4 глава
Последни минути преди началото на представлението. Рецепторите са заострени, като в същото време няма неконтролируема възбуда. Това е добре. Така че не би трябвало да има сривове. Ника отива до огледалото в съблекалнята за последен път и се оглежда от горе до долу и се засмя. Тя изважда тънка черна шнола за коса от козметичната си чантичка. Умело събира косата в черупка и нежно я закопчава. Часовникът на тоалетната масичка казва, че е време да тръгне. В същия момент управителят чука на вратата. Сякаш тържествено я води по тъмен коридор към кулисите.
Напрегнатият Омар се втурва насреща й.
- Къде си? Защо се бавиш толкова?! Негово Величество вече е в ложата! Да те чака ли? И защо косата ти е прибрана? Стилистите са избрали различна визия за теб! — нахвърли се той върху нея.
Тя спокойно сви рамене в отговор, без да обръща внимание на загрижеността на му
- Тогава не съобразих, че пуснатата коса ще пречи на изпълнението ми, чак сега разбрах.Извинете.
Той само изсумтява, оглежда я бързо от глава до пети, върти я, оглеждайки косата й.
- Нищо. Толкова си красива ,че това не разваля впечатлението от обликът ти. ДОБРЕ. Качвай се бързо на сцената. Нека само потвърдим: според програмата.Ще свириш Сюита номер едно на Бах, вариации на рококо тема от Чайковски и Сонатата на Шуберт-«Арпеджионе». Така ли е? В този ред, нали?
Ника кимна мълчаливо.
„И не забравяйте да оголите кракът си, когато сядате…“
* * *
Тишината на залата. Усещаше се само леко течение, разхождащо се между помпозните драперии на виненочервените драперии на театралната завеса. Ехото от звука на токчетата й по гладкия под на сцената, проехтя в златото на барелефите на ложите. Единственият софит, насочен към нейния стол, близо до който сега стои красавица с полегати бедрав очакване на своята хазяйка- царствено виолончело.
Ника уверено върви към мястото си в средата на сцената, попадайки под лъча светлина и вперените в нея погледи на публиката. Още не ги е погледнала. Тя още не е при тях. Порталът все още не е отворен...
Мимолетно плъзга с нежно поглаждане на пръстите по лакираната повърхност на инструмента. Поема лъка. Тя разтваря леко краката си, за да постави обемистият инструмент между тях, отмята плата с едно движение, разкривайки напълно слабият си крак на висок тънък ток. Вероятно сега изглежда много провокативно. Еротичният жест не остава незабелязан. Из залата се носи шепот – къде неодобрителен, къде развълнуван и очакващ.
Ника вдига очи и вижда в основната ложа пред себе си, в самия център, величествената фигура на мъж, заобиколен от още няколко души. В друга ситуация тя би била любопитна да види свитата му. Но тук и сега тя се интересува само от Него. Само от очите Му. Тялото му, като че ли е готово да скочи като хищник.
Можеше да усети интензивността на вълнението, излъчвано от него, дори от разстояние. Адам Макдиси я изучаваше. Оценяваше това, което виждаше пред себе си
Пръстите на лявата ръка на Ники потънаха в струните. Дясната прегърна лъка. Момичето неволно облиза леко пресъхналите си устни. Очите й придобиха горещ, остър блясък.
Когато първите акорди започнаха да се леят, изпълвайки залата с плътен, богат звук, който се изстреля през тъпанчетата с неочаквани баси на ниски нотки, публиката се стресна. Защото почти всички присъстващи веднага чуха, че ефектното момиче на сцената пренебрежително игнорира обявените в програмата произведения. Сега тя свири Хабанера от операта Кармен на Бизе. Изпепеляваща, страстна, предизвикателна история за съблазън, рок история за любов, история за дързост. Изпълнението й беше перфектно. Толкова много, че сякаш самата красива циганка е слязла от страниците на класиката в реалния свят и сега разказва на публиката собствената си история.
Ника видя как жената, седяща от дясната страна на шейха, сви недоволно устни. Как Омар трепереше и се суетеше зад владетеля. Никой в залата дори не помисли да се разсейва от несъответствия в програмата и представянето, те се наслаждаваха на майсторското изпълнение.. Други, напротив, гледаха с недоумение брошурите, предоставени им на входа на залата, без да разбират защо винаги идеалната протоколна организация на фестивала днес е толкова сбъркана, обърквайки репертоара.
