×Внимание! Этот перевод, возможно, ещё не готов, так как модераторы установили для него статус «преводът се редактира»

Готовый перевод Thraxas Under Siege / Траксас под обсада: Пета глава

Пета глава

Седя пред огъня размишлявайки върху историята на Танроуз. Вероятно няма друго освен брътвежите на една стара жена, но все пак съм склонен да проверя. От една страна харесвам Танроуз, а от друга имам нужда от пари. Трябват ми поне 500 гурана, за да седна да играя карти с Гликсий. Ако намеря бурето и то съдържа 14,000 гурана трябва да успея да изкарам поне толкова. А може и повече, Зависи колко благодарна ще се окаже майката на Танроуз. Размислите ми са прекъснати от Гурд. Кейби все още е болна. По лошото е, че и Палакс е прихванал болеста. Сега двамата треперят в стаята за гости. Гурд все още не желае да уведоми властите.

– Ще ми затворят кръчмичката. Първото нещо което научих за управлението на кръчма беше:„Не позволявай на властите да ти я затворят”.

Гурд ме пита дали не искам да взема поднос храна и да им го кача горе. Оглеждам го подозрително

– Защо аз?

– Ти вече си карал болестта – отговаря ми Гурд.

Принципно се смята, че веднъж карал Зимна треска човек не може да я хване отново. Обаче спомените ми, за това как лежа в леглото, изгарящ от вътре, за болезненото дишане и това как всяко костица и мускул в тялото ми пищяха от болка, ме подтикват да не поемам никакви рискове. Трябва да са минали петнадесет или дори повече години от тогава, но не съм го забравил.

– Трябваше да изкарам цяла седмица без бира. Беше истински ад.

Танроуз излиза от кухнята държейки гърне с яхния. Следва я Елсиор, чиракът готвач, която обучава да й помага.

– Не мога да повярвам, че си изкарал цяла седмица без бира Траксас – казва Танроуз.

– Представи си колко бях зле.

– Бях там – казва Гурд, - той не изкара цяла седмица без бира.

– Напротив. Помня го.

Гурд клати глава.

– Лечителят ти беше казал да зарежеш пиенето за малко. Два часа по късно те открихме да пълзиш към кръчмата, плещейки налудничава как лечителите се опитвали да те убият. Бяха нужни трима мъже за да те завлечем обратно в палатката, а ти и тогава нямаше да млъкнеш ако не ти бях донесъл половница*. Точно тогава бях готов да те убия, затова си казах: „Защо не, по дяволите!”. *Халба с капак

Танроуз се смее.

– Не си спомням историята така – протестирам.

– Достатъчно за болестта – казва Гурд, като се оглежда наоколо. - Не можем да позволим някой да разбере.

Гурд е изнервен и не само защото кръчмата му може да е оставена под карантина. Танроуз се съгласи да се ожени за него и той е щастлив и едновременно се тревожи от този обрат. Танроуз докосва ръката му. На Гурд му е неудобно да бъде видян дори този лек акт на интимност прад стар боен другар като мен. Той плазва една купа супа към мен. Взимам я и тръгвам нагоре с нежелание. Палакс и Кейби хубава двойка, но не ги харесвам чак толкова та да рискувам болеста да ме повтори. Освен това не ми харесва да го играя румсервиз. Животът е достатъчно разочароващ. От друга страна, в Тюрай има стара традиция, до поемеш грижите за всеки, който се е разболял под твоя покрив. Да не се погрижим за Палакс и Кейби е почти табу, освен това ще ни донесе лош късмет. Не бих искал да си навлека лош късмет, особено при толкова важната игра на карти която ми предстои.

Палакс и Кейби са се гушнали на малкото легло в стаята за гости. Въпреки зимния хлад те са зачервени и потни, и са захвърлили одеялата си.

– Донесох ви малко супа – казвам аз докато я оставям на пода.

– Благодаря – изпъшква Кейби.

– Не се тревожи, скоро ще премине. Искаш ли нещо друго, Макри ще ти го доне.

Измъквам се толкова бързо колкото влязох. В коридора се сблъсквам с Макри.

– Гледай бе – казва тя. - Какви ги вършиш?

– Донесох супа на пациентите.

– И се измъкваш възможно най-бързо – отбелязва Макри.

– Да мамка му, измъквам се възможно най-бързо. Не искам болестта да ме повтори.

– Болестите идват и си отиват. Това е част от естествения процес на живота.

– Кой го казва?

– Самантиас.

– Дърт измамник?

Макри се засяга.

– Той е най-великия философ на запада.

– Тогава му кажи той да носи купа на Кейби. А и теб не те виждам да си доброволец.

Макри сякаш се притеснява.

– Не искам да се разболея. Никога не съм карала болестта. Нужна ми е боеспособност.

– А пък аз се нуждая от важна игра на карти.

Макри ме пита дали съм измислил как да събера нужните пари за играта.

– Да. Като поиташ работодателката си Лузитания.

– Тя няма да се съгласи. Няма да рискува петстотин гурана заради съмнителните ти умения в играта на карти.

– Уменията ми не са съмнителни!

– Миналата седмица загуби пари от Гурд, Рали, Рейвений и Гракс. Аз бих казала, че това е достатъчно съмнително.

– Чист късмет. Картите бяха срещу мен. Случва се и на най добрите играчи понякога. Аз съм най-бързата колесница опре ли до рак. И спри да се хилиш!

– Лузитания скоро ще е тук – казва Макри. - Можеш да я попиташ сам.

– За какво ще идва тук?

Макри не е сигурна, макар че мисли, че магьосницата иска да провери дали правя ежедневното заклинание за Херминис. Ако властите някога разберат че съм помогнал за бягството й, ще ме погнат като зла прокоба. Чудя се дали мога да използвам това като лост, за притисна малко Лузитания. Може би да намекна, че ако не ми даде пари мога да забравя някой ден да направя заклинанието?

– Въобще не си помисляй да изнудваш Лузитания – казва Макри, сякаш прочела мислите ми. - Тя е заета да поддържа магическата защита срещу орките. Няма нужда да се разсейва с маловажни въпроси.

Щях да изтъкна, че печеленето на пари в игра на карти не е маловажен въпрос когато Лузитания се изкачи по стълбите към коридора. Както винаги магьосницата е добре облечена, дебелата кожена наметка елегантно покрива дъгоцветния плащ обозначаващ ранга й, изискани бели обувки подходящи повече за зимна мода в двора отколкото да са практични в това лошо време. Не че Лузитания трябва да ходи някъде. Като глава на Магьосническата гилдия и важен член на военният съвет тя има цял болюк карети на свое разположение. Въпреки че косата й е грижливо оформена и гримът е прилежно поставен от личния й козметик, бих казал, че изглежда уморена. Дори малко отнесена. Без съмнение, от напрежението да правиш твърде много магии. Миналия месец на бойното поле тя изразходи чутовно количество енергия при битката с орките. Тя свали двата най-големи звяра, огромните бойни дракони носещи принц Амраг и Хром Мъртвешки, създания защитени с всяко едно защитно заклинание известно на най-могъщите оркски заклинатели. Бях до Лузитания тогава. Все още мога да чуя гласът й, когато тя напяваше магията на някакъв мъртъв, ужасен древен език, подлагайки волята си на почти невъзможната задача да преодолее силата на самите дракони и и могъщите заклинания които ги пазеха. Бих определил това като един от най-великите магьоснически подвиг, постиган някога в битка. От тогава се съмнявам да е имала много време за почивка и вида й го потърждава.

Благодаря на магьосницата за подаръка който ми изпрати.

– Би ли желала... ъмм,„Патриарх”? Или пък малко елфическо вино?

Лузитания усеща неискреността в моето предложение и го отклонява.

– Запази ги за себе си Траксас, предпочитам да те видя как го пиеш ти вместо някой от онея в двореца. Ще се изненадаш колко много млади, здрави и прави мъже са получили внезапен порив да се включат в редицата на администрацията, вместо да отслужат войнският си дълг.

Лузитания се мръщи.

– Не помня така да е било праз последната война. Какво стана с духът на хората?

Идея си нямам. Лузитания има право. В наши дни патриотизъм е дефицитна стока. Не знам защо, освен ако не е свързано с благоденствието заляло град в последните години. С него и дуата, разбира се.

Лузитания влиза в кабинета ми. Макри се вмъква след нея неканена. Повдигам го на въпрос.

– Аз съм й телохранител – казва Макри. - И какво е това тъмен ейл „Патриарх”?

