | |
362 Онзи, чиито ръце са контролирани, чиито крака са контролирани, чиито думи са контролирани, който се самоконтролира във всичко, който намира вътрешната радост, чийто ум е обладан от себе си, който е цял и е намерил съвършен мир - този човек аз наричам монах. #331 | | |
363 Монахът, чиито думи са контролирани, мирен и мъдър, който е смирен, който хвърля светлина върху закона и духа на свещените стихове - сладки са неговите думи. #332 | | |
364 Който пребъдва в истината на ДХАММА, чиято радост е в истината на ДХАММА, който разсъждава върху ДХАММА, и помни истината на ДХАММА - този монах никога няма да падне от Истината. #333 | | |
365 Нека не презира даренията, които са му дадени, и нека не ревнува другите, защото монахът, който изпитва завист, не може да постигне дълбоко съзерцание. #334 | | |
366 Колкото и малко един монах би могъл да получи, ако не презира това, което получава, дори и боговете хвалят онзи монах, чийто живот е чист и пълен с усилия. #335 | | |
367 За когото име и форма’ не са истински, който никога не чувства ‘това е мое’ и който не скърби за неща, които не са, той всъщност може да бъде наречен монах. #336 | | |
368 Монахът, който е пълен с любов и който живее напълно в закона на Буда, той следва пътя на НИРВАНА, пътя на края на всяка скръб, пътя на безкрайната радост. #337 | | |
369 Изпразнете лодката на живота си, човеци; когато е празна, тя бързо плава. Когато е празна от страсти и вредни желания, сте обвързани със земята на НИРВАНА. #338 | | |
370 Прекъснете петте - егоизъм, съмнение, грешните строгости и ритуали, похот, омраза; отхвърлете петте - желание да се родиш с тяло или без тяло, своеволие, неспокойствие, невежество; но ценете петте - вяра, бдителност, енергия, съзерцание, визия (далновидност). Който е счупил петте окови - похот, омраза, заблуда, гордост, фалшиви възгледи - е този, който е преминал на другия бряг. #339 | | |
371 Внимавай, Бхикку. Бъдете във високо съзерцание и не мислете за удоволствие, за да не ви се налага да мислите за болка, като тези, които в огъня на ада трябва да погълнат топка нажежено желязо. #340 | | |
372 Който няма мъдрост няма съзерцание, и който няма съзерцание няма мъдрост; но който има мъдрост и съзерцание, той е много близо до НИРВАНА. #341 | | |
373 Когато с ум в тих мир монахът влиза в празната си къща, тогава той изпитва неземната радост от гледането на светлината на Истината. #342 | | |
374 И когато той вижда в ясна визия идването и изчезването на вътрешните събития, тогава той чувства безкрайната радост на онези, които виждат безсмъртното ТОВА; безсмъртната НИРВАНА. #343 | | |
375 Това е началото на живота на мъдър монах; самоконтрол на сетивата, щастие, живот по моралния закон и асоцииране с добри приятели, чийто живот е чист и които винаги се стремят. #344 | | |
376 Нека живее в любов. Нека работата му е добре свършена. Тогава в пълнота на радостта той ще види края на скръбта. #345 | | |
377 Дори както жасминът васика оставя изсъхналите си цветя да паднат, вие, монаси, всички лоши страсти и всяка лоша воля. #346 | | |
378 Казва се, че монахът е Бхикку на мира, когато тялото, думите и умът му са спокойни, когато той е господар на себе си, и когато е оставил назад низшите атракции на света. #347 | | |
379 Стани! Събуди себе си чрез Себе си; тренирай се чрез Себе си. Под приюта на своето Аз и винаги бдителен, ще живееш във върховна радост. #348 | | |
380 Защото твоят Аз е господар на теб самия, а твоят Аз е твоето убежище. Следователно тренирай се добре, дори както търговецът обучава отличен кон. #349 | | |
381 В пълнота на наслада и вяра в учението на Буда, бедняшкият монах намира мир върховен, и извън преходността на времето ще намери радостта от Вечността, върховната радост на НИРВАНА. #350 | | |
