×Внимание! Этот перевод, возможно, ещё не готов, так как модераторы установили для него статус «в процес на превод»

Готовый перевод Thraxas Under Siege / Траксас под обсада: Седенадесета глава

Седемнадесата глава

През последните няколко години в моя кабинет се проведоха интересни срещи. През прагът на вратата ми са минали магьосници, сенатори, крадци, главорези, убийци, демагози, орки, елфи и няколко, на които не можехте дори да поставите име. Дори кралски особи. Принцеса Ду Аканска някога ми беше клиент. Въпреки това, бих казал, че настоящото събиране бие всичко по отношение на разнообразието на участващите персонажи. Имаме си в средата на стаята, Хорм Мъртвешки, оркски магьосник и владетел на кралство Ялл. Веднъж го видях да лети над Тюрай на дракон, опитвайки се да унищожи града със зловеща магия и почти успя. Той е причинил много неприятности на Тюрай, а фактът, че последния път като беше тук, изпрати цветя на Макри, не го прави мил по никакъв начин.

На дивана е Ханама, професионален убиец, студена, безмилостна, доскоро болна, но сега изглежда по-добре. Също донесе и цветя на Макри, нещо толкова странно, че не искам и да мисля за него.

На вратата на спалнята ми стои Кораний Мелницата, като мрачен кибритлия, с който Тюрай се хвали, което май казва нещо. Зад него е Тирини Змиеубийцата, все така чаровна, а зад нея е Анумания Гръмовержата, млада и напета, но вероятно и щастлива, че другите са между нея и Хорм.

Философът Саманаций стои до бюрото ми, сивокос, по някакъв начин надживял средна възраст, но не и прегърбен. И понеже сбирката не е достатъчно бляскаво, заместник-консулът Цизерии и неговият помощник Хансий изтопуркват по стълбите и влизат през вратата, последвани от двама въоръжени охранители. Когато охраната вижда Хорм, се хвърлят пред заместник-консула, за да го защитят. Хорм Мъртвешки ги поздравява учтиво.

- Получили сте съобщението ми?

Цизерий кима но мълчи. Леко е задъхан от бързото изкачване на стъпбите, за което явно няма тренинг. Последва неловко мълчание.

- Предполагам няма да има смисъл, ако кажа да се разкарате от офиса ми? - казвам аз.

- Ах, Траксас. Изглежда, че често се срещаме, нали?

- По скоро ми се натирсаш. Явно не можеш да седиш настрани.

- Наистина? - Хорм изглежда замислен. - Може да имате право.

Хорм носи лъскаво черно наметало. Има дълга тъмна коса, която се спуска драматично над лицето му, което е забележително бледо за полуорк. Толкова бледо, че придава достоверност на общото убеждение, че той наистина е умрял и след това се е върнал към живота с ритуал, за да увеличи мощта си. Дали това е вярно или не не е ясно, но със сигурност има голяма сила. Градът го е отблъсквал неведнъж, но това че още веднъж е успял да влезе незабелязано в Тюрай, казва доста за нея. Той показва доста лежерни маниери, сякаш отегчен от всичко, с което се сблъсква, но аз знам, че това е преструвка. Каквото и да го е довело тук, това не е скуката.

- Наблюдавах разследванията ви. Ако нямате нищо против да го кажа, съм доста разочарован.

- Какво?

- Мисля, че губите усета си - казва Хорм. - Спомням си как възпрепятствахте усилия ми по въпроса за зелените бижута. А също и когато се намесихте в моите сделки с принц Фрисен-Акански. Как е принцът тези дни?

Настъпва ядна тишина с нюанси на смущение. Никой не се радва да чуе орк подиграващ се с наследника на престола на Турай. За съжаление е трудно да го защитиш. Въпреки, че въпросът никога не е разгласяван публично, нашият принц някога имаше отношения с Хорм и всички в тази стая вероятно са наясно с унизителните обстоятелства.

- И все пак в този случай изглежда, че сте се провалили напълно, детективе. Океанската буря ви е убягнала. След изчезването ѝ от къщата на Боринбакс, повече не сте се доближавали до нея. А що се отнася до златото, което търсите, вие просто хойкате в мрака. Интересно е.

- Защо е интересно? - лайва Цизерий. - И защо си тук? Отговори ми, преди да наредя на Кораний да те изхвърли.

Хорм изглежда леко изненадан.

- Да ме изхвърли? Преди да сте чули офертата ми? Това ще бъде доста глупаво, не мислите ли?

Той учтиво се покланя на Кораний. Кораний не връща поздрава. Хорм отново насочва вниманието си към мен. Макри е до мен готова да му се нахвърли. Тя носи защитен талисман, подобен на моя. Те са ефективни, но не непременно срещу магията, която Хорм може да призове.

- На въпроса. Защо липсата на прогрес на Траксас е интересна? Може би без никаква особена причина.
Детективът не е човек, чиито дела някога ще бъдат от голямо значение за някого. Той не притежава голям интелект или проницателност. Но в миналото съм забелязал, че е упорита, упоритостта му води до резултати. Въпреки че неговите противници са неизменно по-висши от него по отношение на интелекта, той в крайна сметка успява да ги залови. Чудя се дали неуспехът му в този случай може да е знак за по-дълбоко разложение във вашия град? В момента нищо не върви добре за вас, нито за големците, нито простолюдието. Вашето време е дошло. Принц Амраг скоро ще ви помете.

Има някакво раздвижване около вратата на спалнята ми. Лузитания, Небесната господарка, най-накрая се е надигнала от леглото. Бих искал да кажа, че тя е в обичайното си царствено и впечатляващо състояние, но ще лъжа. Тя е бледа, разрошена и уморена. Точно като жена, която все още не се е преборила със сериозно заболяване.

- Никой няма да ни помете - казва тя.

- Ах. Небесната господарка - Хорм се покланя доста екстравагантно. - радвам се да видя, че се възстановявате. Докато наблюдавах развитието на болестта Ви искрено Ви съчувствах. Понякога тя може да бъде много тежка.

Ако Лузитания е обезпокоена да научи, че Хорм е наблюдавал болестта ѝ, през цялото време останал незабелязан, тя не го показва.

- Може и така да е. Но съм достатъчно добре, за да те видя как се изпаряваш. Което и ще направя, веднага, ако не можеш да ми дадеш добра причина да не го сторя.

- Така е - отсича Цизерий. - Какво те доведе тук?

- Това - казва Хорм, и сякаш от въздуха, той изважда голяма раковина.

- Какво е това?

Хорм изглежда разочарован.

- Не я ли разпознахте? Защо, това е Океанската буря, разбира се. С нея, оркските магьосници могат да съборят морската стена и да позволят на флота на принц Амръг да акостира.

- Амраг няма флот в радиус от стотина мили от Тюрай - казва Лузитания.

- Така биха искали да вярвате - отвръща Хорм.

Той вдига ръка.

- Моля Ви, Кораний, престанете. Усещам, че ще опитате да извършите магическата кражба на Океанската буря. Уверявам Ви, че няма да успеете. Поставих едно от моите заклинания върху нея. Ако някоя магия я приближи, тя незабавно ще изчезне и ще бъде предадена чрез магическото пространство в ръцете на личния магьосник на принц Амраг, Азлакс. След като това се случи, няма да я видите отново, докато стените ви не рухнат.

Кораний поглежда към Лузитания. Тя се мръщи и не казва нищо, вероятен знак, че вярва, че Хорм казва истината.

- Как се сдоби с нея? - пита Лузитания.

- Проследих я от момента, в който пристигна в Тюрай. Мина през различни престъпни ръце и за известно време ми се изплъзваше. Все пак накрая я намерих в къщата на някой си Боринбакс и я изнесох тъкмо преди един определен престъпник, когото може да сте срещала преди, да го направи. Разбирах, че ѝ се е приискало да убие Боринбакс задето е бил толкова нехаен, че да я изгуби.

- Тогава защо я донесе тук? - настоява Цизерий.

- За да сключим сделка разбира се!

- Ние на правим сделки с орките - отвръща Цизерий.

Хорм повдига вежди.

- Наистина? Имам спомен, че направихте точно това, когато позволихте на лорд Резаз да участва в юбилейното състезание с колесници Тюрай. По това време това отговаряше на вашите интереси.

Той се обръща към Макри.

- Вие разбира се си спомняте за случая. Доста добре се възползвахте от случая.

Макри присвива очи. Вярно е. Тя спечели доста пари, но не е нещо, което би искала да се развява от такива като Хорм, особено след като нейният успех разчиташе на някаква груба измама от Асоциацията на благородничките, подпомогната от Мелий Честният, магьосникът следящ за реда на „Стадиум Супербиус”.

- В действителност не спечелих толкова много - казва Макри и успява да звучи толкова виновно, че всички очи се обръщат към нея.

- Не и достатъчно, за да направя голямо дарение за Асоциацията на благородничките - продължава Макри. - Дори и да исках.

Тя млъква, и изглежда изнервена.

- Асоциацията на благородничките не мами на състезанията. И Мели честният не ѝ е таен поддръжник. Това е скандално обвинение.

- Аз ли ви обидих? - пита Хорм. - Извинявам се! Просто видях успеха ви на пистата, като друг пример за вашето превъзходство във всяка област. Наистина, Макри, вие сте толкова забележителна личност. Най-добрият боец ​​с меч на земята, най-умният студент в града, и най-красивата жена на изток или на запад.

Млъква. Лека усмивка играе по лицето му.

- И все пак сте тук, все още работите като барманка в евтина кръчма, заобиколена от идиоти от най-нишите съсловия. Защо не го признаете? Тюрай никога няма да разпознае вашите таланти.

- Доведе ме тук, за да обсъдим талантите на Макри? - гневно пита Цизерий.

- Да - казва Хорм. - И да предложа сделка. Или по-скоро спортно съревнование. Тази вечер Траксас ще участва в игра на карти, играейки с някои опоненти, имащи репутацията на най-добрите комарджии в града. Траксас ме е засягал в миналото и аз ще се радвам на възможността да се включа подобаващо в едно от любимите му занимания.

Явно е мой ред е да бъда подигран. Не искам да седя и да играя карти с орк, който влиза неканен в кабинета ми и обижда интелекта ми пред всички.

- И защо да ти позволяваме да играеш? Това е само за хора. Орките не са добре дошли.

- Виждаш ли? - казва Хорм и отново се обръща към Макри. - Виждаш ли как мразят кръвта на орките? Вие не принадлежите на това място.

- Напротив - обажда се Саманаций за първи път. - Макри винаги ще бъде добре дошла в този град.

- Добре дошла от вас, философе - отвръща Хорм с тон, който е много по-уважителен от този, който използва за мен. - Но вие сте човек с необичайна мъдрост и цивилизованост. А за останалите… На заместник-консулът наистина ли е му удобно да е в една стая с жена с оркска кръв? Дали е протестирал, когато ѝ е било забранено да придружава Лузитания в двореца? А ми ти, Лузитания? Възпротиви ли се от нейно име?

- Ние сме във война - отсича Лузитания. - Не му е времето за протести.

- Разбира се, че не. Вие сте доволна от защитата идваща от нейните бойни умения. Но това е нещо различно, когато става въпрос за смесване на висшето общество. Предполагам, че Макри твърде рядко е срещнала представител на висшето общество по време на работата си с вас.

Лузитания, Небесната господарка преглъща леко. Не мода да съм сигурен, дали заради болестта, или пък Хорм е ударил точно.

- Ами тя си е добре дошла тук - изръмжавам аз. - И все още не си ни казал защо да ти позволя да се присъединиш към нашата игра с карти тази вечер.

Хорм повдига Океанската буря.

- Защото, ако успееш да ме победиш, детективе, аз ще я предам на града.

Настъпва тишина, докато присъстващите осмислят чутото.

- Което ще даде някакъв шанс на Тюрай да оцелее - допълва той.

- Ами ако не те победи? - пита Цизерий. - Тогава какво?

- Тогава Макри се връща с мен в царството Ял като моя съпруга.

Съмнявам се, че заместник-консулът Цизерий някога е губил ума и дума преди. Обаче сега е. Той поглежда от Хорм към Макри и обратно. Кораний и Лузитания правят същото. Опитвам се да формулирам читав отговор, но Саманатий ме изпреварва.

Това не може и да става на въпрос, Хорм - казва той. - Макри не е някаква вещ, която може да се търгува заради вашите капризи.

Това не е срязването което ми се искаше, но поне отпушва разговорът.

- Забрави за това, Хорм - казва Лузитания. - Няма да залагаме моя телохранител.

- Тоя е напълно изперкал - виквам аз. - Лузитания, Кораний! Хвърлете от горе му някакво заклинание, за да мога да го изхвърля по стълбите.

Хорм се оглежда.

- Не вярвам, че някой от вас има правомощия да взима решения засягащи града. Ето защо предложението ми е към заместник-консула тук. Е, Цизерий?

Цизерий се колебае. Трябва да му се признае обаче, че не се колебае дълго.

- Отказвам предложението, Хорм. Човек не може да се търгува като стока в този град. Това е против закона.

- Разбрах, че по време на национална криза законите могат да бъдат заменени от краля? И ако той не е в състояние да управлява, от консула? За съжаление не е вашият консул не е в особена кондиция съответно тези правомощия са прехвърлени върху вас.

Цизерий изглежда доста засегнат.

- Нямам навика да правя закони, които да спомагат за собствената ми изгода - казва той рязко. - Не и без дискусия и гласуване в Сената.

Кораний не е говорил до сега. Той прави крачка напред.

- Сделката не е толкова лоша за града.

- Наистина ли Кораний - протестира Лузитания. Гледа го гневно, но Кораний е твърде старши магьосник, за да бъде обуздан само с поглед, дори от главата на гилдията.

- Разбира се че не. Тук имаме нещо, което може сериозно да навреди на Тюрай. Изглежда, че нямаме друг начин да го получим, освен ако Траксас не го спечели на карти. Така че защо да не се съгласим на сделката?

- Защото това означава човек да загуби свободата си заради хазарт, затова не може.

Кораний свива рамене.

- Един човек е незначителен в сравнение с благосъстоянието на града.

- Кораний, това е скандално. Аз отказвам да го обсъждам.

- Но трябва да се обсъди.

Цизерий и Саманатий също се присъединяват. Кораний държи на своето и скоро в стаята бушува разгорещен спор.

- Кой знае? - казва Тирини. - Макри може да иска да е кралица на Ял. Все трябва да е по-добре от тази кръчма. Знаете ли, тук нямат слуги, които да чистят стаите?

- Няма ли какво да направиш, за да извъртиш това, Лузитания? - настоява Корании.

- Като какво?

- Като да ползваш магията си, например. В стаята имаме четирима Тюрайски магьосници. Проста да измъкнем Океанската буря от лапите на Хорм.

Лузитания поклаща глава.

- Не. Той казва истината. Тя веднага ще изчезне в магическото пространство и ще се озове при принц Амраг.

- Тогава трябва да се съгласим да се играят карти с него - казва Кораний.

Цизерий изглежда разколебан.

- Вярвам, че Траксас притежава някакви умения...

- Отказвам да подкрепя това - ревва Лузитания, но са закашля силно и не изглежда никак добре.

Настъпва тишина.

- Може би, - вметва Хорм Мъртвешки - трябва да попитаме какво мисли Макри за това?

- Чудесна идея - казва Макри, доста бързо.

Тя се обръща към заместник-консула.

- Ще го направя, ако ме допуснете в Имперският университет.

- Какво?

- Ще вляза като залог, ако ми позволите да уча в университета. Аз съм определена за най-добър студент от училището на гилдиите. Котето е достатъчно, за допускане в университета. Но те не приемат жени. Или някой с оркска кръв. Ако обещаете да се измените тези правила, ще го направя.

- Не обезумявай, Макри - казва Лузитания. - Ако Траксас загуби, ще трябва да се ожениш за Хорм.

- Траксас е добър на рак.

- Не толкова добър, както чувам.

- Аз съм първа колесница на рак - протестирам. - Не че съм съгласен със сделката де.

- Но аз съм съгласна - настоява Макри. - Ако ще ме допуснат в университета.

Всички очи се вперват в заместник-консула Цизерий.

- Това ще изисква промяна в правилника на Имперския университет. Което означава обсъждане в сената.

Той млъква и изглежда смутен.

- Вярвам, че мога да го прекарам през сенага...

- Тогава приемам - казва Макри. - Траксас, отиди там и спечели Окенаската буря.

- Не искам да го правя - казвам аз.

- Защо не?

- Не искам да играя с теб като залог.

- Не си ли най-добрия играч на рак в Тюрай? - пита Макри.

- По скоро най-големия самохвалко в Тюрай - подмята Кораний.

Изпъвам се в целия си ръст, което ме оставя само няколко пръста под Хорм.

- Аз съм най-добрият играч на рак в Тюрай и най-големия самохвалко на Турай. Но за жалост, аз не съм най-богатият човек в Турай. Ще бъде достатъчно трудно да се конкурирам с богатите сенатори. А какво да кажем за Хорм? Колко пари има той?

Хорм изважда кесия от дълбините на наметалото си. Тя е много впечатляващ малък предмет, черна кожа със сребърни шевове. Макар че Хорм е облечен изцяло в черно, забелязвам, че много от дребните детайли в неговото облекло са подбрани с доста вкус. Сребърния шев върху кесията му, добре изработено колие от блестящи черни камъни, нанизани със сребро, малки обеци от драконови люспи, и някои много сложни сребърни инкрустирани на ножницата му. Той е полу-орк, който се интересува от детайлите.

- Намират ми се хиляда гурана в брой - обявява той.

Обръщам се към Цизерий.

- Ей на - казвам. - Аз имам само четиристотин и четиресе. Не можеш да ме изпратиш с такава разлика. Нуждая се от хиляда. Трябва да ме добуташ поне до неговото ниво.

Цизерий ми се мръщи.

- Мога да уредя парите - промърморва накрая.

- Тогава приемам предизвикателството. Хорм, подготви се да изгубиш Океанската буря, парите си и всичко друго ценно, което имаш на гърба си.

- Досега все съм съжалявал - отговоря Хорм. - Но този път може би няма.

Внимание! Этот перевод, возможно, ещё не готов.
Его статус: в процес на превод

Переведено на Нотабеноиде
http://prevodi.chitanka.info/book/5/29

Переводчики: Вилорп

Настройки

Готово:

100.00% КП = 1.0

Сваляне като текстов файл (.txt)
Връзка към тази страница
Съдържание на превода
Интерфейс на превода