| Английски оригинал | Перевод на български | |
|---|---|---|
"It's that wound on my leg, sir. It doesn't seem to be healing, and having to cycle everywhere we go isn't helping it." | - Това е раната на крака ми, сър. Изглежда не заздравява, а това че се налага да караме колело навсякъде, където ходим не е от полза. КатеринаК 18.03.21 в 2:13 | |
"Haven't you been for treatment?" | - Не си ли ходил на лекар? КатеринаК 18.03.21 в 2:14 | |
"I went once, sir, but the waiting room was full and I couldn't wait." | - Отидох един път, сър, но чакалнята беше пълна и не можех да чакам. КатеринаК 18.03.21 в 2:14 | |
"I'll get you treatment when we get back," promised Carl. "I can't have my right-hand man incapacitated for the lack of a little attention. I..." He broke off as the harsh blast of a whistle echoed towards them. "They made contact!" | - Ще ти осигуря лечение, когато се върнем,- обеща Карл. - Не мога да оставя човекът, който е моя дясна ръка да бъде неработоспособен поради неглижиране. Аз ... - Той замлъкна, когато остро изсвирване отекна към тях. - Те осъществиха контакт! КатеринаК 20.03.21 в 18:06 | |
Both men waited, each tense; then, as the sound was repeated in three short blasts, they relaxed. | Двамата мъже чакаха напрегнати и когато изсвирването прозвуча още три пъти, се отпуснаха. КатеринаК 20.03.21 в 18:08 | |
"Friendly. I thought that they would be." Carl turned to where two cycles leaned against each other. "Come on, Janson, let's see what we've found." | - Приятели. Така и предполагах. - Карл се обърна към два подпряни един на друг велосипеда. - Хайде, Янсън, нека видим какво сме открили. КатеринаК 20.03.21 в 18:11 | |
* * * | * * * КатеринаК 18.03.21 в 2:15 | |
It was the biggest find to date: over sixty people, twenty of them women, together with stores of canned food and heaps of salvaged equipment. Their leader was a priest, an old man still managing to appear dignified in his soiled robes of rusty black, and his face beamed with excited gratitude as he ran up to Carl. | Това беше най-голямата находка до момента: над шестдесет души, двадесет от които жени, заедно със запаси от консерви и купища спасено оборудване. Водачът им беше свещеник, старец, който все още успяваше да изглежда достолепно в мръсните си дрехи от избелял черен плат, а лицето му сияеше от възбудена благодарност, докато тичаше към Карл. КатеринаК 20.03.21 в 18:15 | |
"Heaven be praised for this day, my son. I had begun to think that we were alone." | - Слава на Бога за този ден, сине мой! Бях започнал да мисля, че сме сами. КатеринаК 20.03.21 в 18:20 | |
Carl nodded, not answering the old man, his eyes busy as he mentally evaluated the assembled group. The women—good, there was always a need of women if for no other reason than to mother a new generation. The men? Some useful acquisitions, young and healthy, or they would be, once they were fattened up a little; good workers for the farms and the reclamation squads. The oldsters—not so good, but some of them might prove of service if only to chop wood and carry burdens. | Карл кимна, без да отговори на стареца, очите му бяха заети, докато мислено оценяваше събралата се група. Жените — добре, винаги е имало нужда от жени, ако не за друго, то за майки на ново поколение. Мъжете? Малко полезни попълнения, млади и здрави, или щяха да бъдат, след като се поналеят малко; добри работници за фермите и мелиоративните отряди. Старците — не толкова добре, но някои от тях биха могли да се окажат полезни дори само да цепят дърва и да разнасят товари. КатеринаК 7.05.23 в 1:17 | |
He frowned at the sight of a boy on crutches. | Намръщи се когато забеляза момче с патерици. КатеринаК 7.05.23 в 1:17 | |
"Who's that?" | Кой е този? КатеринаК 7.05.23 в 1:18 | |
"Jimmy?" The priest looked compassionately at the cripple. "One of the unfortunate victims of man's inhumanity to man. He was caught in a fire, his legs were badly burned. I fear that he will never walk unaided again." | - Джими? - Свещеникът погледна състрадателно сакатия. - Една от нещастните жертви на човешката нечовечност към човека. Той беше попаднал в пожар, краката му бяха силно обгорени. Страхувам се, че никога повече няма да ходи без чужда помощ.“ КатеринаК 7.05.23 в 1:22 | |
"I see." Carl nodded, his eyes heavy with inner thoughts. "How is your general health?" | - Разбирам - кимна Карл с мрачни очи. - Как е общото ви здравословно състояние? КатеринаК 7.05.23 в 1:25 | |
"As well as can be expected. Some radiation burns —a few of the younger men took grave risks in gathering the few things we have—and most of us could do with more to eat, but, thanks be to merciful God, we have not suffered from plague." | - Толкова добро, колкото може да се очаква. Някои радиационни изгаряния — някои от по-младите мъже поеха сериозни рискове, за да съберат малкото неща, които имаме — и повечето от нас биха могли да се хранят повече, но благодарение на милостивия Бог, не сме страдали от чума. КатеринаК 7.05.23 в 1:28 | |
"Good." Carl glanced towards the sinking sun. "With your permission, sir, we will stay here tonight. You can feed us?" | - Добре. Карл погледна към залязващото слънце. - С ваше разрешение, сър, ще останем тук тази нощ. Можете ли да ни нахраните? КатеринаК 7.05.23 в 1:29 | |
"It will be a pleasure." | - С удоволствие. КатеринаК 7.05.23 в 1:29 | |
"Then it is settled. Janson!" | - Тогава е решено, Янсън! КатеринаК 7.05.23 в 1:29 | |
"Yes, sir?" | - Да, сър? КатеринаК 7.05.23 в 1:30 | |
"Billet the men. Set guards." | - Разстановай мъжете. Постави часови. КатеринаК 7.05.23 в 1:34 | |
"Yes, sir." The sergeant saluted and Carl turned to meet the priest's puzzled stare. | - Да, сър! - Сержантът козирува и Карл се обърна за да срещне объркания поглед на свещеника. КатеринаК 7.05.23 в 2:22 | |
"There is no need for guards, my son. Aside from us this area is devoid of life." | - Няма нужда от часови, синко. Освен нас в тази област няма жива душа КатеринаК 7.05.23 в 2:23 | |
"Are you certain of that?" | - Сигурен ли си в това? КатеринаК 7.05.23 в 2:23 | |
"Only too certain. The hand of God fell heavily on the sinner and few were spared to sing His praises. I..." | - Напълно сигурен. Божията ръка се стовари върху грешниците и малцина бяха пощадени да Го славословят. КатеринаК 7.05.23 в 2:26 | |
"Yes, but how can you be certain?" | - Да, но как може да си сигурен? КатеринаК 7.05.23 в 2:26 | |
"We searched, my son, and at night lit great fires to attract any that might be in need of help and aid. Some answered the signal." The priest bowed his head as if in silent prayer. "They were very few." | - Ние търсихме, синко, и нощем палихме големи огньове, за да привлечем всеки, който може да се нуждае от помощ и подкрепа. Някои отговориха на сигнала. - Свещеникът сведе глава, сякаш в мълчалива молитва. - Бяха много малко. КатеринаК 7.05.23 в 2:29 | |
"No marauders? No looters? No roving bands?" | - Няма мародери? Няма плячкосващи? Няма скитащи банди? КатеринаК 7.05.23 в 2:30 | |
"None, my son. God has been very good to us." | - Никакви, синко мой. Бог беше много добър към нас. КатеринаК 7.05.23 в 2:31 | |
"I see. I can take it then that your band is the sum total of life in this area?" | - Разбирам. Мога ли да приема тогава, че вашата група е сбора на всички живи същества в този район? КатеринаК 7.05.23 в 2:34 | |
"That is so." | - Точно така. КатеринаК 7.05.23 в 2:34 | |
Carl sighed. He had half-expected the answer, but it still wasn't nice to hear. If the priest was right—and there was no reason to doubt his word—then the entire active population in this area of England was less than five thousand men, women, and children. | Карл въздъхна. Наполовина очакваше отговора, но пак не му беше приятно да го чуе. Ако свещеникът беше прав — а нямаше причина да се съмнява в думите му — тогава цялото активно население в тази област на Англия беше по-малко от пет хиляди мъже, жени и деца. КатеринаК 7.05.23 в 2:36 | |
There were others, of course, there had to be, but the sprawling bands of the contaminated areas barred all contact other than by aircraft—and there were no operating aircraft. Bristol to the north, Plymouth to the south, Portsmouth to the east and, further east still, the bubbling pit of transmuted hell that had been London. Taunton had caught it, too, and Salisbury, bad enough to demolish the towns even if they no longer spread wind-borne radiation, but the damage had been done by the first fury of the streaming radioactive particles. | Имаше и други, разбира се, трябваше да има и други, но разпръснатите ивици на замърсените зони възпрепятстваха всякакъв контакт, освен по въздух — а нямаше изправни летателни апарати. Бристол на север, Плимут на юг, Портсмут на изток, а още по-на изток, клокочещата яма на ада, в който беше се превърнал Лондон. Заразени бяха и Тонтън и Солсбъри, толкова лошо че градовете бяха унищожени, дори след като спряха да разпространяват радиация чрез вятъра. Щетите бяха нанесени при първоначалната ярост на радиоактивното лъчение. КатеринаК 7.05.23 в 2:51 | |
Carl's domain occupied a pitifully small part of England. | Територията на Карл заемаше жалка по размер част от Англия. КатеринаК 7.05.23 в 2:55 | |
* * * | * * * КатеринаК 7.05.23 в 2:55 | |
Over a meal of greasy stew, redolent of wood-smoke and heavy with the taint of canned meat, Carl discussed future plans with the priest. He had learned the man's name by now and, as they talked, his respect for the other's intelligence mounted in direct ratio to his contempt for what he represented. | Докато ядяха мазната яхния с миризма на пушек и с тежкият дъх на консервирано месо, Карл обсъди плановете за бъдещето със свещеника. Вече беше научил името на мъжа и докато разговаряха уважението към интелигентността му се увеличаваше правопропорционално с презрението му към това, което представляваше. КатеринаК 7.05.23 в 3:04 | |
Carl had never had any time for religion. He couldn't understand the supreme self-submergence required by the orthodox faiths and, because he was above all things an individualist, he instinctively revolted against ascribing to the will of a deity the acts of men. | Карл никога не беше имал време за религия. Той не можеше да разбере пълното вътрешно вглъбяване, изисквано от ортодоксалните вярвания, и тъй като беше преди всичко индивидуалист, той инстинктивно се бунтуваше срещу всяко приписване на Божията воля в действията на хората КатеринаК 7.05.23 в 3:11 | |
Father Wendle wasn't like that. He was a man with a supreme conviction in his God and daily gave prayerful thanks that he had been spared from what he firmly believed to be the punishment of God upon the sinful acts of men. Both men were intelligent, but neither could ever agree on a single point of view. | Отец Уендъл не беше такъв. Той беше човек с безусловна вяра в своя Бог и всеки ден благодареше с молитви, че е бил пощаден от това, което твърдо вярваше, че е Божието наказание за греховните дела на хората. И двамата мъже бяха интелигентни, но и никой от тях не можеше да се съгласи с гледната точка на другия. КатеринаК 7.05.23 в 3:18 | |
Carl tasted the stew, rolled a piece of meat around bis tongue, and looked sharply at the priest. | Карл опита яхнията, сдъвка парче месо и погледна остро свещеника. КатеринаК 7.05.23 в 3:19 | |
"This meat is bad." | — Това месо е лошо. КатеринаК 7.05.23 в 3:20 | |
"Yes, but I made certain that is was wholly bad before using it. There is no danger of ptomaine." Wendle smiled. "If there were we should all have been dead long ago." | Да, но се уверих, че напълно се е развалило, преди да го използвам. Няма опасност от птомаин. - Уендъл се усмихна. - Ако имаше, всички трябваше да сме мъртви отдавна. КатеринаК 7.05.23 в 3:24 | |
"Where did you learn that?" Carl stared with increased respect at the old man. "Most people would have chosen to eat meat that was on the turn rather than wait for the lethal bacteria to die and be rendered harmless. Not many people know that while it is safe to eat rotten flesh, it is suicide to eat meat that is only half bad." | - Откъде научи това? - Карл се взря с нараснало уважение към стареца. - Повечето хора биха избрали да ядат месо, което е леко развалено, вместо да чакат смъртоносните бактерии да умрат и станат безвредни. Малко хора знаят, че е безопасно да се да се яде гнила плът, е самоубийство да се яде месо, което е само наполовина развалено" КатеринаК 7.05.23 в 3:40 | |
"I had some training in my youth. It was an early ambition of mine to become a missionary, but God decided that I would serve Him better at home." | - Бях обучаван известно време в младостта си. Ранната ми амбиция беше да стана мисионер, но Бог реши, че ще Му служа по-добре у дома. КатеринаК 7.05.23 в 3:44 | |
"You've had medical training?" | - Имал си медицинско обучение? КатеринаК 7.05.23 в 3:44 | |
"A little." | - Малко. КатеринаК 7.05.23 в 3:44 | |
"A doctor, perhaps? We need doctors badly." | - Може би лекар? Имаме остра нужда от лекари. КатеринаК 7.05.23 в 3:45 | |
"No. I can bandage a wound and administer an injection. I know a little of first aid, the pressure points and so on, but nothing more." Wendle smiled apologetically. "I could help, but I have no knowledge of my own." | - Не. Мога да превържа рана и да поставя инжекция. Знам малко за първа помощ, точките на натиск и така нататък, но нищо повече. - Уендъл се усмихна извинително. - Мога да помогна, но не съм специалист.. КатеринаК 7.05.23 в 3:49 | |
"I see." Carl hid his disappointment. "Did you find any drugs during your searches? Any medical equipment of any kind?" | - Разбирам. - Карл прикри разочарованието си. - Намерихте ли лекарства по време на претърсванията си? Някакво медицинско оборудване от какъвто и да е вид? КатеринаК 7.05.23 в 3:50 | |
"A little. Some first aid kits, iodine, bandages and so on. I'm afraid, though, that most of the hospitals were destroyed and their equipment with them." | - Малко. Известно количество комплекти за първа помощ, йод, бинтове и т.н. Страхувам се обаче, че повечето от болниците са унищожени, както и оборудването им с тях КатеринаК 7.05.23 в 3:52 | |
And that, of course, was the answer. Hospitals were almost always near the big cities—they had to be, in order to be efficient, and even the few cottage hospitals rarely contained anything more than emergency stores. The incredible inter-meshing of transport, the ambulance services, the inevitable trend towards specialization, all had contributed to the vulnerability of the medical services. The cities had gone up in radiant ash—and the hospitals with their essential stocks of drugs, their trained staffs, their libraries, their distilled knowledge and techniques, all had gone up with them. | И това, разбира се, беше отговорът. Болниците почти винаги бяха близо до големите градове — трябваше да бъдат, за да са ефективни и дори в малкото отдалечени болници рядко имаше нещо повече от запаси за спешна помощ. Невероятното комбиниране на транспорта, линейките, неизбежната тенденция към специализиране, всичко това допринесяше за уязвимостта на медицинските услуги. Градовете бяха потънали в радиоактивна пепел, както и болниците със запасите им от лекарства, обученият им персонал, библиотеките им, специализираните им знания и техники, всичко беше изчезнало заедно с тях. КатеринаК 7.05.23 в 4:07 | |
And there could be no replacements. | И не беше възможно да се заместят. КатеринаК 7.05.23 в 4:08 |