×Внимание! Этот перевод, возможно, ещё не готов, так как модераторы установили для него статус «в процес на превод»

Готовый перевод Thraxas Under Siege / Траксас под обсада: Двадесет и първа глава

Двадесет и първа глава

Църквата Свети Волиний е най-внушителната сграда в Дванадесет морета. Солидна, а не елегантна, но богато украсена, получател на множество дарения от местните търговци. Ако искате да просперирате напред в Тюрай, добре е да се поддържате с Църквата на Правата вяра.

Имах няколко срещи с Дерлекс, местния понтифекс и неговия началник, епископ Гзекий. Не биха ме считали за приятел на Църквата, всъщност съм заклеймяван от амвона повече от един път.

Църквата е затворена. Тъй като нямам време за губене, тръгвам смело към предния вход и прошепвам отварящото заклинание, едно от малкото заклинания, които мога да използвам с увереност. Вратата се отваря и аз влизам, като шептя още една дума, за да активирам светещия си жезъл. Поглеждам към стените. В отсрещния край на църквата, вдясно от олтара, където понтифексът изнася проповедите си, има икона на св. Кватиний и кита. Виждал съм я и преди. Видях я за кратко, когато разговарях с просяка от Неринакс и понтифекс Дерлекс излезе от църквата, но тогава не ѝ обърнах внимание. Едва докато се заредих с батати и яхния, се сетих, че картината е тук.

На пода под нея има решетка и малка месингова плоча: „Димитрий, първи префект на Дванадесет морета”.

В нишата под решетката лежат костите на един от древните благородници на града. Недокоснати в продължение на векове, освен може би от времето, когато капитан Максий е скрил тук златото си. Произнасям отново своето заклинание за отваряне и решетката изскърцва. Дотук добре. Под решетката е голяма мраморна плоча. Колебая се за миг. Предстои да отворя гробница. Някои хора може да не погледнат на това с добро око.

- Правя го за доброто на града... - промърморвам аз. - Никой не може да ме укори за това.

Отново използвам отварящото си заклинание. Плочата стене. Това е по-тежък обект, отколкото съм свикнал да измествам. За момент мисля, че няма да сработи. Посягам надолу и започвам да го дърпам, добавяйки собствената си сила към силата на заклинанието. Накрая плочата се премества към краката или нещо такова. Изтривам потта от челото си. Това доста ме поозори. Без отчайващите обстоятелства никога не бих я изместил. Посягам към ковчега отдолу и в този момент входната врата се отваря и епископ Гекиус и Понтифекс Дерлекс навлизат в църквата. Рядко съм виждал двама мъже да изглеждат по-изненадани.

- Какво става тук! - ревва епископът.

- Това е Траксас - вика Дарлекс. - Осквернява гроб!

- Извикай градската стража - продължава да реве епископът. - Ще увисне за за това!

Понтифекс Дерлакс е ужасен.

- Траксас! - проплаква той. - Дори от теб не съм очаквал това.

Обръща се и хуква за да извика стражите.

- Това е за доброто на града ... - започвам, но изоставям усилията. Няма как да ги убедя, а и времето е малко. Въпреки, че не съм свикнал да хвърлям по две заклинания едно след друго, все още мога да го направя. Промърморвам думите на сънното си заклинание и епископът и Дерлекс грациозно се стоварват на земята. Налага ми се да седна. Това ме изтощава напълно. Ще мине седмица, преди да мога да използвам заклинание отново. Насилвам се, за да се придвижа, тръскайки глава посягам надолу в мраморния ковчег. Първото нещо, до което се докосвам, е дървена кутия, истинско облекчение, предвид, че очаквах да напипам стари кости. Изваждам я от гроба. Тя е запечатана, а върху ѝ има малка метална табела. Капитан Максий.

Ей на, това е. Капитанското съкровище. Заровено под кит, повече или по-малко. Слагам го под мишницата, вземам си светещия жезъл и бързичко излизам от църквата. Като първи опит за оскверняване на гроб мина доста добре. С повечко късмет заместник-консулът може да обясни нещата на епископа, като по този начин ще предотврати необмислените опити да ме обесят за този грях.

Извън църквата съм на път да се кача отново на коня си когато една ръка ме хваща за рамото и ме дърпа назад. Падам на земята и се озовавам с поглед отправен в чифт луксозни черни ботуши и ресни от дъгоцветно наметало. Това е Гликсий.

- Кражба от църквата? - бучи той. - Точно това, което бих очаквал от теб, Траксас. Предай ми го!

Мъча се да се надигна. Това си е усилие. Предвид, че още съм слаб след хвърлянето на магии. Веднъж нокаутирах Гликсий с един удар, но няма начин да го направя пак точно сега.

- Имам нужда от тези пари - казвам.

- И аз.

- За какво? - питам, опитвайки се да го заглавичкам, докато силите ми се повъзвърнат.

- Хазартни дългове - казва Гликсий. - За Братството. Всъщност Касакс. Той току-що научи, че едно от моите платежни от миналия месец е невалидно. Може да стане неудобно.

Той вдига едната си ръка.

- Но да те убия със заклинание и да взема четиринадесет хиляди гурана, изглежда като решение на всичките ми проблеми.

Гликсий внезапно пада на коленете и след това се пльосва по очи на земята. Макри се появява безмълвно и зад него, като явно го е ударила с малък кожен боздуган. Поглеждам я доста диво.

- Кой се грижи за картите ми?

- Благодаря, че отново ми спаси кожата Макри - казва тя саркастично.

- Благодаря, че ме спаси. Кой се грижи за картите ми!?

- Видях, че Гликсий тръгна след теб, затова и аз го последвах.

- Да. Браво. Чудесно. Кой остави на масата?

- Глухарче.

- Аарррргх!

- Защо крещиш? - стъписва се Макри.

- Глухарчето ми наглежда картите. Разбира се че ще крещя.

Боря се да се кача на коня си, ужасен от мисълта за босата патка, седнала на масата да играе от мое име.

- Тя ще се справи - казва Макри. - Казах ѝ да не прави нищо необмислено.

- Луда ли си, да я оставиш да те замести? Или просто искаш да се ожениш за Хорм?

- Ами ти самият не се справяше особено добре - казва Макри. - Не трябва ли да се връщаш към Секирата, вместо да стоиш тук и да плямпаш?

Качвам се на коня си и го пришпорвам напред. Ездата през нощта в града е рискована - защото е незаконно, но в момента в Дванадесет морета има толкова много хора, освободени от този закон, всичките войници и магьосници, градската стража обикаля по постовете, та никой не ми обръща много внимание. Макри, неопитен ездач, и ме последва на разстояние.

Завързвам коня и се втурвам обратно в кръчмата. Ако Глухарче ми е издухало парите, значи всичко е приключило. След като играчът остане без средства, той трябва да напусне масата и не може да се върне. Имам слаба надежда, че Макри може и да се е шегувала за Глухарчето. Сърцето ми се свива - още повече - когато виждам, че не се е. Глухарче седи на моето място с подозрително малка купчина пари пред нея. Оглеждам диво кибиците докато най-накрая намирам Лузитания.

- И ти позволи това да се случи? Побърка ли се?

Лузитания свива рамене.

- Капитан Райли предложи да поеме ръката ти. Но Хорм възрази.

Обръщам се към Хорм.

- От кога един орк може да влезе тук и да възразява срещу хората?

- Има ограничения до колко замествания може да има на човек - казва гладко Хорм. - По въпроса имаше общо съгласие.

Оглеждам всички присъстващи.

- Всичко е наред Траксас - казва Глухарче, доста весело. - Вече му хващам цаката.

- Колко от парите ми ти останаха?

- Ър... около петдесет гурана.

Измъквам видиотенета барманка от стола и си сядам на мястото, не особено джентълменски. Намръщвам се на останалите играчи.

Много забавно. Докато Глухарче ме е замествала се възползвате да ограбите честно спечелените пари на човек. Е имам изненада за вас.

Тупвам дървената кутия на масата.

- Това не бяха единствените ми пари.

Това не е толкова странно нещо при нормални обстоятелства. Играчът има право да внесе още средства. Но като се има предвид, че Хорм и аз трябваше да играем с залог от 1000 гурана всеки, очаквам някакви възражения, поне от него. Когато го поглеждам в очите обаче, той просто повдига вежда, твърдейки, че не го вълнува.

- Вече съм много по-напред от вас, детектив. Нямам възражение да пропилеете и всичко друго, което сте успели да остъргате от нощвите.

- Остъргали от нощвите? Виж това, ти полуорк представящ се за картоиграч.

Отварям сандъка и го обръщам с главата надолу доста драматично, очаквайки душ с монети да се разлее по масата. Четиринадесет монети тупват пред мен. Четиринадесет единични гурана. Гледам ги и после разклащам кутията, надявайки се на още. Няма повече. Явно приказката за съкровището на капитана е пораснало в преразказването. Всички около масата избухват в кикот.

