Maggie Stiefvater - Sinner / Маги Стийвотър - Грешник: Първа глава: Коул

Английски оригинал Перевод на български

f live: Today on the wire we have young Cole St. Clair, lead singer of NARKOTIKA, giving his first interview in — well, a long time.

#1

На живо: Днес на линия е младият Коул Сейнт Клеър, вокалистът на Наркотика, който ни дава първото си интервю от… ами, много време.

ava99s 3.02.19 в 15:49

Two years ago he went facedown during a concert, and right after that, he went missing. Totally off the radar.

#2

Преди две години той падна по лице по време на концерт и точно след това бе обявен за изчезнал. Тотално извън радар.

ava99s 3.02.19 в 15:49

Cops were dredging rivers. Fangirls wept and built shrines.

#3

Полицаите претърсиха дори реките. Фенките плакаха и строяха олтари.

ava99s 3.02.19 в 15:50

Six months later, news came out that he was in rehab. And then he was just gone.

#4

Шест месеца по-късно излезе новина, че е в рехабилитация. Но и тогава не се появи.

ava99s 3.02.19 в 15:50

But it looks like soon we’ ll be hearing some new music from America’s favorite rock prodigy. He’s just signed a deal with Baby North.

#5

Но изглежда, че скоро чухме малко нова музика от Американското любимо рок чудо. Той току-що сключи сделка с Baby North.

ava99s 3.02.19 в 15:50

“Are you a dog person or a puppy person, Larry?” I asked, craning my head to look out the deeply tinted window.

#6

- Ти почитател на кучета или на кутрета си, Лари? – попитах, извърнал глава, за да погледна през дълбоко оцветения прозорец.

ava99s 3.02.19 в 15:50

View out the left: blinding-white cars. View out the right: fossil-fuelblack cars. Mostly Mercedes with a chance of Audis. Sun glittered and dazzled off their hoods. Palm trees sprouted from the landscape at irregular intervals. I was here. Finally here.

#7

Гледка отляво: ослепително бели коли. Гледка отдясно: изкопаеми тъмни коли. Най-вече Мерцедес и малко Ауди. Слънцето се отразяваше и блестеше ослепително от гюруците. Палмите изскачаха на пейзажа на равни интервали. Бях тук. Най-сетне тук.

ava99s 3.02.19 в 15:51

I had an East Coaster’s love of the West Coast. It was simple and pure and unadulterated by anything as obscene as the truth.

#8

Аз обичах и източния и западния бряг. Тази любов беше проста и чиста и неподправена от нищо толкова скверно, колкото истината.

ava99s 3.02.19 в 15:51

My driver looked at me in the rearview mirror. His eyelids were halfhearted tents pitched over his red eyes. He was a dismal inhabitant of a suit unhappy to house him. “Leon.”

#9

Моят шофьор ме погледна в огледалото за задно виждане. Клепачите му бяха половинчати покривала висящи над червените му очи. Той беше мрачен обитател на обвивка, недоволна да го приеме.
- Леон.

ava99s 3.02.19 в 15:51

My cell phone was an insubstantial sun against my ear.

#10

Телефонът ми беше илюзионно слънце до ухото ми.

ava99s 3.02.19 в 15:52

“Leon is not a possible answer to that question.”

#11

- Леон не е възможен отговор на този въпрос.

ava99s 3.02.19 в 15:52

“That’s my name,” he said.

#12

- Това е името ми – каза той.

ava99s 3.02.19 в 15:52

“Of course it is,” I said warmly. I hadn’t thought he looked like a Larry, now that I thought about it. Not with that watch.

#13

- Разбира се, че е – отвърнах топло. Не бях мислел, че прилича на Лари, но сега се замислих. Не и с този поглед.

ava99s 3.02.19 в 15:53

Not with that mouth. Leon was not from L.A., I decided. Leon was probably from Wisconsin. Or Illinois. “Dogs. Puppies.”

#14

Не и с тази уста. Леон не е от Ел Ей, реших. Беше най-вероятно от Уисконсин. Или от Илионс
- Кучета. Палета.

ava99s 3.02.19 в 15:53

His mouth deflated as he considered it. “I suppose puppies.”

#15

Устата му се сви, докато го обмисляше: - Предполагам палета.

ava99s 3.02.19 в 15:53

Everyone always said puppies. “Why puppies?”

#16

Всички казват палета.
- Защо палета?

ava99s 3.02.19 в 15:54

Larry — no, Leon! — stumbled over his words, as if he hadn’t considered the idea before. “They’re more interesting to watch, I guess. Always moving.”

#17

Лари – не, Леон! се запъна на думите си, сякаш не беше обмислял идеята преди: - Те са по-интересни за гледане, предполагам. Постоянно се движат.

ava99s 3.02.19 в 15:54

I couldn’t blame him. I would’ve said puppies myself.

#18

Не можех да го обвинявам. Аз също предпочитах палета.

ava99s 3.02.19 в 15:54

“Why do you think they get slow, Leon?” I asked. My phone was very hot against my ear. “Dogs, I mean?”

#19

- Защо мислиш, че стават бавни, Леон? – попитах. Телефонът ми стана прекалено горещ до ухото ми. – Кучетата, имам предвид.

ava99s 3.02.19 в 15:54

Leon didn’t hesitate with this answer. “Life wears them down.”

#20

Леон не се поколеба с отговора: - Животът ги утежнява.

ava99s 3.02.19 в 15:54

f live: Cole? Are you still there?

#21

На живо: Коул? Още ли си тук?

ava99s 3.02.19 в 15:55

cole st. clair: I sort of took a mental vacation during your intro. I was just asking my driver if he preferred dogs or puppies.

#22

Коул Сайнт Клеър: Някак си си взех ментална ваканция през твоето интро. Тъкмо питах шофьора ми дали предпочита кучета или палета.

ava99s 3.02.19 в 15:55

f live: It was a long intro. Does he have a preference?

#23

На живо: Беше дълго интро. Какво предпочита?

ava99s 3.02.19 в 15:55

cole st. clair: Do you?

#24

Коул Сайнт Клеър: А ти?

ava99s 3.02.19 в 15:55

f live: Puppies, I guess.

#25

На живо: Палета, предполагам.

ava99s 3.02.19 в 15:55

cole st. clair: Ha! Double ha. Larry — Leon — sides with you. Why did you choose puppies?

#26

Коул Сайнт Клеър: Ха! Двойно ха. Лари, Леон де, е съгласен с теб. Защо избра палета?

ava99s 3.02.19 в 15:56

f live: I suppose they’re cuter.

#27

На живо: Предполагам, че са по-сладки...

ava99s 3.02.19 в 15:56

I held the phone away from my mouth. “Martin from F
Natural Live chose puppies, too. Cuter.”

#29

Отдалечих телефона от устата си.
- Мартин от F Natural Live избра палета, също. По-сладки.

ava99s 3.02.19 в 15:59

This knowledge didn’t seem to cheer Leon very much.

#30

Това знание явно не ободри Леон особено.

ava99s 3.02.19 в 15:59

cole st. clair: Leon finds them more entertaining. More energetic.

#31

Коул Сайнт Клеър: Леон ги намира за по-забавни. По-енергични.

ava99s 3.02.19 в 15:59

f live: That’s exhausting, though, isn’t it? I guess if it’s someone else’s puppy. Then you can watch it and the mess is someone else’s problem. Do you have a dog?

#32

На живо: Това е уморително обаче, нали? Предполагам ако е нечие чуждо пале. Тогава го гледаш, а бъркотията, която прави е проблем на някой друг. А ти имаш ли куче?

ava99s 3.02.19 в 15:59

I was a dog. Back in Minnesota, I both tenanted and belonged to a pack of temperature-sensitive werewolves. Some days, that fact seemed more important than others. It was one of those secrets that meant more to other people.

#33

Аз бях куче. В Минесота притежавах и принадлежах на глутница температурно-зависими върколаци. Някога този факт изглеждаше много по-важен от други. Беше от онези тайни, които означават повече за други хора.

ava99s 3.02.19 в 16:00

cole st. clair: No. No, no, no.

#34

Коул Сайнт Клеър: Не. Не, не, не.

ava99s 3.02.19 в 16:00

f live: Four nos. This is an exclusive for our show, guys.

#35

На живо: Четири не. Това е ексклузивно за нашето шоу, хора.

ava99s 3.02.19 в 16:00

Cole St. Clair definitely doesn’t have a dog. But he might have an album soon. Let’s put this in perspective. Remember when this was big, guys?

#36

Коул Сайнт Клеър със сигурност няма куче. Но може да има албум скоро. Нека видим тази перспектива. Помните ли кога беше това, хора?

ava99s 3.02.19 в 16:00

On his end of the line, the opening chords of one of our last singles, “Wait/Don’t Wait,” sang out, pure and acidic. It had been played so often that it had lost every bit of its original emotional resonance for me; it was a song about me, written by someone else. It was a great song by someone else, though.

#37

На края на репликата му началните акорди на един от последните ни сингъли зазвуча, чисто и отровно. Беше изпълняван толкова много пъти, че бе изгубил всяка капчица от оригиналното си емоционално значение за мен; беше песен за мен, написана от някой друг. Беше чудесна песен за някой друг, обаче.

ava99s 3.02.19 в 16:01

Whoever came up with that bass riff knew what he was doing.

#38

Този, който свиреше баса, знаеше какво прави.

ava99s 3.02.19 в 16:01

“You can talk,” I told Leon. “I’m sort of on hold. They’re playing one of my songs.”

#39

- Можеш да говориш – казах на Леон. – Аз съм в изчакване. Те свирят една от песните ми.

ava99s 3.02.19 в 16:01

“I didn’t say anything,” Leon replied.

#40

- Не съм казал нищо – отговори Леон.

ava99s 3.02.19 в 16:01

Of course he hadn’t. He was suffering in silence, our man Leon, behind the wheel of this fancy L.A. limo.

#41

Разбира се, че не беше. Той страдаше в тишина, нашият човек Леон, зад кормилото на тази луксозна Ел Ей лимузина.

ava99s 3.02.19 в 16:01

“I thought you were telling me why you were driving this car.”

#42

- Мислех, че ще ми разкажеш защо караш тази кола.

ava99s 3.02.19 в 16:02

It poured out of him, his life story. It began in Cincinnati, too young to drive. And ended here in a hired Cadillac, too old to do anything else. It lasted thirty seconds.

#43

Неговата история се изля от него. Започна в Синсинати, прекалено млад за да кара. И завърши в наемен Кадилак, прекалено стар за да прави нещо друго. Това продължи тридесет секунди.

ava99s 3.02.19 в 16:02

“Do you have a dog?” I asked him.

#44

- Имаш ли куче? – попитах.

ava99s 3.02.19 в 16:02

“It died.”

#45

- То умря.

ava99s 3.02.19 в 16:02

Of course it had died. Behind us, someone honked. A black car or a white car, and almost certainly a Mercedes or an Audi.

#46

Разбира се, че беше умряло. Зад нас някой избибка. Черна или бяла кола, със сигурност Мерцедес или Ауди.

ava99s 3.02.19 в 16:02

I had been in Los Angeles for thirty-eight minutes, and eleven of those had been in traffic. I’ve been told there are parts of L.A. where the cliché of continuous traffic is not true, but I’m guessing that’s because no one else wants to frequent them. I was not excellent at sitting still.

#47

Бях в Лос Анджелис от 38 минути и 11 от тях бях прекарал в задръстване. Беше ми казано, че има части от Ел Ей, в които клишето с продължителния трафик не е истина, но предполагам, че бе защото никой не искаше да прави повече задръствания. Аз не бях особено добър в това да седя на едно място.

ava99s 3.02.19 в 16:03

I swiveled to look out the back window. There, in a sea of monochrome, a yellow Lamborghini idled, bright as a child’s toy, a knot of palm trees as backdrop. And on the other side of it was a swimming-pool-colored Volkswagen bus driven by a woman with dreadlocks. As I turned back around, sliding down the leather seat, I saw the sun glance off warehouse roofs, off terra-cotta tile, off forty million pairs of huge sunglasses. Oh, this place. This place. I felt another surge of joy.

#48

+1

“Are you famous?” Leon asked as we crept forward. My song still played in my ear, tinny.

#49

+1

“If I was famous, would you have to ask me?”

#50

+1

The truth was that fame was an inconsistent friend, never there when you needed it, ever-present when you needed some time away from it. The truth was that I was nothing to Leon, and, statistically, everything to at least one person within a fivemile radius.

#51

+1

Следваща страница →

Минутку...