Втора глава
Разтревожен от ситуацията с бататите си взимам бирата нагоре в офиса, за да проверя запасите си от кли. Останали са ми само три бутилки от огнената вода. Май трябва да се поуспокоя. Подкрепям се с няколко чашки преди да се насоча към укрепленията, но яко идната зима се очаква недостиг, може би трябва да се поогранича. Как обаче човек за избута мразовитото си дежурство, при всичкия тоя сняг, без в него да има сгряваща го чаша кли, просто незнам. Да живееш в обсаден град е истинска ад, в най-добрия случай. А да живееш в обсаден град, без изобилие от алкохол, просто не си го представям. Преди месец очаквах, че орките ще нахлуят в Тюрай. Сега, не съм толкова сигурен. Гурд може би е прав. Може би.
Принц Амраг може да е изтървал златния си шанс. Ние обаче не знаем колко орки са все още там. Някой от тях са се разположили в стадионът Сипербиус, източно от градските стени, но освен за тях не знаем нищо. Силите им са се изтеглили извън полезрението ни. Нашите магове постояно сканират раьона, но и оркските не стоят със скръстени ръце и резултатите са най-малкото съмнителни. Лузитания смята, че все още има оркски гарнизони пазещи изходите на града основната им войска вероятно се е изтеглила на юг към горите, където ще са по на завет. За лош късмет тази зима е доста по-мека от предишните. Тюрайската зима е много студена, но сел първите няколко снежни бури тази е необичайно лека. Не са замръзнали нито акведуктите нито пътищата са затрупани от преспи сняг, както обикновено в Дванайсет морета, стоят си чисти и проходими. Може би щеше да е по-добре за нас, ако времето беше по-лошо. Вероятно орките нямаше да останат.
След чашка, или две, кли се чувствам малко по-оптимистично. Ще успеем да ги задържим до пролетта. Армиите ще пристигнат от Симния и елфите ще доплуват от горе и ние ще оцелеем, точно както преди петнадесет години, последния път когато орките атакуваха.
Спомена за това ме кара да се намръщя. Последния път успяхме да ги отблъснем със самопожертвувателна борба, но и това нямаше да помогне, ако елфите не бяха пристигнали в последния момент. Бях на източната стена, когато тя се срина и само миг ме делеше от това да бъда покосен от орския ескадрон, когато бяхме спасени. Нито галоните изпито клии, нито изтеклото време не можеха да накарат тези мрачни спомени да избледнеят. Имам гадното чувство, че ако животът ми приключи точно сега, то той не е бил особено успешен. Провалил се магьосник опитващ се да свърже двата края като детектив в гетото на града, работейки за разни бродяги чийто дела са толкова безнадеждни, че на никой друг не му се занимава с тях. Ругая, хвърлям още дърва в огъня и ме се ще да бях учил повече, когато бях чирак. Ако не бях открил бират в младежките си години, може би сега щях да съм истински магьосник вместо човек поназнайващ някой и друг фокус. Щях да бъда в двореца, живеещ в лукс с достатъчно батати и кли, за да не ми пука за недостига им.
От друга страна дворецът едва ли е много приятен в момента. Кралят е немощен и на легло. Наследника на трона, принц Фрисен Акански, е толкова затънал във вино и дуа, че вече не му е се разрешава да се появява на публични места. Малкия принц Дийс Акански загина при нападението на орките. Консул Калий е ранен, травмиран и бездействащ след орската атка, напълно е изоставл администрацията прехвляйки я в ръцете на заместник консул Цизерий. Добър администратор, но не и войн. Цялата военно власт е в ръцете на генерал Помис. Той поне е опитен войник. Бива го за водач, особено защото тай и уважение към Лузитания, Небесната господарка, глава на Магьосническата гилдия и един от най могъщите хора на запад. С такава като нея на наша страна, винаги имаме шанс да спрем орките, а и тя не е единствения могъщ магьосник в гилдията.
Макри нахлува в кабинета ми.
– Никога ли няма да се научиш да чукаш?
Тя свива рамене.
– За чйи?
– Така е цивилизовано.
– Ние сме обсадени.
– Това не е причина да изоставим всички правила. Мислех, че целия ден ще си с Лузитания?
Макри се свъсва. Смъква тежката си зимна пелерина и се стоварва на стола най-близо до огъня.
– Лузитания трябваше да отиде до двореца, за да се срещне с краля. Не можеше да отидем заедно.
Очите й пробляснаха.
– Не е ли нелепо? Не мога да присъствам на частна аудиенция с краля, само защото имам оркска кръв във вените си. Коя беше тази, която спаси Лузитания от орките?
Макри е ядосана, макар че знаеше с какво ще се сблъска, когато пое работата. Никой не мрази орките повече от Макри, убила е много от тях в миналото си. Въпреки това тя има четвърт оркска кръв и заради това никога няма да получи достъп до най-изисканите места в града.
Струва ми се, че Макри напоследък е малко по-хърбава. Тя все още изпълва бикини бронята си достатъчно за да изкарва купища бакшиши от наемниците в кръчмата, но между смените си като барманка и работата за Лузитания не мисля, че яде достатъчно.
– Мразя, когато библиотеката затваря през зимата – казва тя. Трябва да уча.
Макри работи тук за да изкара пари за таксата в Училището на гилдиите. Не мога да повярвам, че все още мисли за образованието си, в момент като този.
– Орките скоро ще разбият стените. Не можеш ли да почиваш понякога?
Макри свива рамене.
– Харесва ми. А и Самантиас никога не почива.
Самантиас е виден философ в Тюрай. Макри много го уважава. За мен е глупак, защото преподава безплатно. Явно човека няма знания, които да продаде. За да съм справедлив към него, той беше на бойното поле, когато орките атакуваха, въпреки че имаше възможност да не се отзове на военния призив, заради възрастта си.
Макри прокарва ръка през гарваново черната си грива. Изглежда недоволна.
– Иска ми се да я изруся.
Това ме изненадва. Макри става шампион гладиатор още на тринадесет години. Тя се превръща в брутален боец винаги когато докопа меч в ръка. Пред градските стени тя стоеше над падналото тяло на Лузитания и я защитаваше с удивителна демонстрация на дива решителност, невъзмутима въпреки минималния си шанс. Изказванията й на тема лична суета ми звучат най-малкото странно, макар че от както е в Тюрай тя е усвоила някакви женски прийоми, предимно долнопробни, като пробит нос и боядисване ноктите на краката.
– Така ще заприличаш на курва.
– Не, няма. Дъщерята на сенатор Лодий има руса коса.
Истина е. Тюрайските жени са основно тъмнокоси. Изрусени са основно проститутките, но се изрусяват и доста от сенаторските дъщери, а понякога и съпругите им. Само богаташките и проститутките се изрусяват – нямам идея защо.
– Никой няма да те сбърка с дъщеря на сенатор. Но защо въобще ти пука? Града вече успя да те приеме. Какво значение има общественото мнение?
– Не ми пука за обществеността – каза Макри. Просто нямам време. Трябва да работя и да уча, и да съм телохранител, и като орките превземат града, и ме убия, което не ми харесва, и само ми се искаше да се видя как изглеждам с руса коса.
Не я разбирам. Моята коса виси на дълга, опашка както на всички останали жители на Дванайсет морета и никога не мисля за това от ден за ден. Питам Макри какви новини има от Лузитания.
– Нищо ново. Тя не може да каже колко орки има извън града, а генерал Помис не иска да рискува да изпрати мъже за да разберат. Но магьосниците разпращат послания. Всички са готови да ни се притечат на помощ през пролетта.
