6 глава
- Каква кучка, а?! — изруга той сърдито, рязко падайки в едно кресло, скърцайки жално под него. Той вече не носи сако, ръкавите на снежнобялата му риза са навити, яката е разкопчана. Върху червената лъскава повърхност на масата, едва не разплисквайки съдържанието си, се изсипаха капки уиски, които той сам си наля, щом влязоха в офиса.
-Господарю, само ако знаех“, започва Омар, треперещ от страх, с умоляващ глас, но Адам рязко и нетърпеливо го прекъсва.
-Млъкни, спести нелепите си извинения за курвите, които контролираш. По-добре намери тази кучка Марта сега.
-Вече е намерена, сър! Тя не се е скрила! Нямала представа какво се случи тук! Наши хора вече са я разпитали. Тя се кълне, че не е подозирала, че момичето ще се осмели... - той отново млъкна, сякаш се страхуваше дори да говори на глас за случилото се току-що, - тя дошла в трупата им по препоръка, като обещаваща челистка. Самородно злато…
-По препоръка на кого? — пита грубо Адам, разтърсвайки евнуха със зъл поглед.
Той знаеше как да разпитва,умееше да изтръгва информация от хората, без дори да прибягва до физическо насилие. Неговото умствено превъзходство винаги е потискало другите не по-лошо от острите езици на камшика ...
Sheba 16.05.23 в 11:44
0
#29
— Преподавателят във Флорентинската консерватория. Ние също вече го проверяваме, но изглежда всичко е чисто там ...
-Явно…“ Адам го имитира,- „при теб винаги всичко е чисто. Междувременно тази кучка може...
Точно в този момент в стаята се почука леко. Един от шефовете на охраната на Макдиси се материализира на прага. Лицето на този сух, слаб човек, който се е научил да не показва емоции през годините на служба, беше смъртоносно бледо ...
— Господине — започна той, с продран глас, — шнолата, с която тази жена се опита да Ви удари, се оказа пропита с отровата на черна мамба... Ако успееше, щеше да е... моментално смърт. Тя не просто искаше да Ви нарани, тя е имала намерение да Ви убие...
Адам се засмя силно. И по някаква причина това, което току-що чу, не го изненада. И защото знаеше предварително какво ще каже сега охранителят.
Интуицията никога не подвеждаше Шейх Макдиси. В този миг, когато тънките ръце на това момиче се вдигнаха нагоре и пъргавите пръсти изтръгнаха от косата й фиба, тънка като игла за плетене, той усети докосването на ангела на смъртта, сякаш го галеше по бузата. Беше изпитвал това чувство и преди. И сега усещанията му не го разочароваха.
…
#30
Само годините на бойни ориенталски практики, перфектен контрол над телесния си апарат, способността да поема удар и да изпада в дълбока медитация му помогнаха да пресече ръката й буквално не на милиметър, а на микрон от смъртта с точен, уверен удар.
Ръцете й бяха силни въпреки крехката й физика. Момичето е добре подготвено. Охранителите, които веднага реагираха на призива му, го завъртяха здраво и я сгънаха почти наполовина. Друга на нейно място вече би вила от болка, но тази... Тази само му хвърляше изпод вежди изпълнени с омраза погледи , примижавайки сърдито...
- В наказателната килия , тази кучка. Без вода и храна, докато не реша как да я екзекутирам… – измърмори той студено, като отритна шнолата с крак. -той си спомни възмущението си в момента, в който се случи всичко.
-Не разбирам защо тя направи това ..." каза Омар замислено, едва чуто. Дали за себе си, дали за Адам.
В този момент охранителят извади от джоба си малък правоъгълник и го постави на масата. До почти празната чаша с уиски ,легна карта с асо пика.
- Знакът на смъртта.. Най-изкусните убийци в Европа. - ужасено каза Омар, като дори не пребледня, а посиня ...
Момичето нарочно направи всичко възможно,да Ви заинтригува - той се изкашля, подбирайки думите си, - и спечели доверие, за да изпълни поръчката.
Адам не каза нищо. Просто ги помоли да си тръгнат и да го оставят на мира.
Пиеше вече третата си чаша уиски,все едно пиеше вода. Преживяването толкова го накара да клокочи отвътре, че алкохолът по никакъв начин не го отпусна. Дръзка кучка. Никой досега не се беше осмелявал да го предизвиква толкова нагло и откровено. Някаква малка шармута (на арабски - курва), която се озовала в двореца му само защото Кейтлин я сметна за интересно животно за неговия зоопарк, искаше да го убие. Той се засмя на себе си под носа си. Срамна би била смъртта - от ръцете на ескортница. Няма какво да се каже, достойна съдба за владетеля. Той стисна юмруци. Дори не от яд към глупавата нахалница. Имаше нещо друго, което го измъчваше по-зле от самия факт, че той, неуязвимият, всемогъщ шейх Адам, днес беше на прага на смъртта- разочарование. Беше смешно да си признае, но беше разсърден по-скоро от факта, че целувката им приключи, преди да започне, че не е разкрачила краката си пред него, че не я е пробвал. Имаше нещо в тази наглост, която го прихвана - и той самият още не можеше да разбере какво беше. Дръзкият поглед? Крехкото тяло? Мистерията?
Sheba 16.05.23 в 12:00
0
* * *
#32
— Омар! — извика той, знаейки, че онзи търпеливо и послушно го чака пред вратата отвън.
Миг по-късно в отвора се показа главата на евнуха.
-Заведи ме там… искам да говоря с нея…“
* * *
#33
Адам Макдиси влезе в слабо осветена стая и видя виолончелистката, седнала на пода, предпазливо, но агресивно, вперила огромните си черни очи в величествената му фигура в отвора на вратата на наказателната килия. Тялото й, все още облечено в червена рокля, успяла доста да се намачка и замърси, сега изглеждаше още по-крехко на фона на масивните недялани камъни на стените на затвора. Снежнобялата кожа блестеше със студена бледост в слабата светлина на оголена лампа на тавана. Долната устна на Ника беше разцепена и леко подута. Раната, засъхнала върху нея, изглеждаше като черешова капка червило ...
Той се приближи, почти докосвайки плата на роклята й с ботушите си. Погледна надолу...
Сграбчи я за косата, уви я около юмрука си и я принуди да вдигне глава,за да го погледне в очите.
Прострелващи, остри очи, излъчващи отровата на презрение и омраза. Реакцията й към него беше странна — дори интересна. Нито грам страх, който толкова остро усещаше във враговете, които беше притискал в ъгъла.
-По какъв начинда те убия,челистке?“ — започна той, — знаеш, че според законите на моя щат покушението срещу член на семейството на владетеля се наказва със смърт…
-Не ме интересува“, отговаря тя смело, предизвикателно, с предизвикателство.
Необясним ток преминава през гръбнака на Адам Макдиси. Нейната наглост караше сърцето му да бие бясно.
-Има много начини да направиш екзекуцията дълга и унизителна, Ника…“ Самият той не разбра защо я нарече по име. Кучката не заслужаваше това. Изобщо не заслужаваше да бъде запомнена. И изобщо - истинско ли е това име ...
- Повтарям - не ми пука - пак наглост, пак нито грам съмнение или страх в гласа...
Шейхът се засмя. Той пусна така косата й, че главата й потрепери.
Sheba 16.05.23 в 12:10
0
Тя беше в краката му, на колене - и това беше невероятно вълнуващо. Адам се улови на мисълта, че отдавна не е бил толкова развълнуван от нещо. Това беше смисълът, острото, живо чувство на похот, което му липсваше толкова дълго, откакто пресищането се превърна в синоним на начина му на живот. Или може би от самото начало, от момента, в който се е родил в едно от най-богатите и влиятелни семейства в региона. Притиснато в ъгъла и победено, това момиче все още беше несломено, все още решено да си отмъсти. Сладка. Колко хубаво беше да я гледа. Колко сладко ще бъде да я огъне под себе си, завладее, укроти... и после да изпие доброволното й предаване, задавяйки се в екстаза да притежаването на това съвършено тяло, сякаш излято с любов от Създателя специално за него. Сега той жадно погледна крехката й фигура и разбра какво иска. Желае я. Диво се нуждае от нея.
