×Внимание! Этот перевод, возможно, ещё не готов, так как модераторы установили для него статус «в процес на превод»

Готовый перевод Maggie Stiefvater - Sinner / Маги Стийвотър - Грешник: Първа глава: Коул

На живо: Днес на линия е младият Коул Сейнт Клеър, вокалистът на Наркотика, който ни дава първото си интервю от… ами, много време.

Преди две години той падна по лице по време на концерт и точно след това бе обявен за изчезнал. Тотално извън радар.

Полицаите претърсиха дори реките. Фенките плакаха и строяха олтари.

Шест месеца по-късно излезе новина, че е в рехабилитация. Но и тогава не се появи.

Но изглежда, че скоро чухме малко нова музика от Американското любимо рок чудо. Той току-що сключи сделка с Baby North.

- Ти почитател на кучета или на кутрета си, Лари? – попитах, извърнал глава, за да погледна през дълбоко оцветения прозорец.

Гледка отляво: ослепително бели коли. Гледка отдясно: изкопаеми тъмни коли. Най-вече Мерцедес и малко Ауди. Слънцето се отразяваше и блестеше ослепително от гюруците. Палмите изскачаха на пейзажа на равни интервали. Бях тук. Най-сетне тук.

Аз обичах и източния и западния бряг. Тази любов беше проста и чиста и неподправена от нищо толкова скверно, колкото истината.

Моят шофьор ме погледна в огледалото за задно виждане. Клепачите му бяха половинчати покривала висящи над червените му очи. Той беше мрачен обитател на обвивка, недоволна да го приеме.
- Леон.

Телефонът ми беше илюзионно слънце до ухото ми.

- Леон не е възможен отговор на този въпрос.

- Това е името ми – каза той.

- Разбира се, че е – отвърнах топло. Не бях мислел, че прилича на Лари, но сега се замислих. Не и с този поглед.

Не и с тази уста. Леон не е от Ел Ей, реших. Беше най-вероятно от Уисконсин. Или от Илионс
- Кучета. Палета.

Устата му се сви, докато го обмисляше: - Предполагам палета.

Всички казват палета.
- Защо палета?

Лари – не, Леон! се запъна на думите си, сякаш не беше обмислял идеята преди: - Те са по-интересни за гледане, предполагам. Постоянно се движат.

Не можех да го обвинявам. Аз също предпочитах палета.

- Защо мислиш, че стават бавни, Леон? – попитах. Телефонът ми стана прекалено горещ до ухото ми. – Кучетата, имам предвид.

Леон не се поколеба с отговора: - Животът ги утежнява.

На живо: Коул? Още ли си тук?

Коул Сайнт Клеър: Някак си си взех ментална ваканция през твоето интро. Тъкмо питах шофьора ми дали предпочита кучета или палета.

На живо: Беше дълго интро. Какво предпочита?

Коул Сайнт Клеър: А ти?

На живо: Палета, предполагам.

Коул Сайнт Клеър: Ха! Двойно ха. Лари, Леон де, е съгласен с теб. Защо избра палета?

На живо: Предполагам, че са по-сладки...

Отдалечих телефона от устата си.
- Мартин от F Natural Live избра палета, също. По-сладки.

Това знание явно не ободри Леон особено.

Коул Сайнт Клеър: Леон ги намира за по-забавни. По-енергични.

На живо: Това е уморително обаче, нали? Предполагам ако е нечие чуждо пале. Тогава го гледаш, а бъркотията, която прави е проблем на някой друг. А ти имаш ли куче?

Аз бях куче. В Минесота притежавах и принадлежах на глутница температурно-зависими върколаци. Някога този факт изглеждаше много по-важен от други. Беше от онези тайни, които означават повече за други хора.

Коул Сайнт Клеър: Не. Не, не, не.

На живо: Четири не. Това е ексклузивно за нашето шоу, хора.

Коул Сайнт Клеър със сигурност няма куче. Но може да има албум скоро. Нека видим тази перспектива. Помните ли кога беше това, хора?

На края на репликата му началните акорди на един от последните ни сингъли зазвуча, чисто и отровно. Беше изпълняван толкова много пъти, че бе изгубил всяка капчица от оригиналното си емоционално значение за мен; беше песен за мен, написана от някой друг. Беше чудесна песен за някой друг, обаче.

Този, който свиреше баса, знаеше какво прави.

- Можеш да говориш – казах на Леон. – Аз съм в изчакване. Те свирят една от песните ми.

- Не съм казал нищо – отговори Леон.

Разбира се, че не беше. Той страдаше в тишина, нашият човек Леон, зад кормилото на тази луксозна Ел Ей лимузина.

- Мислех, че ще ми разкажеш защо караш тази кола.

Неговата история се изля от него. Започна в Синсинати, прекалено млад за да кара. И завърши в наемен Кадилак, прекалено стар за да прави нещо друго. Това продължи тридесет секунди.

- Имаш ли куче? – попитах.

- То умря.

Разбира се, че беше умряло. Зад нас някой избибка. Черна или бяла кола, със сигурност Мерцедес или Ауди.

Бях в Лос Анджелис от 38 минути и 11 от тях бях прекарал в задръстване. Беше ми казано, че има части от Ел Ей, в които клишето с продължителния трафик не е истина, но предполагам, че бе защото никой не искаше да прави повече задръствания. Аз не бях особено добър в това да седя на едно място.

- Това интервю по радиото сега ли върви? – попита Леон.

- Така ми казаха.

Леон премина през станциите. Премина през „Чакай/Не чакай“. Разтърсих седалката му малко след като я подмина.

- Не звучи ли като мен?

- Предполагам, че звучи.

Внимание! Этот перевод, возможно, ещё не готов.
Его статус: в процес на превод

Переведено на Нотабеноиде
http://prevodi.chitanka.info/book/45/72

Переводчики: ava99s

Настройки

Готово:

33.33% КП = 1.0

Непреведените фрагменти ще бъдат пропуснати.

Сваляне като текстов файл (.txt)
Връзка към тази страница
Съдържание на превода
Интерфейс на превода