Warrior Race / Warrior Race: Warrior Race

Английски оригинал Перевод на български

"I myself will fight you," the chief said, holding up a dagger. "I will die for my people, as a warrior must!"

#101

— Аз лично ще се бия с вас — провъзгласи вождът и вдигна ножа си. — Ще умра за хората си, както се полага на истински войн.

Деница Минчева 27.04.18 в 10:57

"Hold it!" Fannia shouted. "Grant us a truce. We are allowed to fight only by sunlight. It is a tribal taboo."

#102

— Чакай! — извика Фания. — На нас ни е позволено да се бием само денем. Такъв е законът на нашето племе. Затова молим за примирие.

Деница Минчева 27.04.18 в 10:57

The chief thought for a moment, then said, "Very well. Until tomorrow."

#103

Вождът обмисли думите му.
— Добре тогава. До утре.

Деница Минчева 27.04.18 в 10:57

The beaten Earthmen walked slowly back to their ship amid the jeers of the victorious populace.

#104

Победените земляни бавно закрачиха към кораба, съпроводени от подигравателните подвиквания на местните.

Деница Минчева 27.04.18 в 10:57

NEXT morning, Fannia still didn't have a plan. He knew that he had to have fuel; he wasn't planning on spending the rest of his life on Cascella, or waiting until the Galactic Survey sent another ship, in fifty years or so. On the other hand, he hesitated at the idea of being responsible for the death of anywhere up to three billion people. It wouldn't be a very good record to take to Thetis. The Galactic Survey might find out about it. Anyway, he just wouldn't do it.

#105

На следващата сутрин Фания все още нямаше идея какво да прави. Знаеше, че трябва да се снабдят с гориво. Той поне нямаше намерение да прекара остатъка от живота си на Касела или да чака, докато се появи нов кораб на галактическите изследователи след около петдесет години. От друга страна не му допадаше идеята да бъде отговорен за смъртта на три милиарда души. На Тетис вероятно нямаше да ги посрещнат като герои. Галактическият надзор можеше да научи, а и въобще беше ужасна идея.

Деница Минчева 27.04.18 в 10:58

He was stuck both ways.

#106

Положението изглеждаше безизходно.

Деница Минчева 27.04.18 в 10:58

Slowly, the two men walked out to meet the chief. Fannia was still searching wildly for an idea while listening to the drums booming.

#107

Двамата спътници тръгнаха за срещата с вожда неохотно. Фания все още трескаво се опитваше да измисли нещо, докато слушаше тътена на барабаните.

Деница Минчева 27.04.18 в 10:58

"If there was only someone we could fight," Donnaught mourned, looking at his useless blasters.

#108

— Само да имаше с кого да се бием наистина — мърмореше Дунот, разглеждайки безполезните си бластери.

Деница Минчева 27.04.18 в 10:58

"That's the deal," Fannia said. "Guilty conscience is making sinners of us all, or something like that. They expect us to give in before the carnage gets out of hand." He considered for a moment. "It's not so crazy, actually. On Earth, armies don't usually fight until every last man is slaughtered on one side. Someone surrenders when they've had enough."

#109

— Това е то. „Гузната съвест превръща всеки в престъпник” или нещо такова. Те очакват да се предадем, преди кръвопролитието да излезе извън контрол — Фания обмисли това за момент. — Всъщност тази идея не е толкова налудничава. И земните войни не продължават, докато всички войници на някоя от страните умрат. Някой обикновено се предава, защото му е писнало.

Деница Минчева 27.04.18 в 10:58

"If they'd just fight us!"

#110

— Защо пък не искат да се бият с нас?

Деница Минчева 27.04.18 в 10:59

"Yeah, if they only—" He stopped. "We'll fight each other!" he said. "These people look at suicide as war. Wouldn't they look upon war—real fighting—as suicide?"

#111

— Да, защо — Фания се закова на място. — Ние ще се бием помежду си! — провъзгласи той. — Според тези хора самоубийството е форма на война. Тогова истинският двубой вероятно ще им изглежда като самоубийство.

Деница Минчева 27.04.18 в 10:59

"What good would that do us?" Donnaught asked.

#112

— Че каква полза ще има от това? — недоумяваше Дунот.

Деница Минчева 27.04.18 в 11:01

They were coming into the city now and the streets were lined with armed natives. Around the city there were thousands more. Natives were filling the plain, as far as the eye could see. Evidently they had responded to the drums and were here to do battle with the aliens.

#113

Вече влизаха в града и улиците бяха изпълнение с хиляди въоръжени мъже. Равнината около града също беше пълна с хора, докъдето стигаше погледът. Явно всички бяха отговорили на барабанния призив и бяха дошли да се сражават с пришълците.

Деница Минчева 27.04.18 в 11:01

Which meant, of course, a wholesale suicide.