– Рядка и изтънчена бира.

– Искам да опиам.

– Пазя го за специален повод.

Информирам Лузитания, че всяка сутрин подновявам заклинанието за укриване на Херминис, въпреки че не съм особено ентусиазиран от това. Лузитания ми гарантира, че е достатъчно безопасно.

– Никой вече не търси Херминис. Градът си има достатъчно други проблеми.

Лузитания се настанява и вади елегантна сребърна кутиика пълна с тазис.

– Аз съм по средата на едно разследване – започва тя, - и ти като детектив можеш да ми помогнеш.

– Някой ще ми плати ли за помощта?

Магьосницата поклаща глава, докато си свива пръчица тазис, с доста скромен размер - според нейните стандарти.

– Без заплащане. Това е официална военна задача, част от зъдължението на всеки гражданин.

– Явно ще гладувам докато изпълнявам дълга си.

– Няма да ти навреди да загубиш малко тегло – казва Лузитания. - Както и да е, не съм тук за да те наема. Сенатор Самилий е поел разследването и вече има агенти в Дванайсет морета. Аз просто търся съвет.

Лузитания дръпва яко от пръчицата си тазис.

– Чувал ли си за Тихата буря?"

– Ц. Какво е това?

– Магически предмет. Един от артефактите, които наследих когато поех ръководството на Гилдията."

– Какво прави?

– Успокоява бури.

– Доообре.

Лузитания обяснява, че Тихата буря представлява раковина и когато се надуе има способността да успокоява моретата.

– Била е създадена от архимага Елистратис преди около осемстотин години и донеса в Тюрай от дъщеря му, когато Елистратис е загинал в морска битка далеч на юг. Дъщерята на Елистратис плавала през зимните бири използвайки раковината, за да ги успокоява. Или такава е историята.

– Звучи като полезен предмет – казвам аз. - Особено в тази част на света. Защо никога не се е ползвала? Всяка година губим много кораби по това време.

– Тя е твърде важна, затова – обяснява Лузитания. - Тихата буря е част от националната ни защита, нещо от рода на зелените бужута които използвам за далечно гледане. Пазисе в тайна, за да се използва ако някой вражески магьосник опита да разбие морските ни порти предизвиквайки буря.

– Последния път когато спомена за един от тези важни елементи на националната ни защита – изтъквам аз, - той беше изгубен. Данеби с Тихата буря да се е случило същото?

– Не. Тя е в безопасност. Само че брат й изчезна.

– Тихата буря има брат?

– В известен смисъл. Доскоро никой не знаеше за това, но очевидно има още една раковина, наречена Океанската буря. Миналата есен, един тюрайски капитан е попаднал на нея на необитаемия остров Еволи. Или поне той така твърди. Всъщност това не е потвърдено от никой. Той изпрати съобщение до Магьосническата гилдия, твърдейки, че я е купил от древен елф отшелник.

– На остров Еволи?

– Точно така.

– Значи не е наистина необитаем?

– Необитаем е, освен отшелника.

– А някой друг? Готвач ли дори прислужница?

Лузитания изглежда раздразнена.

– Какъв ще е тоя отшелник, който има прислужница? Моля спри да правиш тъпи подмятания.

– Аз съм детектив. Нужни са ми всички факти.

– Нямаме повече факти. Само една история за магически артефакт, който е достатъчно мощен за да предизвика буря, която може да разбие морската защита на Тюрай и така да позволи на орките да нахлуят.

Небесната господарка си свива нова пръчица тазис. Тя е изключителен почитател на растението.

– Миналата седмица Океанската буря пътуваше към Тюрай. Никой кораб не би плавал в това време, но трябваше да се направи.

– Видях го – казах. - Довлече се едва едва.

Лузитания кима.

– Оцелели са първия командир и още четирима членове на екипажа, всички опитни моряци доколкото разбирам.

– А капитана?

– От капитан Арекс нямаше следа. Изчезнал е.

– Да не е взел Океанската буря със себе си?

– Именно. Точно това е проблема. Ние наистина не знаем дали този артефакт съществува или не. Никой от оцелелите не го е виждал. Твърдят, че дори не са знаели за съобщението изпратено от капитанът им до Магьосническата гилдия. Ако той наистина съществува, не можем да го оставим да попадне в грешни ръце. Което значи че сега трябва да преобърнем земята, небето и трите луни, за доткрием нещо за което дори не сме сигурни че е достигнало да града. Или че дори съществува.