Макри не звучи убедено. Съседите ни от запад, Симния, може да решат да задържат фронта с орките на собствената си граница, точно както Ниой от север. Всички казват, че ще организират походи за да ни помогнат, но дали ще го сторят или не?
Приказките на Макри за Лузитания ми скапват настроението. За едно нещо се ядосвам, че свиквам да научавам новините за войната от Макри. А някога бях старши следовател в двореца, бяв в течение на всички въпроси свързани с държавата. Бях човек с контакти. Човек който знаеше какво се случва. Сега съм човек зависим от слухове и клюки. Това е дразнещо. Още по дразнещо е, че всяка сутрин трябва да подновявам заклинание от името на Лузитания. Може да ви прозвучи невероятно, но тази магия помага да укрием Херминис, сенаторската съпруга която Макри, Лузитания още няколко престъпнички измъкнаха от затвора малко преди атаката на орките. Херминис бе осъдена на смърт заради убийството на съпруга си. Асоциацията на благородничките обаче реши да се намеси. В резултат на това Херминис се озова във Възмездяващата секира и Лузитания ме убеди да я укрия от властите. Това не е задача която ми се нрави, и ако Лузитания не ме беше подкупила, приласкала и изнудила по най-безочлив начин щях да откажа да имам каквото и да е общо с това.
– Това не е вярно – твърдя енергично аз.
– Какво не е наред?
– Трябва да помагам на Херминис. Ако правосъдието разбере, че съм замесен в това ще ме погне, като зла прокоба. Ти си виновна.
– Защо пък аз? - протестира Макри.
– Защото се забърка в тази спасителна операция. Не че въобще трябваше да има такава спасителна операция. И тогава Лузитания имаше наглостта да ме накара да я укрия. Пълна неблагодарност. Нарамих тази жена и я изнесох от бойното поле. Аз спасих живота й. А показа ли тя поне признак на благодарност?
– Да. Даде ти ново магическо загряващо наметало.
Махнах с ръка.
– Магическо загряващо наметало викаш?? Лузитания може да направи такова дори със счупени пръсти. Това не ет вида подаръци който казва: „Благодаря, че ми спаси живота”. Особено от някой богат колкото Лузитания. Мислиш ли, че щеше да й? навреди да поотвърже кесията си от време на време? Казвам ти, всички аристократи са един дол дренки, разправял съм се с много от тях.
– Траксас, има ли някакъв шанс да млъкнеш?
– Никакъв. Казвам ти, следващия път когато Лузитания се озове от грешната страна на оркска фаланга, ще й се наложи да си търси някой друг да я спасява. Липсата й на благодарност е просто скандална.
– Тя ти изпрати подарък. Остана долу на стълбите.
– Какво?
– Донесох го с форгон. Каза да ти предам, че това е за спасяването на живота й.
Помълчах.
– Вероятно бях твърде суров. Какво е?
Макри свива рамене.
– Преди известно време загубих интерес.
Спихвам се. Още не бях готов да спра да се оплаквам.
– Това не я оправдава, че ми натерсе Херминис.
Макри ме обявява за глупак, прозява се и се оттегля в стаята си. Хуквам надолу, за да разгледам подаръка си. Не помня кога за последно някой ми изпрати подарък. Може би съпругата ми в деня на сватбата ни? Това беше преди повече години от колкото мога да си припомня. Жена ми, където и да е сега, вероятно няма и да поиска да си спомни за това.
Кръчмата е пълна с пиещи. Зад бара седи доста голям сандък. Гурд е любопитен за съдържанието му, също и Виригакс и неговата банда северни наемници. Игнорирам ги и отнасям кутията на горния етаж. Ако Лузитания ми е изпратила нещо хубаво, нямам намерение да го споделям куп пияни наемници.
Свалих капака, разкарах талаша и започнах да изпразвам съдържанието му на масата. Има един ред бутилки, а първите които изваждам ме карат да спра и да се втренча невярващо. Това е бутилка кли с три златни луни нарисувани от едната страна. Знам какво означава това. Това е Специалната дестилация на игумена, марка кли толкова рядка и финна че никога не се среща в Тюрай извън императорския дворец и няколко избрани резиденции в Тамлин. В сравнение с клито което обикновено пия това е... това е... абе просто няма сравнение. Единствения път в живота си когато питах такова нещо беше на прием в двореца, и дори тогава трябваше да се промъкна до масата на консулите. Поставям благоговейно бутилката на масата и намирам още три в сандъка. Четири бутилки от Специалната дестилация на игумена, направени с любов и грижа от най-талантривите монаси в планините. Усещам как тревогите ми избледняват.
Продължавам да ровя в сандъка и вадя друга ботилка, тази е по дебела, от кафяво стъкло, луксозен калиграфски етикет. Когато разпознавам какво е коленете ми омекват. Тъмен ейл „Патриарх”, толкова скъпа, толкова хубава във всяко едно отношение, че е единствената бира, смятана за годна за консумация от самия крал. Бирата обикновено се игнорира от елита - винолюбци, но единственото изключие се прави за тъмения ейл „Патриарх”. Съмнявам се че манастирът който я дестилира прави повече то петдесет бъчви годишно и всеки един от тях е предназначен за двореца. Тъменят ейл „Патриарх” е толкова известен, че на времето бъчва от него е била включена като част от договор със симнияните. Тази бира е най хубавото питие в познатия ни свят, и не съм лизвал и капка от нея повече от десет години. Лузитания, жената на която винаги съм държал най-много, ми е изпратила осем бутилки. Попивам малко влага избила в ъгълчетата на очите ми. Бира като тази просто не идва при един човек повече от веднъж в живота.
Под бирата има малко чувалче с тазис, но не оти зсушените кафяви листа, с които обикновено трябва да се примирим в Дванайсет морета. Този е влажен зелен и ароматен. Тазис отглеждан от самата Лузитания. Отново съм изумен. Магьосницата се е посветила на тазиса. Не само, че в градината си има постройка специално за отглеждане на растението при това със стъклени стени – нечувана екстравагантност – тя дори е разработила магия, с която то расте по-бързо. Няма по фин тазис на света, а тя ми е изпратила достатъчно за да изкарам зимата, та и отгоре.
Под тазиса намирам шест бутилки елфическо вино. Аз не съм ценител на виното, но знам, от нивото на другите стоки, че това ще бъде най-доброто вино от най-хубавите лози на най-хубавия елфически остров. На дъното на сандъка има огромен еленски бут, внимателно увит в муселин*. Не прилича на сушен или осолен каквато е практиката през зимата. Има бележка закрепена за него. *фино тъкан памучен плат
От собствената гора на краля. Ще остане свеж докато не решиш да го изядеш.
Сетивата ми усещат леки магически трептения. Наложена му е магия срещу стареене. Поставям го заедно с останалите неща на масата, а после седя и ги съзерцавам учудено. Четири бутилки кли, осем бутилки ейл, шест бутилки вино, торбичка тазис и еленски бут. Всичко това което никога не съм виждал в тази част на града. Това е изключителен подарък. Достатъчно съм честен, за да призная че съм грешал за Небесната господарка. Тя е чудесна жена и стожер на града. Могъща магьосница с ум остър като елфско ухо. Винаги съм казвал това. Дано по дълго предвожда гилдията на магьосниците към по-голяма слава.
Преди да се оттегля за през нощта внимателно поставям заключващи заклинания на двете врати. Нито един от неподчтенните жители на Дванайсет морета няма да сложи ръце върху прекрасния ми подарък.
Внимание! Този превод, възможно, още не е готов.
Неговият статут: преводът се редактира
Преведено в Нотабеноид
http://prevodi.chitanka.info/book/5/14
Преводачи: Вилорп
Готово: