Готовый перевод to all the boys i've loved before / до всички момчета, които съм обичала: Първа глава

ДЖОШ Е ГАДЖЕТО НА МАРГО, НО предполагам, че може да се каже, че цялото ми семейство е влюбено в него. Трудно е да се каже кой най-много. Преди да е гаджето на Марго, той беше просто Джош.Той беше винаги тук. Казвам винаги, но предполагам, че това не е вярно. Премести се да живее до нас преди пет години, но сякаш винаги е било така.

Баща ми харесва Джош, защото той е момче, а баща ми е заобиколен от момичета. Наистина цял ден е заобиколен от жени. Баща ми е гинеколог и също така се е случило да е баща на три момичета, затова той по цял ден вижда момичета, момичета, момичета. Той също така харесва Джош, защото Джош харесва комикси и ходи с него за риба. Веднъж баща ми се опита да ни заведе да ловим риба, но аз започнах да плача, когато обувките ми се накаляха, Марго започна да плаче, когато книгата ѝ се намокри, а Кити плачеше, защото тогава тя беше още бебе.

Кити харесва Джош, защото той играе карти с нея без да му доскучее. Или поне се преструва, че не му доскучава. Те правят сделки помежду си - ако спечеля следващата ръка, ще трябва да ми направиш хрупкав санвич с фъстъчено масло на тост, без кори. Това е Кити. Неизбежно няма да има сандвич с фъстъчено масло и Джош ще каже "Много зле, избери си нещо друго". Но после Кити ще го довлече до долу, а той ще изтича и ще го купи сандвич, защото това е Джош.

Ако трябва да кажа защо Марго го обича, мисля, че бих казала,че е, защото всички го обичаме.

Във всекидневната сме, Кити поставя снимки на кучета върху огромен картон. Има хартия и боклуци навсякъде около нея. Мърморейки на себе си, тя казва:
- Когато татко ме попита какво искам за Коледа,просто ще кажа "Избери някоя от тези породи и ще сме готови".

Марго и Джош са на дивана, аз лежа на пода, гледайки телевизия. Джош е изпукал голяма купа с пуканки и аз се отдавам на нея с пълни ръце.

Започва реклама на парфюм: момиче тича из улиците на Париж в рокля с цвят на орхидея, която е тънка като хартия. Какво ли не бих дала да бъда това момиче в тази рокля, което тича из Париж в пролетно време! Седнах толкова рязко, че се задавих с една ядка от пуканки. Между кашлиците казвам:
- Марго, нека да се срещнем в Париж за пролетната ваканция!
Вече мога да си се представя как се въртя с френски макарон от шам-фъстък в едната ръка и с малинов в другата.

Очите на Марго заблестяват.
- Мислиш ли, че татко ще те пусне?

- Разбира се, това е култура. Той трябва да ме пусне.-
Но е вярно, че никога досега не съм летяла сама. И също така досега дори не съм напускала страната. Марго би ли ме посрещнала на летището или ще трябва сама да намеря пътя до хостела?

Джош трябва да е видял внезапно появилата се тревога на лицето ми, защото казва:
- Не се притеснявай. Баща ти със сигурност ще те пусне, ако аз съм с теб.

Аз светвам.
- Да! Може да останем в хостела и да ядем сладкиши и сирене.

- Можем да отидем до гроба на Джим Морисън!-подхвърля Джош.

- Можем да отидем до парфюмерия и да си направим собствени аромати!- веселя се аз, а Джош изпръхтява.

- Ъм, почти съм сигурен, че "да си направим собствени аромати" би струвало колкото престой в хостел за една седмица- казва той и побутва Марго - Сестра ти страда от заблуди за величие.

- Тя има най-голямо въображение от нас трите. - съгласява се Марго.

- Ами аз? - хленчи Кити.

- Ти?- присмивам се аз.- Ти имаш най-малко въображение. Трябва да те моля да си измиеш краката вечер, камо ли да си вземеш душ.

Лицето на Кити става изпито и червено.
- Не говорех за това, ти птица додо такава. Говорех за Париж.

Въздушно я отрязвам.
- Твърде малка си да останеш в хостел.

Тя изпълзява до Марго и се качва в скута ѝ, въпреки, че тя е на девет а на девет си твърде голям, за да сядаш в нечии скут.
- Марго, ще ме пуснеш нали?

- Може да бъде семейна ваканция- казва Марго, целувайки бузата й- Ти, Лара Джийн и татко можете да дойдете заедно.

Аз се мръщя. Това не е пътуването до Париж, което си представях. Над главата на Кити Джош ми казва с гримаси:
- Ще говрим по-късно.
А аз дискретно му давам палец нагоре.

* * *

Късно същата вечер е, Джош си тръгна отдавна. Кити и баща ни спят. Ние сме в кухнята. Марго е на масата на компютъра си, аз седя до нея, оформяйки тесто за бисквитки на топки и пускайки ги в канела и захар. Бисквитите са, за да върна на Кити за доброто ѝ държание. По-рано, когато отидох да кажа лека нощ, Кити се обърна с гръб и не искаше да ми говори, защото още е убедена, че ще се опитам да я махна от пътуването до Париж. Планът ми е да сложа бисквитките точно до възглавницата ѝ, за да се събуди с аромата на прясно изпечени бистквитки.

Марго става страшно тиха и после изведнъж поглежда нагоре от компютъра си и казва:
- Скъсах с Джош тази вечер. След вечеря.

Топката ми от тесто за бисквити изпада от пръстите ми в купата със захар.

– Вече беше време - казва тя. Очите ѝ не са зачервени, значи не е плакала, не мисля, че е. Гласът ѝ е спокоен. Всеки, който я погледне би си помислил, че тя е наред. Защото Марго винаги е наред дори когато не е.

- Не разбирам защо е трябвало да късате - казвам аз - Само защото ще ходиш в колеж не означава, че трябва да скъсате.

- Лара Джийн, аз ще ходя в Шотландия, не в UVA. Свети Андрюс е на приблизително 4 хиляди мили.- тя избутва очилата си. - Какъв би бил смисълът?

Дори не мога да повярвам, че го казва.
- Смисълът е,че е Джош. Джош, който те обича повече от всяко момче, което някога е обичало момиче.

Марго върти очи на това. Тя смята, че драматизирам, но аз не го правя. Това е истина - толкова много Джош обича Марго. Никога не би направил нещо повече от това да погледне друго момиче.

Изведнъж тя казва:
- Знаеш ли какво ми каза мама веднъж?

- Какво?
За момент изцяло забравям за Джош. Защото без значение какво правя в живота си, ако Марго и аз сме в средата на спор, ако ще бъда блъсната от кола, винаги спирам и слушам история за мама. Всеки детайл, всеки спомен, който Марго има, искам да го имам и аз. И все пак съм по-добре от Кити. Кити няма дори един спомен от мама, който да не сме ѝ дали ние. Разказвали сме ѝ толкова много истории по толкова много пъти, че те вече са нейни.
- Спомняш ли онзи път... -ще каже тя. И после ще разкаже историята сякаш е била там наистина, а не е била още бебе.

- Тя ми каза да се опитам да не отивам в колеж с гадже. Тя каза, че не иска да бъда онова момиче, което плаче по телефона с гаджето си и казва не на нещата вместо да.

Предполагам, че Шотландия е "да" за Марго. Разсеяно загребвам малко тесто за бисквити и го пускам в устата си.

- Не трябва да ядеш сурово тесто - казва Марго.

Игнорирам я.
- Джош никога не би те спрял за нищо. Той не е такъв. Спомняш ли си, как когато реши да бъдеш президент на ученическото самоуправление, той беше мениджър на кампанията ти? Той е най-големият ти фен!

При това ъгълчетата на устата на Марго отиват надолу и аз ставам и обвивам ръцете си около врата ѝ. Тя обляга главата си и ми се усмихва.
- Добре съм - казва тя, но тя не е, знам, че не е.

- Още не е твърде късно. Можеш да отидеш при него още сега и да му кажеш, че си си променила мнението.

Марго поклаща глава.
– Приключи, Лара Джийн. - аз я пускам и тя затваря лаптопа си.- Кога ще бъде готова първата партида? Гладна съм.

Поглеждам към магнитното яйце таймер върху хладилника.
- Още четири минути.
Отново сядам и казвам:
– Не ми пука какво казваш, Марго. Вие двамата не сте приключили. Ти го обичаш твърде много.

Тя поклаща глава.
- Лара Джийн - започва тя с гласа на търпеливата Марго, сякаш съм дете ,а тя е мъдра възрастна жена на четиресет и две.

Аз замахвам с лъжица пълна с тесто за бисквитки под носа на Марго, а тя се колебае и после отваря устата си. Храня я сякаш е бебе.
- Почакай и ще видиш, ти и Джош отново ще бъдете заедно след ден, може би два.
Но дори като го казвам, знам, че не е истина. Марго не е онова момиче, с което ще скъсаш и после, когато ти хрумне, пак ще се съберете. Когато веднъж реши нещо, това е. Няма говорене на безмислици, няма съжаления. Сякаш е казала: когато е приключило, приключило е.

Бих искала (а тази мисъл ми е минавала доста често през главата, твърде много пъти, за да ги преброя) да съм повече като Марго. Защото понякога ми се струва, че никога не съм приключила.

Късно, след като вече бях измила чиниите и поднесох бисквитките на възглавницата на Кити, отидох в стаята си. Не пуснах лампата. Отидох до прозореца. При Джош още светеше.

Переведено на Нотабеноиде
http://prevodi.chitanka.info/book/52/163

Переводчики: аз345

Настройки

Готово:

100.00% КП = 1.0

Сваляне като текстов файл (.txt)
Връзка към тази страница
Съдържание на превода
Интерфейс на превода