×Внимание! Этот перевод, возможно, ещё не готов, так как модераторы установили для него статус «преводът се редактира»

Готовый перевод to all the boys i've loved before / до всички момчета, които съм обичала: Единайста глава

11

В НЕДЕЛЯ ТАТКО ПРАВИ ЛАЗАНЯ. Той слага сос от черен боб, за да му внесе живот. Звучи гнусно, но всъщност е много добро и дори не усещаш бобчетата. Джош идва също и той има три помагачи, което се харесва на татко. Когато се споменава името на Марго по време на вечеря, поглеждам към Джош и виждам колко скован става той и го съжалявам. Кити трябва да е забелязала също, защото сменя темата към десерта, който е партида браунита с фъстъчено масло, които изпекох по-рано следобеда.

След като татко сготви, ние децата имаме задължение. Той използва всяка тенджера, когато прави лазаня и има много за миене, но си заслужава.

После, ние тримата си почиваме в стаята за телевизия. Неделна вечер е, но няма това усещане за неделна вечер, защото утре е деня на труда и е последният ден преди да започнем училище. Кити работи върху колажа си с кучета.

- Каква порода искаш най-много? - пита я Джош.

Кити отговаря със скоростта на светкавица:
-Акита.

- Момче или момиче?

Отговорът ѝ отново е бърз.
- Момче.

- Как би го кръстила?

Кити се колебае и знам защо. Претъркулвам се и гъделичкам босия ѝ крак.
- Знам как би го кръстила. - казвам аз с певчески глас.

- Бъди тиха, Лара Джийн! - пищи тя.

Имам цялото внимание на Джош сега.
- Хайде, кажи ни. - моли ѝ се Джош.

Поглеждам към Кити и тя ме гледа със зъл, сияещ поглед.
- Няма значение - казвам, чувствайки се нервна изведнъж. Кити може да е бебето на семейството, но тя не е някой, с когото да се отнасяш пренебрежително.

Тогава Джош дръпва опашката ми и казва:
- О, хайде де, Лара Джийн! Не ни оставяй под напрежение.

Вдигам се на лакти и Кити се опитва да сложи ръка на устата ми. Кикотейки се, казвам:
- На момче, което харесва.

- Млъкни, Лара Джийн, млъкни!

Кити ме удря и тя случайно скъсва една от снимките си. Изплаква леко и слага глава върху колената си и я оглежда. Лицето ѝ става червено, опитвайки се да не заплаче. Чувствам се като тъпачка. Сядам и се опитвам да ѝ дам прегръдка за съжаление, но преди да успея, Кити грабва снимката от ръцете ми и я дава на Джош.
- Джош оправи го. - казва тя. - Лара Джийн го съсипа.

- Кити, аз просто се закачах. - казвам аз тъпо. Нямаше да кажа името на момчето. Никога, абсолютно никога не бих.

Тя ме игнорира, а Джош я изглажда и със съсредоточеността на хирург той залепя двете части заедно. Избърсва веждата си.
- Пфюю. Мисля, че ще оцелее.

Аз плясвам и се опитвам да взема вниманието на Кити, но тя не ме поглежда. Знам, че го заслужавам. Момчето, което Кити харесва, е Джош.

Кити взима бързо колажа си от Джош. Сковано тя казва:
- Качвам се горе, за да работя над това. Лека нощ, Джош.

- Лека, Кити. - казва Джош.

Смирено казвам:
- Лека нощ, Кити. - но тя вече се качва нагоре по стълбите и не отговаря.

Когато чуваме звука от затварящата се врата на спалнята ѝ, Джош се обръща към мен и казва:
- Ти си в голяма беда.

- Знам - казвам. Имам болнаво усещане в стомаха си. Защо направих това? Дори докато го правех, знаех, че е грешно. Марго никога не би ми причинила това. Това не е начинът, по който големите сестри трябва да се държат с по-малките си сестри, особено когато съм толкова по-голяма от Кити.

- Кое е детето, което харесва?

- Просто момче от училище.

Джош въздъхва.
- Достатъчно голяма ли е, за да си пада по момче? Мисля, че е твърде малка за това.

- Аз си харесвах момчета, когато бяха на девет. - казавам му. Още мисля за Кити. Чудя се какво мога да направя, за да не ми се сърди вече. Някакси си мисля, че бисквитките ще успеят този път.

- Кого? - пита ме Джош.

- Кого какво? - може би ако по някакъв начин убедя татко да ѝ купи кученце.

- Кого си харесвала първо?

- Хмм. Истински ли? - Харесвах си момчета в детската градина, в първи и втори клас, но те не се броят. - Първият, който е имал значение?

- Разбира се.

- Ами...предполагам Питър Кавински.

- Кавински? Шегуваш ли се? Той е толкова очевиден. Мислех, че ти би си падала по някого по-...не знам, изтънчен. Питър Кавински е такова клише. Той е представата за "готино момче" в гимназиален филм.

Свивам рамене.
- Ти попита.

- Еха- казва той, поклащайки глава - Просто...еха.

- Преди беше различен. Имам предвид, че пак беше себе си, но по-малко. - Когато Джош поглежда неубеден, казвам - Ти си момче, няма как да разбереш за какво говоря.

- Права си. Не разбирам!

- Хей, ти си този, който си падаше по госпожица Ротшилд!

Джош почервенява.
- Тя беше много красива тогава!

- Ъ-хъ. - поглеждам го със знаещ поглед. - Беше много "красива".
Нашата съседка косеше ливадата си по къси панталонки и горнище с презрамки. Момчетата от квартала идваха да играят при Джош в точно тези дни.

- Както и да е, госпожица Ротшилд не беше първата ми любов.

-Така ли?

- Да. Ти беше.

Отнема ми няколко секунди да го осъзная. Дори тогава, всичко, което казвам е "Хъъ?"

- Когато се преместих тук, преди да те опозная. - удрям го в пищяла заради това, а той изскимтява.- Аз бях на дванайсет, а ти на единайсет. Давах ти да караш скутера ми, спомняш ли си? Този скутер беше моя гордост и щастие. Спестявах за него два рожденни дни. И ти го дадох да го покараш.

- Мислех, че тогава просто си бил великодушен.

- Ти го счупи и имаше голяма рана на едната страна. - продължава той. - Спомняш ли си?

- Да, спомням си, ти плака.

- Не плаках. Просто бях основателно разтроен. И тогава спрях да си падам по теб. - Джош става да си тръгва и ходим до фоайето.

Преди да отвори вратата, Джош се обръща и ми казва:
- Не знам какво бих правил, ако не беше наоколо след като...Марго ме заряза. - Розово изчервяване минава по лицето му, под всяка приятно луничава буза. - Заради теб продължавам, Лара Джийн.
Джош ме поглежда и усещам всичко. Всеки спомен, всеки момент, който сме споделили заедно. После ме прегръща бързо и изчезва в нощта.

Седя там на отворената врата и мисълта лети в главата ми, толкова бързо и неочаквано, че не мога да спра да мисля за това:
Ако ти беше мой, никога не бих скъсала с теб, дори след милион години.

Внимание! Этот перевод, возможно, ещё не готов.
Его статус: преводът се редактира

Переведено на Нотабеноиде
http://prevodi.chitanka.info/book/52/173

Переводчики: аз345

Настройки

Готово:

100.00% КП = 1.0

Сваляне като текстов файл (.txt)
Връзка към тази страница
Съдържание на превода
Интерфейс на превода