Не й пукаше. Защото чувстваше, че Той е погълнат от нея. Тук и сега за нея бяха важни само онези зелени очи, които приеха дръзкото й предизвикателство, наслаждавайки се на остротата на момента. Като мъж, плъзгащ се по фигурата й, усещайки нейния образ. Перфектните плътни устни на шейха сякаш се бяха разтеглили в одобрителна усмивка, но нито едно мускулче на лицето му не трепна, откакто тя се появи на сцената.
Ника отчетливо усещаше, че тук и сега се провежда тих диалог между нейната вътрешна жена и този мъж. Тя му говореше с пръсти, извличайки умело нотки с удивителна чистота и дълбочина от виолончелото. Той отговори с блясъка на изумрудите, гледайки, ако не в душата, тогава там, където се формира желанието и интереса на жената ... Последните акорди. Последното преплитане на пръсти със струни, последното рязко движение на лъка.
Толкова е красиво, че залата избухва в неистови аплодисменти. Дори тези, които са недоволни от рязката промяна в репертоара, са принудени да отстъпят пред таланта. Публиката с нетърпение очаква каква е следващата музикална изненада, която ще поднесе тя, но... не им е писано да разберат. Защото Адам Макдиси вади носна кърпичка от джоба на гърдите си и я хвърля...
Ник знае какво означава това.
„Шейхът не толерира непрофесионализма. Той го отрязва в зародиш. Ако иска да спре програмата във всеки момент, той просто трябва да хвърли носна кърпичка от кутията си ... ”, обясни й Омар преди речта.
Всичко е като на забавен каданс. Червената копринена тъкан танцува в обятията на въздуха, неумолимо се приближава към пода. В момента, в който докосне повърхността, залата първо застива, но веднага започва да шепне оживено. Изпълнението на Ники приключи. След това концертът ще бъде продължен от други изпълнители, заявени в програмата като резерва...
Тя преглъща, опитвайки се да овладее пресъхналото си гърло. Ушите й звънят при всяко колебливо тропане на токчета по пътя й зад кулисите, докато тя излиза от сцената. И в същото време някой отново започва да пляска, отдавайки почит на виртуозното й свирене, чиито аплодисменти вече обра цялата зала. Просто вече няма значение. Не успя ли дързостта й? Грешила ли е в оценките си за емоциите? Изобщо не му хареса нейната импровизация? Приела ли е яростта и раздразнението в очите му за открит интерес?
Не минава и минута, когато Омар се втурва с пълна пара към нея.
- Каква наглост, а? Какво си направила? Казах ти! Всичко трябва да е по програмата! Защо я промени??! В крайна сметка г-жа Кейтлин одобри произведенията, които трябва да се играят ...
-Мис Кейтлин не знае какво се свири на виолончело и кога, г-н Омар. - спокойно отвръща тя, - сметнах нейния избор за неподходящ и наподобяващ стереотипи ...
Мъжът поклати неодобрително глава.
-Коя си ти, че говориш така, наивница? За вашата наглост трябва да бъдете изхвърлена оттук като куче. Ако взимах, щях да направя точно това!
- Е, какво ти пречи?- предизвикателство в очите й.Гласът й остър и студен като нож. Това момиче има зъби. Омар леко отслабва натиска и агресията. Сега не се играе неговата партия. Той раздава само карти, но не определя играта...
-Шейх Макдиси иска да те види. Точно сега.- Ника не може да скрие триумфа в погледа си, който евнухът веднага се опитва да потуши:- „Но на твое място не бих се ласкал. Ако някой не приема нарушаването на установените порядки и правила, това е той. Така че… не знам какво точно ще стои зад разговора ви и защо той те вика. Прояви нечувано неуважение към него като домакин на събитието. Гостите му дойдоха за определено нещо, но какво получиха? Страхувам се, че проблемите ти тепърва започват, челистке...
Преведено в Нотабеноид
http://prevodi.chitanka.info/book/95/401
Преводачи: Sheba
Готово: