×Внимание! Този превод, възможно, още не е готов, затова модераторите са го маркирали със статут «преводът се редактира»

Готов превод to all the boys i've loved before / до всички момчета, които съм обичала: Четвърта глава

4

НАЙ-СТАРАТА МИ ПРИЯТЕЛКА КРИС ПУШИ, излиза с момчета, които не познава особено добре и има две условни присъди. Веднъж трябваше да се изправи пред съда заради бягане от училище. Преди да срещна Крис не знаех какво означава кръшкане. За ваша информация, това е, когато пропуснеш толкова много часове, че имаш проблеми със съда.

Сигурна съм, че ако аз и Крис се бяхме срещнали сега, нямаше да станем приятелки. Ние сме страшно различни. Но не беше винаги така. В шести клас Крис харесваше канцеларски материали, пижамени партита и да стои будна цяла нощ, за да гледа филми на Джон Хюз, точно както и аз. Но в осми клас тя се измъкваше навън, след като баща ми беше заспал, за да се среща с момчета, с които се е запознала в мола. Те я довеждаха обратно преди да е станало светло навън. Аз стоях будна, докато тя не се върнеше, защото бях уплашена, че няма да успее да се върне преди баща ми да се е събудил. Въпреки, че тя винаги се връщаше навреме.

Крис не е такава приятелка, на която да се обаждаш всяка вечер или да обядваш с нея всеки ден. Тя е като улична котка, идва и си отива, когато й е угодно. Тя не може да бъде вързано на едно място или за един човек. Понякога няма да видя Крис дни и после посред нощ ще се чуе почукване на прозореца в спалнята ми и това ще бъде Крис, свила се на магнолиевото дърво. Оставям прозореца си отворен за нея, за всеки случай. Крис и Марго не могат да се понасят. Крис смята, че Марго е впрегната, а Марго смята, че Крис е биполярна. Тя смята, че Крис ме използва; Крис смята, че Марго ме контролира. Смятам, че може би и двете са прави донякъде. Но важното, истинското нещо е, че Крис и аз се разбираме една друга, което мисля, че е по-важно, отколкото другите хора могат да осъзнаят.

* * *

Крис ми се обажда по пътя към вкъщи. Тя казва, че майка ѝ се държи като кучка, че ще дойде у нас за няколко часа и ме пита дали има някаква храна.

Крис и аз си поделяме останалата купа с ньоки във всекидневната, когато Марго се прибира, защото беше ходила да остави Кити на събирането с барбекю на отбора по плуване за края на сезона.
- О, хей. - казва тя. После забелязва чашата на Крис с диетична кола на масичката за кафе. - Може ли да използваш подложка, ако обичаш?

Когато Марго вече е горе, Крис казва:
- Боуже! Защо сестра ти е такава кучка?

Поставям подложка под чашата ѝ.
- Днес всеки е кучка според теб.

- Защото всички са. - Крис върти очи към тавана. После тя казва силно:
- Тя трябва да изкара тази пръчка от задника си.

От стаята си Марго крещи:
- Чух това!

- Аз исках да ме чуеш! - Крис ѝ изкрещява в отговор, събирайки последното парче ньоки за себе си.

Аз въздъхнах.
- Тя заминава скоро.

Кикотейки се, Крис казва:
- Значи Джош ще пали по една свещ за нея, докато се върне обратно вкъщи?

Аз се двoумя. Докато не съм сигурна дали още трябва да бъде тайна, съм сигурна, че Марго не иска Крис да знае нищо за личните ѝ работи. Всичко, което казвам, е:
- Не съм сигурна.

- Чакай малко. Тя да не би да го е зарязала? - пита ме Крис.

Неохотно кимвам.
- Не ѝ казвай нищо обаче. - предупреждавам аз. - Тя все още е доста тъжна за това.

- Марго? Тъжна? - Крис чопли ноктите си. - Марго няма нормални човешки емоции като нас хората.

- Ти просто не я познаваш. - казвам аз. - Освен това, не може всички да са като теб.

Тя ми се усмихва със зъби. Има остри резци, което винаги я кара да изглежда малко гладна.
- Вярно е.

Крис е чиста емоция. Тя крещи, когато си изпусне шапката. Казва, че понякога трябва да крещиш, за да изкараш емоциите си. Ако не го направиш, те ще те измъчват. Онзи ден тя изкрещя на една жена в магазина, защото без да иска жената я беше настъпила по крака. Така че мисля, че няма никаква опасност емоциите ѝ да я измъчват.

- Просто не мога да повярвам, че след няколко дни тя ще си тръгне. - казвам аз, разчувствайки се изведнъж.

- Тя не умира, Лара Джийн. Няма за какво да се плаче чак толкова. - Крис откъсва едно конче, което беше излезнало от нейните червени шорти. Те са толкова къси, че, когато седи, можеш да видиш бельото ѝ, което също е червено и пасва на шортите ѝ.
- Всъщност, мисля, че това е добре за теб. Беше въпрос на време да започнеш да правиш нещо свое и да спреш да слушаш какво казва кралица Марго. Тази година ще си в 11 клас, кучко. Това е моментът, в който нещата трябва да се подобрят. Да се занимаваш малко с момчета, да живееш малко, нали разбираш?

- Аз живея доста. - казвам аз.

- Да, в старческия дом. - Крис се хили, а аз я гледам гневно.

Марго започна да е доброволец в Пенсионното Общество Белвю, когато получи шофорската си книжка. Нейната работа беше да помага по време на часа за коктейли. Аз понякога помагах. Подготвяхме фъстъците и наливахме напитките, а понякога Марго свиреше и на пиано, но по принцип Сторми спираше това. Сторми е дивата в Белвю. Тя ръководи мястото за спане. Аз обичам да слушам историите ѝ. А мис Мери, която може да не е много добра в разговорите заради деменцията си, ме научи как да правя възли.

Те сега имат нов доброволец, но знам, че в Белвю наистина е колкото повече, толково повече, защото повечето жители там имат малко посетители. Трябва да се върна там скоро. Липсва ми да ходя там. И със сигурност не ми харесва, че Крис се подиграва с това.

- Тези хора в Белвю са живели повече живот от годините на всички хора, които познаваме заедно. - казвам ѝ аз. - Има една дама там, тя е работила за Обединените Сервизни Организации (*организация за членовете на американската армия). Тя е получавала хиляди писма на ден от войници, които са се влюбвали в нея. И е имало един ветеран, който загубил крака си - той ѝ е изпратил диамантен пръстен!

Изведнъж Крис заиглежда заинтересована.
- Тя запазила ли го е?

- Да - съгласих се аз. Мисля, че не е било правилно от нейна страна да запази пръстена, след като не е имала намерението да се жени за него, но тя ми го показа и той беше много красив. Беше розов диамант, много рядък. Мога да се обзаложа, че сега струва много пари.

- Предполагам, че Сторми ми звучи като лошо момиче. - казва Крис неохотно.

- Може би ти можеш да дойдеш с мен до Белвю някой път - предложих аз. - Можем да отидем за часа им за коктейл. Господин Перели обича да танцува с новите момичета. Той ще те научи как да танцуваш фокстрот.

Крис прави отвратено лице, сякаш съм предпложила да отидем до градското бунище.
- Не, благодаря. Какво ще кажеш аз да те заведа да танцуваме? - показва с брадичката си към стълбите нагоре - Сега след като сестра ти си тръгва, може да се позабавляваме истински. Знаеш, че аз винаги се забавлявам.

Вярно е. Крис винаги се забавлява. Понякога твърде много, но се забавлява все пак.

Внимание! Този превод, възможно, още не е готов.
Неговият статут: преводът се редактира

Преведено в Нотабеноид
http://prevodi.chitanka.info/book/52/166

Преводачи: аз345

Настройки

Готово:

100.00% КП = 1.0

Сваляне като текстов файл (.txt)
Връзка към тази страница
Съдържание на превода
Интерфейс на превода