- Донесе всичко спестено през живота си? - казва Касакс.

Все още се ровя в празната кутия, търсейки още пари. Не мога да повярвам, че съм си докарал толкова много проблеми за четиринадесет гурана. По дяволите, Танроуз и нейното семейство лъжци. Зад мен Цизерий насмешливо изсумтява. Лузитания и Ханама вероятно биха се присъединили към него, но сме прекъснати от силно думкане по вратата на кръчмата.

- Отворете в името на Църквата на Правата вяра. Настояваме за незабавния арест на грабителя на гробове Траксас!

- Какво става? - иска да знае заместник-консулът, стреснат от крясъка.

- Игнорирай ги - казвам. - Църквата няма власт да обикаля наоколо и да иска разни неща.

- Тук е епископ Гзекий и аз искам предеването на Траксас под властта на Църквата!

- Това е спорен въпрос - казвам. - Така или иначе си над епископът.

- Какво си направил? - настоява заместник-консулът.

- Нищо.

- Казаха, че си обрал гроб!

- Малко недоразумение, когато коленичих за молитва. Е, господа, бих казал, че е време отново да вляза в играта.

Цизерий тръгва към входната врата, надявайки се да успокои епископа. Трябва да успее. Не могат да ме отведат за обир на гроб, безопасността на града стои в моите ръце. В ръцете ми и моите шестдесет и четири гурана. Няма да е лесно. Имам нужда от още бира. Обръщам се на стола си, за да извикам на Макри, която сега се върна на поста си зад бара.

- Бира!

Макри ме поглежда странно, хваща се за главата и пада на пода.

- Тя е болна! - виква Глухарче. - Прихванала е болестта!

- Но искам бира - казвам и започвам да усещам, че светът наистина е срещу мен. Капитан Райли отива да помогне на Глухарче да пренесе Макри в склада при останалите болни. Пренебрегвам вълнението и се съсредоточавам върху задачата пред мен. При груби сметки бих казал, че Хорм Мъртвешки има около 2000 гурана пред себе си, а това са много пари за връщане назад. За повечето мъже би било невъзможна задача. Разбира се, повечето мъже не са бродили по света с меч в ръце и само с вроденото си остроумие, за да ги защитят. Повечето мъже не са залагали на всяка карта на запад. Не можете да сравните Траксас детективът с повечето мъже, не е честно сравнение. Удрям с юмрук по масата.

- Ще играем ли карти или не? Мулфи, започвай да раздаваш. И Глухарче, донеси ми бира. Всички богове, нима очаквате да седя тук, и да умирам от жажда цяла нощ?

Помещението притихва, Мулфи раздава картите, а аз се захващам със задачата да изкова епос за едно от най-героичните опълчения, виждани някога на масата с карти. Само с шестдесет и четири гурана на моя страна, аз се възправям срещу огромно превъзходство, но оставам непоклатим. Лузитания се нуждае от още време, за да завърши заклинанието си. Чудесно. Ще ѝ спечеля още малко време.
Отпивам бира, изучавам картите си, играя с най-голяма предпазливост, отказвам да бъдете изхвърлен
и дори вземам малка печалба с три четворки. С настъпването на нощта започвам да показвам на събралите се зевзеци и неверници, какво може да направи истинския гении на рак, когато е притиснат в ъгъла. До момента, на отпадането на Равений, неразумно вярвайки, че Касакс блъфира и вдигайки залога до 500 гурана в една ръка, вече съм увеличил капитала си до деветдесет гурана и показвам само тихата решителност. Така става с човек преминаващ през криза, когато всички около него губят главите си.

Три часа по-късно все още съм в играта. Провиквам се за още бира, проклинам Мулфи за лошите карти, с които ме засипва, и реввам на Глухарче да ми донесе още няколко батата и да го направи бързо.

Хорм Мъртвешки се смее. Радва се. Той все още е много по-напред от мен и несъмнено очаква да напусне града завличайки и Макри. Ще му покажа. Към три часа сутринта на масата са останали само четирима души - Претор Капатий, Хорм Мъртвешки, Касакс и аз. Всеки от тях има няколко хиляди гурана пред себе си. Имам 180. Хорм решава, че е време да ме изхвърли от масата. Когато вдигна разсадливо по десет гурана на ръка, той спокойно поглежда парите пред мен, отброява 180 гурана и ги бута в центъра на масата. Ако покрия залога му, това ще ми струва всичко, което имам, и ще изляза от играта, ако загубя.

Отклонявям леко поглед и виждам Лузитания да поклаща дискретно глава. Сигнал, че тя все още не е намерила контра заклинание, за да атакува Хорм, и не иска още да рискувам да загубя. Обръщам се обратно към картите си и избитвам всичките си пари в центъра на масата.

- Да те видим какво имаш!

Хорм се обръща над два дракона и два царя. Аз пък обръщам тройка десетки. Ръката ми е по-силна. Загребвам парите и сега имам 360 гурана пред себе си.

Цизерий се появява на масата и казва, че е време да направим още една почивка. Това води до оплаквания от играчите. Претор Капатий не се е справял толкова добре през изминалия час и както всеки картоиграч в губеща серия, иска да продължи. Хорм свива рамене. Той няма нищо против. Аз по скоро бих продължил да играя, защото имам силно подозрение, че Цизерий настоява за почивка, за да може да ми изнесе лекция отново, но така или иначе ставаме от масата. Отправям се към бара, но не стигам далеч преди, за пореден път, да съм заобиколен от ядосаната тълпа.

- Това беше много необмислено - казва Лузитания. - Казах ти да не рискуваш всичко, преди да съм готова.

- Знам какво правя.

- Иска ми се да знаеше какво правиш - изсъска Цизерий. - Наистина ли си влязъл в църквата „Свети Волиний” и си ограбил гробница?

- Да. Но само като част от разследване.

- Знаеш, че може да бъде обесен за това нали?

- За какво? За спасяването на града? Трябваше да го направя. Кажи на епископа, че това е жизненоважна военна задача. Трябва да се държиш зад мен в трудни времена, не да ми опяваш. Кой е този, който върши цялата работа тук? Кой е този, който кара Хорм да изглежда като глупак на масата за карти?

Лузитания присвива устни.

- Добър въпрос. Той има пет хиляди гурана пред себе си, а ти само триста и шейсет.

- Паднах много при лошия стар. А сега моля да ме извините, трябва да си вземе бира.

Освобождавам се и се отправям към бара, където Глухарче подава чаша кли на Хорм.

- Искам да видя Макри - казва хром.

- Не може! - отвръща твърдо Глухарче. - Тя е болна и трябва да си почива.

Хорм свива рамене.

Този кирлив град би разболял всеки го. В моето планинско царство Макри ще бъде здрава.

Ханама се приближава мълчаливо.

- Макри няма даже да се доближи до твоето планинско царство - казва тя.

- Нима вярваш, че Траксас ще я спаси? - пита Хорм.

- Нито за миг. Аз, ще я спася.

Хорм я дарява с мрачна усмивка, след което се оттегля без да отговори.

- Благодаря за вота на доверие - казвам на Ханама.

- Нямам никакво доверие в теб - казва Ханама. - И ако оставиш Макри да бъде взета от Хорм, аз собственоръчно ще те убия.

Ксасакс се появява до нас. Пита се какво може да се е случило с Гликсий Драконоубиеца.

- Вероятно все още се опитва да намери парите, които ти дължи - казвам му аз. От погледа на лицето на Касакс мога да кажа, че той ще иска да размани няколко думи Гликсий при първа възможност. Доволен съм. Дори и да си могъщ магьосник, не е хубаво да дразниш на Братството.

Капитан Рали изглежда доста уморен. Без съмнение би предпочел вече да е в леглото, но с Мулфи е раздавача, и трябва да е наблизо. Тя седи до него, но вниманието ѝ е привлечено от Тирини Змиебицата, която е до нея и я заговаря за дрехи.

- Обожавам вашата рокля. Новата линия Самсарина нали. И тези обувки, кълна се, че моите не могат да се състезават.

И двете изпъват крак, по-скоро нежно, за да сравняват обувките.

- Такова красиво розово - казва Тирини.

- Благодаря - казва Moolifi. - Но те вече не са съвсем перфектни. Изглежда, съм загубила няколко нишки от бродерията.

Поглеждам към обувките. Едва ли някой ще забележи, но липсват няколко розови нишки. Розови нишки като тези в джоба ми. Тези, които взех от мястото, където Макри се би с оркския убиец. Не знам какво означава това, но имам лошо усещане, когато отново сядаме да играем.

Внимание! Этот перевод, возможно, ещё не готов.
Его статус: в процес на превод

Переведено на Нотабеноиде
http://prevodi.chitanka.info/book/5/33

Переводчики: Вилорп

Настройки

Готово:

100.00% КП = 1.0

Сваляне като текстов файл (.txt)
Връзка към тази страница
Съдържание на превода
Интерфейс на превода