3
СЕГА СА ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ ОТ ЛЯТОТО и последните ни дни с Марго. Може би не е чак толкова лошо, че тя скъса с Джош; по този начин прекарваме повече време само ние сестрите. Сигурна съм, че тя е мислила за това. Със сигурност е било част от плана.
Излизаме от квартала с колата и виждаме Джош да тича. Той се присъедини към отбора по лека атлетика и сега постоянно тича. Кити изкрещява името му, но няма смисъл така или иначе, защото прозорците са вдигнати, а той и без друго се прави, че не чува.
- Обърни колата -Кити подтиква Марго - Може би той иска да дойде с нас.
- Днес е ден само за момичетата Сонг - казвам ѝ аз.
Прекарваме остатъка от сутринта в Таргет(*верига магазини за търговия на дребно, извършваща дейност единствено в САЩ*), взимайки неща в последния момент, например смес от мед и ядки за полета, дезодорант и ластици за коса. Оставяме Кити да бута количката, за да може да се оттласне и после да се вози в количката сякаш е в каляска. Марго ѝ позволява да прави това само няколко пъти, преди да я накара да спре, за да не пречи на другите клиенти.
После се прибираме вкъщи и правим салата с пиле и зелено грозде за обяд, а после е време за срещата по плуване на Кити. Взимаме пикник вечеря от сандвичи с шунка и кашкавал и плодова салата, освен това взимаме лаптопа на Марго, за да гледаме филми на него, защото срещите по плуване понякога продължават до късно през нощта. Също така правим знак, на който пише "Давай Кити давай!" и аз рисувам куче на него. Татко накрая не успява да дойде, защото трябва да изроди бебе и извинението е, че бебето е било страхотно. Било е момиче и са го кръстили Патриша Роуз на двете ѝ баби. Това е първото нещо, което питам татко, когато се прибере от работа.
Кити е толкова развълнувана, че е спечелила две ленти за първо място и една за второ, че забравя да пита къде е Джош, докато се прибираме към вкъщи с колата. Тя е на задната седалка и кърпата ѝ е сложена на главата ѝ като тюрбан, а лентичките ѝ висят от ушите като обеци. Тя се навежда напред и казва:
- Хей! Защо Джош не беше на срещата ми?
Виждам как Марго се колебае, затова отговарям вместо нея. Може би единственото нещо, в което съм по-добра от нея е лъженето.
- Трябваше да работи в магазина за книги тази вечер. Той наистина искаше да успее.
Марго се пресяга към мен и стиска ръката ми благодарствено.
Нацупвайки долната си устна надолу, Кити казва:
- Това беше последната редовна среща! Той обеща, че ще дойде да ме гледа.
- Станало е в последния момент - казвам аз - Не е можел да пропусне тази смяна, защото един негов колега е имал спешен случай.
Кити кима неохотно. Колкото и да е малка все още, тя разбира от спешни смени.
- Хайде да си вземем замразен крем - казва Марго изведнъж.
Кити светва и изведнъж Джош и неговият измислен спешен случай са забравени.
- Да! Аз искам сладолед с фунийка. Може ли да си взема вафлена фунийка с две топки сладолед? Искам ментов чип и крехък фъстък. Не, дъга и двоен фъдж (*вкусове за сладолед*). Не, чакай....
Обръщам се назад в седалката си.
- Не можеш да изядеш две топки сладолед с фунийка. - казвам ѝ аз. - Може би би могла да изядеш две топки сладолед, но в чашка , не във фунийка.
- Да, мога. Тази вечер мога. Умирам от глад.
- Добре, но ще трябва да го изядеш цялото. - поклащам си пръста пред нея и го казвам като заплаха, при което тя върти очи и се кикоти. Доколкото за мен, аз ще си взема това, което винаги си взимам - черешовошоколадов крем в захарна фунийка.
Марго отбива в опашката за коли и докато чакаме нашия ред, аз казвам:
- Обзалагам се, че нямат замразен крем в Шотландия.
- Сигурно нямат - казва тя.
- Значи няма да можеш да ядеш едно от тези до деня на благодарността.- казвам аз.
Марго поглежда право към мен.
- Коледа - казва тя, поправяйки ме. - Денят на благодарността е твърде кратък, за да пътувам целия този път, спомняш ли си?
- Денят на благодарността ще е ужасен - Кити се нацупва.
Тиха съм. Досега никога не сме прекарвали деня на благодарността без Марго. Тя винаги приготвя пуйката, касеролата от броколи и лука със сметана. Аз правя пайовете (тиквен и орехов) и пюрето от картофи. Кити пробва храната и слага масата. Не знам как се пече пуйка. А и двете ни баби ще бъдат там, а Нана, майката на татко, харесва Марго най-много от всички ни. Тя казва, че Кити я изтощава, а аз съм твърде замечтана.
От нищото започвам да се чувствам паникйосана и ми е трудно да дишам. Не можеше да ми пука по-малко за черешовошоколадовия крем. Не мога да си представя деня на благодарността без Марго. Дори не мога да си представя следващия понеделник без нея. Знам, че повечето сестри не се разбират, но Марго е най-близкият ми човек на света. Как ще сме сестрите Сонг без Марго?
Внимание! Този превод, възможно, още не е готов.
Неговият статут: преводът се редактира
Преведено в Нотабеноид
http://prevodi.chitanka.info/book/52/165
Преводачи: аз345
Готово: