Шеста глава
Заместник консулът Цизерий доста бързо слиза към Дванайсет морета след като получава съобщението ми. Все още не съм инфоримирал префекта Дриний. Не съм в особено добри отношения местният префект и предпочитам Цизерий да се оправя, както прецени. Когато Цизерий пристига ми минава мисълта дали и той няма да остане в кабинета ми. Както са тръгнали нещата няма да се изненадам, ако и той се строполи на пода ми в момента в който влезе.
– Аз съм карал болестта – имформира ме той дакото минава покрай мен. Неговият асистент, Хансий, не изглежда щастлив в компанията на толкова болни. Цизерий изглежда изненадан като вижда Ханама легнала на дивана ми. Не съм сигурен дали я познава. Докато сти прилича на детенце повече от всякога. Въобще не прилича на жена, която някога е убила елфски господар и оркски властелин, а и един сенатор, както твърди мълвата за Ханама.
– Има повече от един заразен? Къде е Лузитания?"
– В съседната стая.
Не съм очарован от възможността заместник консулът на Тюрай да влезе в единствената ми лична стая и не само защото е по-разхвърляна и от кабинета ми. Получих странното усещане, че се връщам в армията и моя личен комплект предстои да бъде проверен от офицер. Почвам да се самонавивам. Само един коментар за състоянието на стаите ми и ще изхвърля всички. Чааракси ги води до спалнята ми. Гурд се връща надоли оставяйки ме за момент сам с Макри, ако не броим Ханама, която спи под влияние на лечебните отвори. Въпреки това дръпвам Макри чак до отсрещната стене на стаята, и я разпитвам шептейки да не би Ханама да ни чуе. Неможеш да имаш вяра на убиец, дори да е болен.
– Какво искаше Ханама? Дали е нещо, за което трябва да знам?
Макри свива рамене.
– Не знам. Строполи се преди да ми каже.
– Поне нещо намекна ли ти?
Макри поклаща глава.
– Сам видя колко бързо стана.
Това е мистерия. Проклета Ханама. Не можеше ли да остане на крака още тридесет секунди?
– Трябва да е нещо наистина сериозно – казва Макри.
– Предполагам. Освен ако просто не искаше да си поговори с теб.
– Какво трябва да значи това? - сопва се Макри.
– Миналия месец тя ти донесе цветя.
– Дай да пропуснем това? - казва Макри. - няма нужда да го дъвчем постоянно. Няма ли за какво друго да мислиш?
Хансий се появява отново и ме моли да се присъединя към заместник консула. Забелязвам, че очичките ми трепкат по посока на Макри. Хансий и преди е идвал в кабинета ми, но не мисля че някога е виждал Макри в нейната препаска от халки. Много хора смятат, че това е забележителна гледка. Не само заради гърдите й, Макри е единствената жена, която някога съм виждал, с такива перфектни плочки на корема. Дори танцьорките в театрите на града имат по мекички коремчета. Разбира се, всяка жена с поне капка благоприличие държи коремът си добре прикрит.
Знаейки, че ако Хансий продължава да зяпа, Макри ще му каже нещо грубо, го подхващам за ръката и го водя в стаятна си, където заместник консулът Цизерий стои до Лузитания, изглежда замислен. Магьосницата е в съзнание, но много слаба.
Цизерий ми благодари, че съм го уведомил.
– Това е лошо. Не искам новината за болестта на Лузитания да се разпространи. Това би било катастрофално за морала на града. Освен това и най-важното – орките не трябва да научават.
Това, което казва заместник консулът е вярно. Лузитания е толкова важна за защитата на града, че новината за нейното неразположение може да раздвижи всички орки и те да предприемат атака.
Цизерий е слаб сивокос мъж, на който населението има доверие, макар и да не го обича. Той е твърде суети е и строг за да го заобичат. Но пък е по читав човек отнашия виш управник консула Калий. Калий се нарани на бойното поле, не особено славно. В момента се възстановява, но е прекалено травматизиран, за да поеме юздите на властта, което значи, че сега Цизерий управлява. Умората от това, си му личи. Лицето му е изпито, а тогата му, обикновено чисто бяла и добре изгладена, показва признаци, че е облечена набързо.
– Лечителката е обезпокоена от състоянието на Лузитания, но не прекалено. Небесната господарка и трябва да успее да се възстанови.
Поглеждам към Лузитания. Очите й са отворени, но не съм сигурен дали може да ни чуе или не.
– Значи ще изпратиш карета да я върне в къщи?
– Не. Тя трябва да остане тук докато се възстанови – продължава Цизерий. - Твоята лечителка настоява за пълна почивка.
Започвам да се оплаквам високо. Цизерий се втренчва в мен.
– Нямаш ли доверие на лечителката Чааракси?
Принуден съм да призная, че й вярвам.
– Тя се грижи за хората от Дванайсет морета, а това не е лесно.
Цизерий кимва.
– Имам чувството, че мога да й се доверя. Разбира се, мога да изпратя лечители и от двореца, но...
Той се замисля за малко.
– Но бих предпочел колкото се може по-малко хора да знаят за това. Само този месец разузнавателните ни служби са уловили един оркски шпионин в двореца и още един в сената. Вероятно са много повече. По скоро бих оставил Лузитания да се възстанови тук, далеч от любопитни очи. Макри така и така вече й служи като телохранител. Аз пък ще изпратя няколко агента, дискретно, за да гарантирам сигурността й. Всичко ще е наред, нашата магьосница трябва да се възстанови след няколко дни без никой дори да е разбрал, че е боледувала.
– Няма ли хората да забележат липсата й в двореца? Или във военния съвет?
Цизерий поклаща глава.
– Мога да кажа че съм й възложил задачи, които ще я държат в страни от съвета за няколко дни. Освен това можем да използваме двойничката й за някой обществени изяви, за да премахнем всички подозрения.
– Нейната двойничка?
Цизерий ме информира че в офиса на консулството има хора готови да поемат ролята на някой важен граждани на Тюрай, точно заради този вид извънредни ситуации.
– В двореца имаме служител – пазител на имперските записи — който вече на няколко пъти е поемал подобна задача.
Впечатлен съм. Не предполагах, че правителството може да е толкова организирано.
– А карантина?
Цизерий поклаща глава.
– Префектът Дриний не трябва да бъде информиран и Възмездяващата секира няма да бъде поставяна под карантина. Не правете нищо, което може да привлече вниманието към тази кръчма докато Лузитания не се възстанови напълно.
– А Ханама?
– Тя също трябва да остане тук. Не можем да рискуваме да си тръгне. Тя може и да е разбрала, че Лузитания е болна.
– Но не е безопасно тя да седи тук. Ами ако убие Лузитания?
– Това е малко вроятно – казва Цизерий. - Убийците не обиват който им хрумне. Те работят с договори.
– Това въобще не ми харесва. Защо трябва да се грижа за болен убиец?
– Ти знаеш, разбира се – започва Цизерий, - за тюрайската традиция, която изисква всеки гражданин да прояви гостоприемство към болен гост?
– Разбира се. Просто не мисля че това включва и убийците.
– Важи за всички – заявява Цизерий, който винаги е почитал тюрайските, без значение колко са глупави. - Проста се грижи за тях, гледай си работата и болестта на Лузитания ще мине незабелязано.
Отказвам се от темата. Освен това, ако кръчмата не е под карантина играта на карти може да се проведе. Минава ми безуммната идея да врънкам Цизерий за 500 гурана, но веднага я отхвърлям. Той не е известен със щедростта си. Освен това за него вероятно ще е невъзможно да се представи, че някой би желал да играе на карти в тези времена.
Внезапно ме спохожда вдъхновение.
– Как върви издирването на Океанската буря?
Цизерий ме поглежда подозрително.
– Знаеш за това?
– Разбира се. Лузитания дойде именно, за да потърси съвет от мен. Тя знае, че аз съм най-бързата колесница опре ли до намиране на изчезнали вещи.
– Всяка помощ която предоставиш, ще бъде оценена – сопва се Цизерий, - но вече много хора са въвлечени в издирването. Претор Самилий е отговорник за него.
– Тогава със сигурност няма да го откриете. Най-добре ме наеми. Работил съм за теб преди. Няма да ти взема повече от... да видим... петстотин гурана трябва да стигнат.
Заместник консулът изглежда шокиран.
– Наистина ли се опитваш да изкрънкаш пари, за намирането на предмет, от който може да зависи националната сигурност?
– Изкрънкам? Твърдите, че не мога да поискам достойно заплащане за труда си?
– До колкото си спомням, нормалната ти дневна ставка е тридесет гурана – казва Цизерий. - Защо ли ми се струва, че някой гражданин на Тюрай се опитва да изкара пари от кризата?
– И аз така помня. Но така се случи, че се нуждая спешно от петстотин гурана. Това не е огромна сума. В една счетоводна грешка на съкровищницата може лесно да се загубят. Освен това нима награда от петстотин гурана не е дори малка за бързото намиране на Океанската буря?
Цизерий ми хвърля изпепеляващ поглед. Той явно ме приравнява към спекулантите, които изкупуват стоките в тези трудни времена и ги продават със страшно завишени цени на многострадалното население.
– Ако откриеш артефакта мога да си помисля за малка награда. Не не очаквай в бъдеще да ти правя подобни услуги.
– Никога де съм забелязал да ми правите каквито и да било услуги в миналото.
Хансий напомня на заместник консулът, че му предстой спешна среща в двореца. Цизерий кима.
– Траксас. Твое задължение е да се грижиш за Лузитания. Докато тя е под този покрив, ти предлагам да преосмислиш навиците си. И поне веднъж в живота си да поставиш интересите на града, над своите собствени.
Цизерий си тръгва. Типично в негов стил е да ме оскърби едновремено с молбата да работя по-усилено за него. Цизерий може да е велик оратор, особено в съда, но определено не прекарва достатъчно време, за да подобри личното си отношение.
Чааракси ми натриса инструкции как да се грижа за Лузитания и Ханама. Те са достатъчно прости. Много вода и билков буламач на всеки няколко часа.
– Увери се, че им е топло. Това трябва да е достатъчно просто дори за теб.
Гледам я безизразно.
– Нали си магьосник – казва Чааракси, - може да запалиш огъня и с магия.
– Ъхъ – потвърждавам.
Мина доста време откакто огнените ми заклинания работеха. В днешно време просто нямам достатъчно сила. Щом Чааракси напуска, хвърлям по едно око на Лузитания и Ханама. Никоя от тях не изглежда е е тръгнала да умира в следващите няколко минути, затова правя тава, което искаш да направя от доста време – спускам се надолу към бара.
– Весел съдружник, и го дай бързо.
Гурд ми подава една голяма половница размер - екстра. Като гледам лицето му, май и той се нуждае от няколко Весили съдружници.
– Ужасно е – сумти той.
– Не е толкова зле – прошепвам му. - Поне няма картина.
Гурд все още е притеснен.
– Ами ако Лузитания се гътне?
– Не могат да те обвини за това.
– Не могат ли? Не бях съобщил, че Кейби е болна. А трябваше да го направя.
Казвам на Гурд да се поотпусне.
– Заместник консулът е оставил цялата работа в ръцете ми.
– Какво знаеш пък ти за лечението на болни?
– Не много – признавам, - но както изглежда всичко се свежда до редовното даване на билковия екстракт на Чааракси. Просто го дваш на болните и чакаш да се оправят. Лесна работа. Винаги съм знаел, че лечителите правят така, че простите неща да изглеждат сложни. Вероятно това им помага да взимат по-високи такси.
Изтъквам на Гурд, че веднъж щом Лузитания се пооправи Възмездяващата секира може да извлече изгода.
– Сред магьосниците може да тръгне дума че е добра за посещение, а пък магьосниците са големи пияндета. Когато бях на последното магьосническо събрание, те се наливаха така сякаш животът им зависеше от това.
Магьосник и умереност рядко се срещат в едно изречение. Независимо дали става дума за алкохол, дуа или в случая на Лузитания - тазис, те винаги се изхвърлят.
Макри пристига с табра натоварене с празни халби.
– къде ще спиш? - пита тя.
– В гостната предполагам.
– Не може. Мулифи е в стаята за гости.
Бях забравил за това. Не знам къде ще спя. Макри заявява че ще спи до Лузитания, на пода.
– Кой го реши?
– Аз. Това ми е работата. Аз съм й телохранител.
Нещата рязко се смърандясват. Макри ще спи на пода в спалнята ми. А имаше времена когато в кабинета ми не влизаше никой освен крайно закъсал клиент. Сега вече няма място, където човек да седне да удари една биричка.
Обръщам се към Гурд.
– Изглежда ще трябва да си споделим стаята ти. Ще бъде като през войната когата споделяхме една палатка.
Гурд изглежда смутен.
– Абе не знам, аз...
Гурд усеща рязък порив да полира далечния край на бара и бързо тръгва натам диво размахвайки парцала си. Объркан съм.
– Какво пък му става на него?
Макри ме дарява с най-съжалителния с поглед.
– Не може да си споделите стаята му. Тя вече е споделена с Танроуз. Не знаеше ли за това?
– Разбира се, че не знаех. Кога се случи това?
– Веднага след като я помоли да се ожени за него – имформира ме Макри.
Озарен съм от просветление.
– Може би мога да спя зад бара – казвам вдъхновено.
– Просто спи на пода в кабинета си.
– Да спя в една стая с убиец? Ни`къв шанс.
– Може да подхванеш връзка – казва Макри. - Време ти е за помислиш за малко женска компания. Виж, даже Гурдвече не го дава ерген.
Танроуз излиза от кухнята понесла поднос със сладки.
– Танроуз, не мислиш ли че е време Траксас да си намери жена? - подвиква й Макри.
– Естествено – отвръща Танроуз. - Повтарям му го години наред.
– Разбира се, Ханама е малко особена, така че трябва да внимаваш...
Повече не ми се слушат подигравки затова си взимам купа яхния — без батати — и се отправям към далечния ъгъл на салона, сядам срещу огъня и слушаш как наемниците си приказват за битки. Мисля си за Океанската буря и за историята със заровеното злато от майката на Танроуз. Кое от тях ще ми спечели бързо малко пари? Труден избор. Решавам утре да проверя и двата и да видя до къде ще ме отведат.
Внимание! Този превод, възможно, още не е готов.
Неговият статут: преводът се редактира
Преведено в Нотабеноид
http://prevodi.chitanka.info/book/5/18
Преводачи: Вилорп
Готово: