×Внимание! Этот перевод, возможно, ещё не готов, так как модераторы установили для него статус «преводът се редактира»

Готовый перевод to all the boys i've loved before / до всички момчета, които съм обичала: Втора глава

СЛЕДВАЩАТА СУТРИН, МАРГО прави кафе, а аз сипвам зърнена закуска в купи и казвам това, за което мислих цяла сутрин:
- Само да знаеш, тате и Кити ще бъдат доста разстроени.
Когато аз и Кити си михме зъбите за малко да ѝ разкажа, но Кити все още ми се сърди за вчера и затова не казах нищо. Дори не прие бисквитките ми, въпреки че ги е изяла, защото в чинията бяха останали само трохи.

Марго пуска силна въздишка:
– Значи трябва да остана с Джош заради теб, тате и Кити?

– Не, просто ти казвам.

- Така или иначе няма да идва тук толкова често след като съм си тръгнала.

Аз се намръщвам. Не ми беше хрумнало, че Джош ще спре да идва след като Марго не е тук. Той идваше тук дълго преди те двамата да са заедно, така че не виждам защо би спрял.
– Той може и да идва. - казвам аз - Той доста харесва Кити.

Тя натиска бутона за пускане на кафе машината. Аз я гледам много внимателно, защото Марго винаги е била тази, която прави кафето, а аз никога не съм и сега след като тя си тръгва (само след шест дни), ще е по-добре да знам как се прави. С гръб към мен тя казва:
– Може би изобщо няма да им го споменавам.

- Ъм, мисля, че ще разберат, когато не го видят на летището, Гого - Гого е прякорът ми за Марго.
– Колко чаши вода сложи вътре? И колко лъжици кефени зърна?

- Ще ти го запиша - уверява ме Марго - В тетрадката.

Държим тетрадка за къщата при хладилника. Идеята е на Марго, разбира се. Вътре са всички важни номера, програмата на татко и програмата за споделено пътуване на Кити.
- Увери се, че ще сложиш вътре номера на новото химическо чистене.- казвам аз.

- Вече го направих - Марго реже банан за зърнената си закуска: всяко парче е с перфектна дебелина - А и Джош нямаше да дойде на летището с нас така или иначе. Знаеш какво мисля за тъжните сбогувания. Марго прави физиономия сякаш казва- Ъхх, емоции.

Знам.

* * *

Когато Марго реши да отиде в колеж в Шотландия, се чувстваше като предателство. Въпреки, че знаех, че този момент идва, защото, разбира се, че тя ще избере някое по-далечно място. И, разбира се, че ще отиде в Шотландия и ще учи антропология, защото тя е Марго, момичето с картите, книги за пътувания и планове. Разбира се, че ще ни остави някой ден.

Все още съм ѝ ядосана, само малко. Много малко. Очевидно знам, че тя не е виновна. Но тя отива толкова далеч, а ние винаги сме казвали, че ще бъдем момичетата Сонг завинаги. Първо Марго, аз по средата и сестра ми Кити накрая. На сертификата ѝ за раждане пише Катрин, но за нас тя е Кити. От време на време ѝ казваме Котенце, защото така ѝ казвах, когато се роди: тя приличаше на мършаво коте без козина.

Ние сме трите момичета Сонг. Преди бяхме четири. Майка ми, Ив Сонг. Баща ми я наричаше Еви, ние ѝ казвахме мама, всички останали ѝ викаха Ив. Сонг е, беше, последното име на майка ми. Нашето последно име е Кови. Но причината да сме момичетата Сонг, а не момичетата Кови, е, че майка ми преди казваше, че тя ще бъде момиче Сонг до края на живота си и после Марго каза, че ние също трябва да бъдем. Ние имаме Сонг за презиме и приличаме повече на Сонг отколкото на Кови, повече корейци отколкото бели. Поне аз и Марго сме така, Кити изглежда повече като татко: косата ѝ е светло кафява като неговата. Хората казват, че приличам повече на мама, но аз мисля, че Марго прилича повече на нея, с нейните високи скули и тъмни очи. Вече минаха почти шест години и понякога се усеща сякаш вчера е била тук, но понякога сякаш никога не е била, само в сънищата.

Тя чистеше пода една сутрин: подът блестеше и всичко миришеше на лимони и чиста къща. Телефонът звънеше в кухнята, тя се затича, за да вдигне и се подхлъзна. Удари главата си на пода и беше в безсъзнание, но после се събуди и всичко беше наред. Това беше нейният луциден интервал. Така го наричат. Малко по-късно тя каза, че има главоболие и отиде до долу, за да легне на дивана и после така и не се събуди.

Марго първа я намери. Тя беше на дванайсет. Погрижи се за всичко: обади се на 112, обади се на татко, каза ми да отида да наглеждам Кити, която беше само на три. Включих телевизора в стаята за игри и седнах да гледам с нея. Това е всичко, което направих. Не знам какво бих направила, ако Марго не беше там. Въпреки, че Марго е само с две години по-голяма от мен, я уважавам повече от всеки друг човек.

Когато други възрастни разберат, че татко е сам баща на три момичета, те поклащат глави с възхищение и се питат: "Как го прави? Как успява с всичко това съвсем сам? Отговорът е Марго. Тя беше организатор още от самото начало, всяко нещо си има етикет и е предварително планирано. Тя аранжира и подрежда всичко много прилежно в редове.

Марго е добро момиче и предлогам, че Кити и аз винаги сме следвали нейния пример. Никога не съм мамила, никога не съм се напивала, никога не съм пушила цигари, дори не съм имала гадже досега. Шегуваме се с татко като казваме какъв късметлия е, че сме толкова добри, но всъщност ние сме късметлийки. Той наистина е много добър баща, защото винаги се опитва. Той не ни разбира винаги, но се опитва и това е най-важното. Ние трите момичета Сонг имаме неизречен договор: да правим живота на татко възможно най-лесен. Но може би не е чак толкова неизречен, защото Марго постоянно казва: "Шшт, бъдете тихи, защото татко си подремва преди да отиде отново в болницата" или "Не притеснявай татко с това, направи го сама."

Питала съм Марго как смята, че биха изглаждали нещата, ако мама не беше умряла. Дали щяхме да прекарваме повече време с корейската част на семейството, а не да ги виждаме само на деня на благодарността и на Нова година? Или–

Марго не вижда смисъл в това да се чудиш. Това е нашия живот, няма смисъл да се питаш "ами ако...". Никой няма да ти даде отговорите. Аз наистина се опитвам, но за мен е трудно да приема този начин на мислене. Винаги си задавам въпроса "ами ако...".

* * *

Тате и Кити слезнаха при нас по едно и също време. Марго сипа чаша черно кафе на татко, а аз сипах мляко в купата със зърнена закуска на Кити. Избутах купата към нея, а тя се обърна на другата страна и си извади йогурт от хладилника. Тя го взе във всекидневната, за да яде пред телевизора. Значи все още ми е сърдита.

- Ще ходя до Костко по-късно днес, така че ще трябва да ми направите списък с нещата, от които се нуждаете.
***„Костко“ е най-голямата в света по продажби верига магазини от вида „склад за търговия на дребно“.***
-Казва татко и отпива голяма глътка кафе. - Мисля да направя говеждо месо за вечеря. Може да си направим барбекю. Да взема ли и за Джош?

Обръщам главата си в посоката на Марго. Тя си отваря устата и после пак я затваря. После казва:
- Не. вземи само за нас четиримата, тате.

Поглеждам я укорително, а тя ме игнорира. Никога не бях виждала Марго да е твърде уплашена да направи нещо досега, но предполагам, че когато става въпрос за сърцето, не може да бъде предвидено как ще се държи човек или как няма.

Внимание! Этот перевод, возможно, ещё не готов.
Его статус: преводът се редактира

Переведено на Нотабеноиде
http://prevodi.chitanka.info/book/52/164

Переводчики: аз345

Настройки

Готово:

100.00% КП = 1.0

Сваляне като текстов файл (.txt)
Връзка към тази страница
Съдържание на превода
Интерфейс на превода