| Английски оригинал | Перевод на български | |
|---|---|---|
"I was afraid of that," Fannia said, getting to his feet. | — Опасявах се, че така ще стане — каза Фания и се изправи. Деница Минчева 27.04.18 в 10:35 | |
"And since we are a race of warriors," the chief said, "at my command, every fighting man of the planet will move against you. More will come from the hills and from across the rivers." | — И тъй като ние сме раса на войни — продължи вождът, — по моя заповед всеки боеспособен мъж на планетата ще се изправи срещу вас. От хълмовете и отвъд реките ще се стекат нови попълнения. Деница Минчева 27.04.18 в 10:35 | |
Abruptly, the chief drew a knife. It must have been a signal, because every native in the room did the same. | Внезапно вождът извади един нож, което явно беше сигнали за всички присъстващи негови поданици да направят същото. Деница Минчева 27.04.18 в 10:36 | |
FANNIA dragged Donnaught away from the toys. "Look, lummox. These friendly warriors can't do a damn thing to us. Those knives can't cut space armor, and I doubt if they have anything better. Don't let them pile up on you, though. Use the paralyzer first, the needler if they really get thick." | Фания дръпна Дунот настрана от дрънкулките. Деница Минчева 27.04.18 в 10:36 | |
"Right." Donnaught whisked out and primed a paralyzer in a single coordinated movement. With weapons, Donnaught was fast and reliable, which was virtue enough for Fannia to keep him as a partner. | — Ясно — Дунот извади и приготви парализатора с едно движение. Той боравеше с оръжията бързо и уверено, което за Фания беше достатъчно да го държи като свой партньор. Деница Минчева 27.04.18 в 10:37 | |
"We'll cut around this building and grab the fuel. Two cans ought to be enough. Then we'll beat it fast." | — Ще обиколим тази сграда и ще грабнем горивото. Две туби трябва да са ни достатъчни. След това ще си плюем на петите. Деница Минчева 27.04.18 в 10:38 | |
They walked out the building, followed by the Cascellans. Four carriers lifted the chief, who was barking orders. The narrow street outside was suddenly jammed with armed natives. No one tried to touch them yet, but at least a thousand knives were flashing in the sun. | Те излязоха навън, последвани от каселанците. Четирима носачи вдигнаха вожда, който яростно издаваше заповеди на хората си. Тесните улици отвън внезапно се оказаха претъпкани с въоръжени местни жители. Все още никой не правеше опит да ги нападне, но поне хиляда ножа блестяха изтеглени. Деница Минчева 27.04.18 в 10:38 | |
In front of the cache was a solid phalanx of Cascellans. They stood behind a network of ropes that probably marked the boundary between sacred and profane ground. | Пред хранилището имаше плътна преграда от каселанци, изправени зад мрежа от преплетени въжета, вероятно очертаваща границите на свещената земя. Деница Минчева 27.04.18 в 10:38 | |
"Get set for it," Fannia said, and stepped over the ropes. | — Приготви се — каза Фания и прескочи въжетата. Деница Минчева 27.04.18 в 10:38 | |
Immediately the foremost temple guard raised his knife. Fannia brought up the paralyzer, not firing it yet, still moving forward. | Първият пазач на храма веднага вдигна ножа си. Фания насочи парализатора, без да го използва веднага и продължи да крачи напред. Деница Минчева 27.04.18 в 10:38 | |
The foremost native shouted something, and the knife swept across in a glittering arc. The Cascellan gurgled something else, staggered and fell. Bright blood oozed from his throat. | Първият пазач изкрещя нещо и ножът се стрелна в ярка дъга. Каселанецът изгъргори още нещо, залитна и падна. От гърлото му шурна ярка кръв. Деница Минчева 27.04.18 в 10:41 | |
"I told you not to use the needler yet!" Fannia said. | — Казах ти да не стреляш веднага! — ядоса се Фания. Деница Минчева 27.04.18 в 10:41 | |
"I didn't," Donnaught protested. Glancing back, Fannia saw that Donnaught's needler was still holstered. | — Ама аз не съм — възрази Дунот. Фания се обърна да го погледне и видя, че оръжието му е още в кобура си. Деница Минчева 27.04.18 в 10:41 | |
"Then I don't get it," said Fannia bewilderedly. | — Тогава нищо не разбирам — каза Фания недоумяващо. Деница Минчева 27.04.18 в 10:41 | |
Three more natives bounded forward, their knives held high. They tumbled to the ground also. Fannia stopped and watched as a platoon of natives advanced on them. | Още трима каселанци пристъпиха напред с високо вдигнати ножове. Те също паднаха на земята. Фания спря и се загледа в отряда, който настъпваше към него. Деница Минчева 27.04.18 в 10:41 | |
Once they were within stabbing range of the Earthmen, the natives were slitting their own throats! | Щом се окажеха достатъчно близо до земляните, за да ги намушкат, местните войни сами си прерязваха гърлата! Деница Минчева 27.04.18 в 10:42 | |
Fannia was frozen for a moment, unable to believe his eyes. Donnaught halted behind him. | Фания остана втрещен на място, неспособен да повярва на очите си. Дунот спря зад него. Деница Минчева 27.04.18 в 10:42 | |
Natives were rushing forward by the hundreds now, their knives poised, screaming at the Earthmen. As they came within range, each native stabbed himself, tumbling on a quickly growing pile of bodies. In minutes the Earthmen were surrounded by a heap of bleeding Cascellan flesh, which was steadily growing higher. | Стотици местни вече търчаха към тях с крясъци и вдигнати ножове. Когато стигнаха на няколко крачки от тях, всеки се наръгваше с ножа си и падаше върху бързо растящата купчина тела. За минути двамата пришълци се оказаха обградени от стена кървава каселанска плът, която постепенно се издигаше нагоре. Деница Минчева 27.04.18 в 10:42 | |
"All right!" Fannia shouted. "Stop it." He yanked Donnaught back with him, to profane ground. "Truce!" he yelled in Cascellan. | — Добре! — провикна се Фания на каселански, дръпна Дунот и двамата излязоха от ограждението на свещената земя. — Стига толкова. Мир! Деница Минчева 27.04.18 в 10:42 | |
The crowd parted and the chief was carried through. With two knives clenched in his fists, he was panting from excitement. | Тълпата се раздели и носачите изведоха вожда напред. Сграбчил по един нож във всяка ръка, той се беше задъхал от вълнение. Деница Минчева 27.04.18 в 10:42 | |
"We have won the first battle!" he said proudly. "The might of our warriors frightens even such aliens as yourselves. You shall not profane our temple while a man is alive on Cascella!" | — Спечелихме първата битка! — провъзгласи той. — Могъществото на нашите войни изплаши нашествениците. Докато има поне един жив на Касела, няма да ви позволим да оскверните храма ни. Деница Минчева 27.04.18 в 10:43 | |
The natives shouted their approval and triumph. | Поданиците му нададоха одобрителни триумфални викове. Деница Минчева 27.04.18 в 10:43 | |
The two aliens dazedly stumbled back to their ship. | Двамата чужденци замаяно се дотътриха обратно в кораба си. Деница Минчева 27.04.18 в 10:43 | |
"SO that's what Galactic meant by 'a unique social structure,'" Fannia said morosely. He stripped off his armor and lay down on his bunk. "Their way of making war is to suicide their enemies into capitulation." | — Значи това ще рече „уникална социална структура” — произнесе Фания мрачно. Свали скафандъра се отпусна на койката си. — Техният метод на водене на война е да се самоубиват, докато враговете им се предадат. Деница Минчева 27.04.18 в 10:47 | |
"They must be nuts," Donnaught grumbled. "That's no way to fight." | — Ама те трябва да са побъркани — измърмори Дунот. — Кой се бие по такъв глупав начин? Деница Минчева 27.04.18 в 10:47 | |
"It works, doesn't it?" Fannia got up and stared out a porthole. The sun was setting, painting the city a charming red in its glow. The beams of light glistened off the spire of the Galactic cache. Through the open doorway they could hear the boom and rattle of drums. "Tribal call to arms," Fannia said. | — Е, да, но върши работа, нали? — Фания се изправи и се загледа през люка. Слънцето залязваше и беше обагрило града в червено сияние. Слънчевите лъчи се отразяваха в кулата на галактическото хранилище. През открехнатата врата се чуваше тътен на барабани. — А ето, че сега призовават всички на бой. Деница Минчева 27.04.18 в 10:48 | |
"I still say it's crazy." Donnaught had some definite ideas on fighting. "It ain't human." | — И все пак не е нормално — повтори Дунот, който имаше съвсем ясни идеи относно воюването. — Не е човешко. Деница Минчева 27.04.18 в 10:48 | |
"I'll buy that. The idea seems to be that if enough people slaughter themselves, the enemy gives up out of sheer guilty conscience." | — Аз ги разбирам. Идеята е, че ако достатъчно хора се самоубият, враговете ще се предадат, поразени от собствената си съвест. Деница Минчева 27.04.18 в 10:48 | |
"What if the enemy doesn't give up?" | — Ами, ако врагът не се предаде? Деница Минчева 27.04.18 в 10:48 | |
"Before these people united, they must have fought it out tribe to tribe, suiciding until someone gave up. The losers probably joined the victors; the tribe must have grown until it could take over the planet by sheer weight of numbers." Fannia looked carefully at Donnaught, trying to see if he understood. "It's anti-survival, of course; if someone didn't give up, the race would probably kill themselves." He shook his head. "But war of any kind is anti-survival. Perhaps they've got rules." | — Преди да се обединят, отделните племена трябва да са воювали, като са се самоизтребвали, докато някоя от страните се предаде. Губещите вероятно са се присъединявали към победителите и някое от племената се е разраснало, докато е покорило планетата — Фания се чудеше дали Дунот го разбира. — Това, разбира се, противоречи на инстинкта за самосъхранение. Ако никоя страна не се предаде, цялата раса е може да се затрие. Но всяка война влиза в разрез със стремежа за оцеляване. Те просто имат своите правила. Деница Минчева 27.04.18 в 10:48 | |
"Couldn't we just barge in and grab the fuel quick?" Donnaught asked. "And get out before they all killed themselves?" | — Не можем ли да притичаме, да си вземем горивото и да се измъкнем, преди да се избили всичките? — попита Дунот. Деница Минчева 27.04.18 в 10:49 | |
"I don't think so," Fannia said. "They might go on committing suicide for the next ten years, figuring they were still fighting us." He looked thoughtfully at the city. "It's that chief of theirs. He's their god and he'd probably keep them suiciding until he was the only man left. Then he'd grin, say, 'We are great warriors,' and kill himself." | — Не мисля. Те може да продължат да се убиват още десет години, убедени, че войната продължава. Ключът се крие в техния вожд. Те го имат за бог и той вероятно ще ги остави да се избият до крак. Накрая самодоволно ще заключи, че расата му се състои от най-великите войни и сам ще си тегли ножа. Деница Минчева 27.04.18 в 10:49 | |
Donnaught shrugged his big shoulders in disgust. "Why don't we knock him off?" | Дунот сви едрите си рамене. Деница Минчева 27.04.18 в 10:53 | |
"They'd just elect another god." The sun was almost below the horizon now. "I've got an idea, though," Fannia said. He scratched his head. "It might work. All we can do is try." | Слънцето почти се беше скрило. Деница Минчева 27.04.18 в 10:53 | |
AT midnight, the two men sneaked out of the ship, moving silently into the city. They were both dressed in space armor again. Donnaught carried two empty fuel cans. Fannia had his paralyzer out. | В полунощ двамата спътници напуснаха кораба и тихо се промъкнаха към града. И двамата отново бяха в скафандри. Дунот носеше две празни туби от гориво. Фания държеше парализатора си. Деница Минчева 27.04.18 в 10:54 | |
The streets were dark and silent as they slid along walls and around posts, keeping out of sight. A native turned a corner suddenly, but Fannia paralyzed him before he could make a sound. | Улиците бяха тъмни и празни и двамата се промъкваха покрай стените на къщите незабелязани. Зад един ъгъл внезапно попаднаха на местен жител, но Фания го парализира, преди да е издал звук. Деница Минчева 27.04.18 в 10:54 | |
They crouched in the darkness, in the mouth of an alley facing the cache. | Спотаиха се в мрака на една уличката, директно срещу хранилището. Деница Минчева 27.04.18 в 10:54 | |
"Have you got it straight?" Fannia asked. "I paralyze the guards. You bolt in and fill up those cans. We get the hell out of here, quick. When they check, they find the cans still there. Maybe they won't commit suicide then." | — Запомни ли? — провери Фания. — Аз парализирам пазачите. Ти се втурваш вътре и пълниш тубите. После се махаме от тук незабавно. Като проверят, ще видят, че резервоарът е още на мястото си и може би няма да почнат да се самоубиват. Деница Минчева 27.04.18 в 10:54 | |
The men moved across the shadowy steps in front of the cache. There were three Cascellans guarding the entrance, their knives stuck in their loincloths. Fannia stunned them with a medium charge, and Donnaught broke into a run. | Двамата пристъпиха към сенчестите стъпала пред кулата. Входът се охраняваше от трима пазачи с ножове, затъкнати в препаските им. Фания ги парализира и Дунот хукна да бяга. Деница Минчева 27.04.18 в 10:54 | |
Torches instantly flared, natives boiled out of every alleyway, shouting, waving their knives. | Веднага пламнаха факли и от всички страни заприиждаха хора, размахали ножове. Деница Минчева 27.04.18 в 10:55 | |
"We've been ambushed!" Fannia shouted. "Get back here, Donnaught!" | — Това е клопка! — провикна се Фания. — Дунот, върни се! Деница Минчева 27.04.18 в 10:55 | |
Donnaught hurriedly retreated. The natives had been waiting for them. Screaming, yowling, they rushed at the Earthmen, slitting their own throats at five-foot range. Bodies tumbled in front of Fannia, almost tripping him as he backed up. Donnaught caught him by an arm and yanked him straight. They ran out of the sacred area. | Дунот побърза да отстъпи. Местните ги бяха чакали. Крещейки, те се втурнаха към земляните и почнаха да си прерязват гърлата на около пет крачки от тях. Тела се свличаха около Фания и едва не го препънаха. Дунот го подхвана и му помогна да се изправи. Отново се измъкнаха от свещената зона. Деница Минчева 27.04.18 в 10:55 | |
"Truce, damn it!" Fannia called out. "Let me speak to the chief. Stop it! Stop it! I want a truce!" | — Мир, по дяволите! — извика Фания. — Искам да говоря с вожда. Стига толкова, мир! Деница Минчева 27.04.18 в 10:55 | |
Reluctantly, the Cascellans stopped their slaughter. | Неохотно каселанците спряха собственото си заколение. Деница Минчева 27.04.18 в 10:55 | |
"This is war," the chief said, striding forward. His almost human face was stern under the torchlight. "You have seen our warriors. You know now that you cannot stand against them. The word has spread to all our lands. My entire people are prepared to do battle." | — Това е то, войната — произнесе вождът. Почти човешкото му лице беше напрегнато в светлината на факлите. — Видяхте войните ни. Знаете, че не можете да се мерите с тях. Новината вече е разнесена по целия свят. Всичките ни хора са готови за битка. Деница Минчева 27.04.18 в 10:56 | |
He looked proudly at his fellow-Cascellans, then back to the Earthmen. "I myself will lead my people into battle now. There will be no stopping us. We will fight until you surrender yourselves completely, stripping off your armor." | Той огледа гордо сънародниците си и пак се обърна към земляните. Деница Минчева 27.04.18 в 10:56 | |
"Wait, Chief," Fannia panted, sick at the sight of so much blood. The clearing was a scene out of the Inferno. Hundreds of bodies were sprawled around. The streets were muddy with blood. | — Чакай малко, вожде — произнесе Фания задъхано, отвратен от гледката на толкова кръв. Сцената беше като извадена от ада. Стотици тела бяха проснати по земята, а улиците бяха разкаляни от кръвта. Деница Минчева 27.04.18 в 10:56 | |
"Let me confer with my partner tonight. I will speak with you tomorrow." | — Нека обсъдя ситуацията с партньора си тази нощ и да продължим преговорите утре. Деница Минчева 27.04.18 в 10:56 | |
"No," the chief said. "You started the battle. It must go to its conclusion. Brave men wish to die in battle. It is our fondest wish. You are the first enemy we have had in many years, since we subdued the mountain tribes." | — Не — отсече вождът. — Вие започнахте битката. Трябва да продължим, докато я завършим. Всеки смел войн желае да падне геройски в боя. Откак покорихме планинските племена, вие сте първите ни истински врагове. Деница Минчева 27.04.18 в 10:56 | |
"Sure," Fannia said. "But let's talk about it—" | — Добре, де — опита пак Фания. — Но дай да го обсъдим... Деница Минчева 27.04.18 в 10:57 |