Помълчах малко и запалих моята пръчица тазис.

– Всичко това ми звучи невероятно.

– По какъв начин?

– По всякакъв. Открит е могъщ магически предмет, за който никой не е чувал досега? Ти знаеш по-добре от мен, че това не е ежедневие.

– Истина е. Но не можем да поемем този риск. Ако някой оркски магьосник опита да разбие морската ни защита с могъщо ново оръжие ще си имаме доста проблеми.

– Едва ли е лесно за използване – отбелязвам аз.

– Така е – съгласява се Лузитания. - Трябва да си наиста могъщ магьосник за да вземеш странен магически артефект и веднага да успееш да го ползваш, особено пък за контрол на времето.

Тя спира, за да си дръпне от тазисната пръчица.

– Но аз бих могла. Ако Окенската буря наистина съществува, бих могла да я използвам. Познавам още няколко които също биха могли. Архимаговете на орките. Като Хром Мъртвешки или Диизиз Невидимия.

Изненадан съм да чуя това име. Диизиз е известен като най-великия магьосник на всички оркски земи, но последно е бил забелязан нейде из планините на Гзак и никой не е чувал нищо за него повече от десетилетие.

– Диизиз? Той не е в армията на Amrag. Никой не го е виждал от последната война насам.

– Бил се оттеглил на върха на планината за да потърси мъдрост, или поне така съм чувала. Други казват, че е бил натирен когато орките бяха победени – споделя Лузитания. - Да откриеш нещо за него е мисията невъзможна. Обвил се е в толкова много заклинания, че дори неможем да разберем къде е. А дори когато сме успявали, никой не е виждал лицето му.

Диизиз винаги е ходил забулен. Като цяло се смята че това е защото е осакатен по някакъв начин, а като се има предвид бруталната природа на оркската магия това е доста вероятно. Питам Лузитания защо изведнъж го е спомена.

– Да не си дочула, че той е замесен в тази история?

Тя поклаща глава.

– Няма никакви новини. Но това ми дойде на акъла, когато разбрах за Океанската буря. Той винаги се е славел като господар на времето. Ако внезапно се пръкне пред града с Океанската буря в ръка, ще си имаме проблеми. Както и да е, едва ли ще е той. Хром е напълно способен да се справи. Неможем да си позволим да попадне в ръцете им.

– По-скоро ми звучи, като да е било просто парче боклук, което капитанът е искал да продаде с печалба.

Лузитания признава, че и това е възможно.

– Въпреки, че си нямам идея, как е мислел да ме убеди, че е истински. Не се издигаш до голава на Магьосническата гилдия, като купуваш магически ментета.

– Истина е, че теб нямаше да те заблуди. Но може да се е канил да го продаде на някоя друга заблудена овца от правителството. Знам че сенаторите често са заслепени от подобни ментета.

– Не може ли да използваш собствената си магия, за да откриеш дали в града има някакъв нов магически артефакт? - подема Макри въпросът който точно се канех да задам.

– Не ми хрумва как бих могла – отговаря Лузитания. - Но и това не е особено сигурно. За неизвестен магически артефакт, при това неактивиран, не е задължително да даде е какъвто и да е сигнал, който да бъде проследен. В този град ужасно много предмети и хора генерират магически резонанси. Откриването на неизвестен източник въобще няма да е лесно.

– Какво казва екипажа на кораба за изчезването на капитана?

– Нищо. Не знаят какво се е случило. Те са били толкова малко, че нито един не е могъл да мръдне от поста си, докато кораба е акостирал. И капитанът просто е изчезнал.

– Вероятно е паднал зад борда мъртво пиян – изтъквам аз. - Съдейки по по останалите капитани които познавам.

– Може и да не е нищо – съгласява се Лузитания. - Но да кажем че не е. Представи си, че Океанската буря и някой я е откраднал. Какво би си помислил?

– Тогава бих си помислил че е сериозно. Може да е попаднала в ръчичките на някой, който би се радвал да види как орките разбиват пристанищните укрепления с приливна вълна и акостират с флотата си. Самилий открил ли е нещо?

– Не.

– Не съм изненадан. Самилий е идиот.

– Знам. Аз поех магическата част от разследването и възложих задачи по издерването на няколко добри магьосници – казва Лузитания. - Надявам се не мислиш, че и аз съм идиот?

– Мисля че си жена, която ми изпрати изключителен подарък. Какво искщкаш да направя аз?

– Помогни ни в издирването – казва Лузитания. - Опре ли до задаване на неудобни въпроси и намиране на изгубени вещи на странни места, ти се намират някои таланти.

– Намират ми се. Сигурна ли си, че няма да се плаща?

Магьосницата изглежда разочарована.

– Гледай на това като друга част от бойното поле, Траксас. Това е война.

– Разбира се. Това е мой патриотичен дълг. Но имам въпрос от изключителна важност който заема вниманието ми в момента, който изисква значителна сума пари. Мислиш ли че има начин да ми дадеш петстоткин гурана?

Лузитания изведнъж е сполетяна от кашлица. Възползвам се от случая, за да я понатисна.

– Не искам да поемаш никакви рискове. Парите ще са заем и с гарантирана възвръщаемост.

Лузитания се опитва да се изправи, залита и се сгромолясва на пода. Поглеждам я объркано. Не мислех, че ще се шокира толкова, от една просто молба за заем.

– Знаеш ли, може би триста са достатъчно, за да ме накарат да започна...

– Траксас, ти си идиот, не виждаш ли че е болна? - вика Макри.

– Болна?

Лицето на Лузитания се е зачервило и диша с хрипове. Капчици пот избиват по челото й.

– Тя е хванала Зимна треска – диагностицира Макри.

– Не може. Тя е ръководител на Магьосническата гилдия.

Гледам я как я вриса долу на пода ми и проклинам късмета си. Една от най-богатите жени в Тюрай дошла ми на крака във Възмездяващата секира и точно преди да отговори на моето бизнеш предложение е поразена от болестта. Това си е чиста подигравка от страна на боговете.

– Доведи Чааракси – казва Макри. - Аз ще занеса Лузитания в леглото ти.

– Не мисле, че това е найподходящото място за това...

– Доведи лечителката! - крясва ми Макри.

Макар да не съм очарован, че има болен от Зимна треска настанен в леглото ми, изглежда че няма по-добра алтернатива. Това че главата на Магьосническата гилдия се разболя точно в този момент е сериозен проблем.

– Ако дойде на себе си, поискай й някакви пари.

Хуквам. Преди да тръгна по улица Квинтесенция към домът на Чааракси, спирам долу за да известя Гурд за текущите събития. Якият стар варварин изглежда разтревожен.

– Лузитания? Болна? тук? Не може ли да отиде някъде другаде?

– Не и в това състояние.

Гурд ругае под носа си. Ще бъде трудно да се опази тази тайна. Заповедта за карантина изглежда все по вероятна. Това ще са тежки времена. Кръчмата е пълна с наемници и войници. Бизнесът на Гурд никога не е вървял толкова добре. Око градът не бъде унищожен от орките, той може да очаква як печалба през следващите няколко месеца. Оставям го на тревогите му и бързам да доведа Чааракси. Чааракси се стряска, когато нахлувам в кабинета й, вероятно защото предишния път когато го направиш беше заради Макри която щеше да умре от стрела от арбалет, забита в гърдите й пусната от Сарина Безпощадната, един от най-лошите злодей някога вилнели из Тюрай.

– Макри? Пак ли тя?

– За Лузитания. Повали я лоша версия на болестта.

Чааракси се мръщи и започва да пълни чантата си с билки.

– Колко лоша?

– Много лоша бих казал. Започна да кашля и после направо се срина. Човек би си помислил, че такъв могъщ магьосник би имал някави защити срещу болестта.

Чааракси поклаща глава.

– Магьосниците на са защитени от Зимна треска. Могат да умрат като всеки друг.

Бързаме обратно към Възмездяващата секира. Чааракси ми пита дали това е първия случай. Признавам, че не е.

– Палакс и Кейби също я прихванаха.

– Гурд докладвал ли е на префекта?

Предпочитам да си премълча. Чааракси призвива устни показвайки неодобрение. Превеждам лечителката по външното стълбище което види направи в кабинета ми, за да не заподозрят клиентите на кръчмата какво се случва. За съжаление офисът ми не е празен. Бях оставил вратата без заключващо заклинание, и ето на, капитан Рали и неговата нова приятелка Мулифи бяха седнали на канапето ми. Макри пък стои неудобно пред вратата на другата ми стая, където лежи болната Лузитания.

Капитанът е почти мой набор, но много по запазен. Неговата дълга руса коса е вързана на опашка на тила, и едва започва да посивява, а животът му по улиците го държи във форма. Бяхме приятели с него. Бихме се заедно преди много време, и сме работили заден когато бях следовател в двореца, а той имаше много по престижна служба в Дворцова сигурност. Понеже бях уволнен това изтласка и него заради безкрайната шуробаджанащина която си шири там, явно не сме се възстановили много добре. Капитанът не харесва особено факта, че му се налага да отново да работи като пъдар в Дванайсет морета. От таз гледна точка частните детективи единствено пречат.

Никога преди това не съм виждал Мулифи и я познавам само по репутация. Казват, че има хубав глас. Тя има много хубава коса и фигура, което вероятно помага на нещата. Освен това изглежда доста по-млада от капитана. Струва ми се, че не изпитва притеснения да е тук с нея. Това го показва в добра светлина. Вероятно мнозина са се опитвали да привлекат вниманието на певицата, а капитана си дава вид, че изобщо не се ласкае от това че е победил.

– Капитане? Какво ви води насам?

Капитанът гледа Чааракси.

– Кой е болен?

– Аз – лъжа безочливо.

– От какво точно?

– Това си е между мен и Чааракси – контрирам.

Капитанът изглежда подозрителен. Подмятам, че бързам да реше медицинския си проблем, така че го моля да побърза. Оказва се че желае Мулифи да остане във Възмездяващата секира за няколко дни.

– Тя има известни проблеми с Златнаят еднорог.

– Какви проблеми?

– Проблеми с мениджъра си. Наложи се да напусне бързо. Бих искал да се грижиш за нея няколко дни докато си намери нещо прилично.

Обикновено бих изтъкнал куп причини, за да се измъкна от това. Ако Мулифи има проблеми с театъра в Кушни вероятно е замесен Приятелския кръг, защото тази престъпна организация контролира Златнаят еднорог. Предпочитам да не се замесвам с Приятелския кръг. Освен това не дължа на капитана никакви услуги. Обаче с Лузитания легнала болна в съседнат стая искам да се измъкна то капитана възможно най-бързо. Не желая Градската стража да разбере, че Гурд е укрил случай със Зимна треска от властите. Затова му казвам че тя е добре дошла при мен.

– Ако Гурд има свободна стая за нея, ще е в безопастност тук. А сега ако не възразявате искам да продължа с моя преглед?

Щом излизат аз въвеждам Чааракси в спалнята си. Лузитания изглежда зле. Без да обръща повече внимание на Макри или на мен, Чааракси вади билките и отварите си, след което се залавя за работа.

Казвам на Макри, че имаме приблем.

– Капитан Рали иска да остави Мулифи в гостната. Не можем да го оставим да намери Палакс и Кейби там.

– И какво ще правим?

– закарай ги в твоята стая.

Лицето на Макри потръпва.

– Не ги ща там.

– Няма къде другаде.

– Не могат ли да дойдат тук?

– Вече ми натрапи един болник. Искаш да поема всички ли?

Чааракси разко прекъсва спора ни като повишава глас и дава нарежданията си:

– Лузитания е много зле. Искам я изолирана. Тя неможе да бъде местена и никой друг да не припарва тук. Ако трябва да преместиш Палакс и Кейби ги заведи в стаята на Макри.

– Не ги искам там – протестира отново Макри.

– Не искам Лузитания в стаята си – добавям аз.

– Не ми пука какво искате – заявява Чааракси. - ще направите каквото казвам.

Макри изглежда озадачена. Обраща се към мен.

– Тя може ли да ни нарежда така?

– Спри да губиш време и прави каквото казвам – срязва я Чааракси.

Трудно е да спориш с лечител, когато се занимава с болни. Макри и аз с неохота изпълняваме инструкциите й. Бързо преместваме Палакс и Кейби в стаята на Макри.

– Това не е справедливо – жалва се Макри. - Аз имам само една малка стаичка. Защо трябва да взема двама болни? Как ще мога да уча докато са тук? Ами ако прихвана болестта?

Продължаваме да разкарваме болни телеса преди Мулифи и Гурд да се качат горе. Гурд поглежда въпросително. Кимвам му леко, за да го уверя, че е безопасно да я пусне в стаята за гости. Мулифи благодари на Гурд. Гласът и е свеж и грациозен, не толкова грапав, колкото бих очаквал от един артист от Кушни. Тя казва че е уморена и бе желала да полегне за малко.

– Това е лошо – казва Гурд, след като певицата затваря вратата.

– Прав си че е лошо. Ръководителката на Магьосническата гилдия е на път да умре в леглото ми и един бог знае как ще го представи това „Прославена и достоверна хроника”.

Връщаме се в кабинета ми. Чааракси се появява от сталнята ми подхващайки ни енергично.

– Трябва да уведомиш властите – казва тя.

– Не мога – жалва се Гурд. - Ще ме затворят.

– Те ще ти направят много по-лоши неща, ако разберат че се опитваш да прикриеш избухването на болестта – изтъква лечителката.

– Няма да го докладвам пък – опъва се Гурд.

– Тогава ще го направя аз – отвръща Чааракси.

– Не можем да запазим тайната така или иначе – отбелязва Макри. - Хората все ще забележат, ако главата на Магьосническата гилдия не е наоколо.

Вярно е, разбира се. Лузитания е сред най-важните хора в града. Тя не може просто да изчезне. Наш дълг е да информираме властите за случилото се. Изглежда, че Гурд няма алтернатива освен да докладва всичко на местният префект.

Някой почуква съвсем лекичко на външната ми врата. Всички поглеждаме на там с подозрение. Отварям предпазливо. Изправен съм пред дребна блежа жена с тъмна коса, която пих взел за работничка на местиният пазар, ако не я познавах като Ханама, третия човек в Гилдията на убийците. Гледам я злобно.

– Какво искаш?

– Макри.

Ханама говори тихичко. Като я слушаш никога няма да предположиш, че е убила толкова много хора. Отвращава ме, което важи за всички убийци де. Градът ще бъде много по-добре без порочна свлоч като убийците. Тъкмо се каня да трясна вратата в лицето й, когато Макри припряно наднича.

– Какво има? - пита тя.

Ханама се приближава до Макри и зашепва в ухото й.

– Престани да водиш убийствени разговори с убийци за прага ми – заявявам сурово.

Ханама изведнъж се вкопчва в гърлото си и пада напред. Това е особено озадачаващо събитие. Тя не е обидчива жена.

– Тя също е заразена – виква Макри.

– Не може да го направи – извиках аз. - Не и в кабинета ми.

Обърнах се към Гурд.

– Това започва да излиза то контрол. Трябва да разкараме всички тези болни от кръчмата.

Чааракси се навежда на убийцата.

– Занесете я на дивана – казва тя.

– Отказвам да оставя болен убиец да лежи на моя диван!

Чааракси и Макри ме игнорират. Ханама е просната на дивана ми. По челото й избива пот и започва да диша с хрипове. Гледам обвинително Ханама.

– Не можа ли да се разболееш другаде? Не може да останеш тук. Не разрешавам.

– Никой в Тюрай не може да окаже помощ на болен гост – казва Чааракси.

– Тя не е гост. Тя просто нахълта тук.

Безнадеждно е. Чааракси вече се е заела с билките си.

– Донесете одеяло – нарежда тя.

– Забранявам да покривате Ханама с моето одеяло – протестирам аз, но напразно. Макри вече я завива.

– как може Ханама да ми е гост? Аз до ри не я харесвам. Питай който и да е.

Никой не ме брули за слива. Вадя ботилка кли и отпивам здрав гълток, потрепервам докато изгаря гърлото ми. Сега имам болна магьосница в спалнята и болна убийца в кабинета си. Поклащам глава и се чудя как можа де се случи това. Не е като тези хора да си нямат собствени домове, където да си боледуват.

Внимание! Этот перевод, возможно, ещё не готов.
Его статус: преводът се редактира

Переведено на Нотабеноиде
http://prevodi.chitanka.info/book/5/17

Переводчики: Вилорп

Настройки

Готово:

100.00% КП = 1.0

Сваляне като текстов файл (.txt)
Връзка към тази страница
Съдържание на превода
Интерфейс на превода