#114

Което, разбира се, означаваше, масово самоубийство.

Деница Минчева 27.04.18 в 11:02

"Look at it this way," Fannia said. "If a guy plans on suiciding on Earth, what do we do?"

#115

— Да го кажем така — опита да обясни Фания, — ако на Земята някой се кани да се самоубие, ние какво правим?

Деница Минчева 27.04.18 в 11:02

"Arrest him?" Donnaught asked.

#116

— Арестуваме го? — предположи Дунот.

Деница Минчева 27.04.18 в 11:02

"Not at first. We offer him anything he wants, if he just won't do it. People offer the guy money, a job, their daughters, anything, just so he won't do it. It's taboo on Earth."

#117

— Не веднага. Първо му предлагаме каквото поиска, за да не го направи. Предлагат му пари, работа, дъщерите си, каквото и да е, само, за да не си сложи край на живота. Защото на Земята, това е табу.

Деница Минчева 27.04.18 в 11:02

"So?"

#118

— Е и?

Деница Минчева 27.04.18 в 11:02

"So," Fannia went on, "maybe fighting is just as taboo here. Maybe they'll offer us fuel, if we'll just stop."

#119

— Може би двубоите са табу тук. Може би ще ни предложат гориво, за да спрем.

Деница Минчева 27.04.18 в 11:02

Donnaught looked dubious, but Fannia felt it was worth a try.

#120

Дунот не изглеждаше убеден, но Фания реши, че си струва да опитат.

Деница Минчева 27.04.18 в 11:03

THEY pushed their way through the crowded city, to the entrance of the cache. The chief was waiting for them, beaming on his people like a jovial war god.

#121

Проправиха си път през тълпата до входа на хранилището. Вождът ги очакваше, величествено наперен като същински бог на войната.

Деница Минчева 27.04.18 в 11:03

"Are you ready to do battle?" he asked. "Or to surrender?"

#122

— Готови ли сте за битка? — попита ги той. — Или ще се предадете?

Деница Минчева 27.04.18 в 11:03

"Sure," Fannia said. "Now, Donnaught!"

#123

— Готови сме — отвърна Фания. — Давай, Дунот!

Деница Минчева 27.04.18 в 11:03

He swung, and his mailed fist caught Donnaught in the ribs. Donnaught blinked.

#124

Той замахна и облечения му в дебела ръкавица юмрук се заби в ребрата на спътника му. Дунот премига.

Деница Минчева 27.04.18 в 11:03

"Come on, you idiot, hit me back."

#125

— Хайде, де, удари ме — подкани го Фания.

Деница Минчева 27.04.18 в 11:03

Donnaught swung, and Fannia staggered from the force of the blow. In a second they were at it like a pair of blacksmiths, mailed blows ringing from their armored hides.

#126

Дунот замахна на свой ред и Фания се олюля от силата на удара. След малко двамата се развихриха като двойка враждуващи ковачи, а скафандрите им дрънчаха с всеки удар.

Деница Минчева 27.04.18 в 11:03

"A little lighter," Fannia gasped, picking himself up from the ground. "You're denting my ribs." He belted Donnaught viciously on the helmet.

#127

— По-леко, де. Натърти ми ребрата — изпъшка Фания, като се надигаше от земята. След миг той свирепо цапардоса шлема на Дунот.

Деница Минчева 27.04.18 в 11:04

"Stop it!" the chief cried. "This is disgusting!"

#128

— Престанете! — кресна вождът. — Това е отвратително!

Деница Минчева 27.04.18 в 11:04

"It's working," Fannia panted. "Now let me strangle you. I think that might do it."

#129

— Получава се — отбеляза Фания, задъхано. — Сега се престори, че те душа и да приключваме.

Деница Минчева 27.04.18 в 11:04

Donnaught obliged by falling to the ground. Fannia clamped both hands around Donnaught's armored neck, and squeezed.

#130

Дунот послушно падна на земята. Фания събра ръце около врата му и стисна.

Деница Минчева 27.04.18 в 11:04

"Make believe you're in agony, idiot," he said.

#131

— Прави се, че умираш, идиот такъв — просъска му той.

Деница Минчева 27.04.18 в 11:04

Donnaught groaned and moaned as convincingly as he could.

#132

Дунот се постара да пъшка, колкото може по-убедително.

Деница Минчева 27.04.18 в 11:04

"You must stop!" the chief screamed. "It is terrible to kill another!"

#133

— Спри веднага! — изкрещя вождът. — Отвратително е да се убиват други хора!

Деница Минчева 27.04.18 в 11:05

"Then let me get some fuel," Fannia said, tightening his grip on Donnaught's throat.

#134

— Ще спра, ако ми позволиш да си взема гориво — отвърна Фания и затегна хватката си около врата на Дунот.

Деница Минчева 27.04.18 в 11:05

The chief thought it over for a little while. Then he shook his head.

#135

Вождът обмисли думите му. Накрая поклати глава.

Деница Минчева 27.04.18 в 11:05

"No."

#136

— Не.

Деница Минчева 27.04.18 в 11:05

"What?"

#137

— Какво?

Деница Минчева 27.04.18 в 11:05

"You are aliens. If you want to do this disgraceful thing, do it. But you shall not profane our religious relics."

#138

— Ти си пришълец. Щом искаш, можеш да извършиш това позорно дело, но няма да ти позволим да оскверниш свещените ни реликви.

Деница Минчева 27.04.18 в 11:05

DONNAUGHT and Fannia staggered to their feet. Fannia was exhausted from fighting in the heavy space armor; he barely made it up.

#139

Дунот и Фания се изправиха тежко на крака. Фания беше изтощен от борбата в тежкия космически костюм и едва се надигна.

Деница Минчева 27.04.18 в 11:05

"Now," the chief said, "surrender at once. Take off your armor or do battle with us."

#140

— А сега, предайте се окончателно — нареди вождът. — Свалете бронята си или да продължим битката.

Деница Минчева 27.04.18 в 11:06

The thousands of warriors—possibly millions, because more were arriving every second—shouted their blood-wrath. The cry was taken up on the outskirts and echoed to the hills, where more fighting men were pouring down into the crowded plain.

#141

Хилядите, а може да бяха и милиони войни, защото нови хора пристигаха постоянно, изреваха кръвожадно. Викът им беше подет от по-далечните редици и отекна из хълмовете, обграждащи града.

Деница Минчева 27.04.18 в 11:06

Fannia's face contorted. He couldn't give himself and Donnaught up to the Cascellans. They might be cooked at the next church supper. For a moment he considered going after the fuel and letting the damned fools suicide all they pleased.

#142

Лицето на Фания се изкриви в гримаса. Двамата с Дунот не можеха да се предадат на каселанците. Кой знае, можеше да ги сготвят за следващото ритуално религиозно ястие. За момент си помисли дали да не вземе горивото и да остави идиотите да се самоубиват на воля.

Деница Минчева 27.04.18 в 11:06

His mind an angry blank, Fannia staggered forward and hit the chief in the face with a mailed glove.

#143

В яростта си, той пристъпи напред и цапардоса вожда по лицето с юмрук в тежка ръкавица.

Деница Минчева 27.04.18 в 11:06

The chief went down, and the natives backed away in horror. Quickly, the chief snapped out a knife and brought it up to his throat. Fannia's hands closed on the chief's wrists.

#144

Вождът падна, а всички останали отстъпиха назад ужасени. Вождът светкавично измъкна един нож и го вдигна до гърлото си, но Фания здраво стисна китките му.

Деница Минчева 27.04.18 в 11:06

"Listen to me," Fannia croaked. "We're going to take that fuel. If any man makes a move—if anyone kills himself—I'll kill your chief."

#145

— Слушайте ме, всички — произнесе Фания прегракнало, — ние ще си вземем горивото. Ако дори само един от вас се самоубие, аз ще убия вожда.

Деница Минчева 27.04.18 в 11:06

The natives milled around uncertainly. The chief was struggling wildly in Fannia's hands, trying to get a knife to his throat, so he could die honorably.

#146

Хората запристъпваха наоколо несигурно. Вождът се дърпаше свирепо в хватката на Фания и опитваше да допре ножа до гърлото си, за да умре с достойнство.

Деница Минчева 27.04.18 в 11:06

"Get it," Fannia told Donnaught, "and hurry it up."

#147

— По-бързо — подкани Фания Дунот. — Върви го вземи.

Деница Минчева 27.04.18 в 11:07

The natives were uncertain just what to do. They had their knives poised at their throats, ready to plunge if battle was joined.

#148

Местните не знаеха какво да правят. Държаха ножовете до гърлата си, готови да ги използват, ако битката бъде подновена.

Деница Минчева 27.04.18 в 11:07

"Don't do it," Fannia warned. "I'll kill the chief and then he'll never die a warrior's death."

#149

— Никой да не мърда — провикна се Фания. — Иначе ще убия вожда ви и той няма да може да умре като истински войн.

Деница Минчева 27.04.18 в 11:07

The chief was still trying to kill himself. Desperately, Fannia held on, knowing he had to keep him from suicide in order to hold the threat of death over him.

#150

Каселанецът отчаяно продължаваше да се опитва да се убие. Фания не отпускаше хватката си и знаеше, че трябва да му попречи, за да може да продължи да го заплашва с убийство.

Деница Минчева 27.04.18 в 11:07

← Предишна страница

Следваща страница →

Минутку...