Беше неопитна - той го усещаше с изтънчената си мъжка вътрешност. Това опияняваше. Той спусна палец към устните й, леко разтворени от задъхване и го прокара по съвършено чистия им ръб. Алени, сочни. Можеше така да ги опорочи. И определено ще го направи.Ще изпие до дъното тяхната неопитност и нежност, сравнима само с коприната на венчелистчетата на неговите таифски рози.
#35
Високата еластична гръд се полюшваше от всяко рязко вдишване - и това караше члена му вече да се изпълва с болезнено, диво желание да я опита, да я отпие. Усеща го как почуква силно там, показвайки мястото ,където щеше да се впие в нейното тяло, но той съзнателно отлагаше този неизбежен момент. Твърде лесната победа винаги има тръпчивостта на зелен, неузрял плод. Принудителната победа, напротив, излъчва остарял,презрял вкус на гнило. В този свят всичко трябва да е на своето време и на мястото си. И тогава той реши да погледне на ситуацията философски - както го учи неговият кунг-фу ментор. Не е случайно. И сега тя е коленичила пред него с причина...
Това момиче се появи в живота му точно когато имаше най-голяма нужда от нещо толкова различно.. Когато стана непоносимо скучно и безвкусно. Е, Вселената отново е на негова страна - той с благодарност ще приеме нейния подарък, дори ако самият дар все още не е възхитен от съдбата си ...
- Кой те нае? - отговори на въпроса ми - и може би ще ти спася живота ...
-Не знам кой… Аз съм просто изпълнител…“, отговаря тя безстрашно.
- Колко? Колко струваше животът ми?
- Достатъчно.
Защо да те убивам? Ти си красива и можеш да изкарваш пари, като правиш това,за което те поканих на вечеря тази нощ.
-Не продавам тялото си“, отговаря тя предизвикателно, все още отчаяна и предизвикателна.Той безпогрещно усещаше,че е искренна.
Той се усмихва, поглеждайки я отново.
-Всеки си има цена, Ника...
- Аз нямам- не... - изгаря го с омраза.
-Да… ще ти платя много висока цена, виолончелистке – ще ти платя с живота ти. И за това ще станеш моя робиня. Ще правиш каквото ти кажа.
- Не... - пак протест, пак прилив на омраза.
- Ще станеш. Или твоите сценични спътнички - Марта и нейните момичета, както и старият ти учител в консерваторията, чието приятелство толкова цениш. Ще загубят живота си тази вечер вместо теб.
Тя потрепва при думите му като камшик.
-Мразя…те“ издишва тя и очите й се овлажняват, правейки ги да изглеждат като два огромни черни диаманта.
- Мрази ме.. не ми пука...
- Мразя-яяяяя...
Това нейно „мразяяяя“ още дълго звучеше в ушите му, дрънчейки с натрапчив, изтощителен звън. Връща се в офиса си, тръшва се обратно пред масата, отново напълва чаша с уиски с лед.
Той отпива няколко глътки и вратата се отваря. Повдигайки шлейфът си, Кейтлин нахлува в стаята.
- Хабиби (на арабски - любим,а), в шок съм! — започна тя разпалено и развълнувано, предизвиквайки вълна от необяснимо раздразнениечак в стомахът му.
Тя изтича до Адам, падна на колене пред него, започна да покрива краката му с целувки точно над горницата на панталоните му.
-Сърцето ми се къса при мисълта какво можеше да направи тази гадина! Тя ще отговаря за всичко! Няма да й позволя да се измъкне...
— Стига, Кейти — отблъсна я той от себе си, изправяйки се рязко, — върви си в стаята. Стига драми за днес. Исках да се насладя на добро представяне, но в крайна сметка изиграх главната роля...
Жената стисна устни и леко се изчерви. Беше очевидно колко дълбоко е разочарована от случилото се. Тя стисна здраво ръцете си в юмруци.Надигна от коленете си, толкова грациозно, колкото й позволяваше позицията.
Обърна се,за да си тръгне, но тогава усети как Адам внезапно сграбчи ръката й, обръщайки я към себе си.
„Смучи го…“ каза той дрезгаво, облягайки се в креслото.
Нямаше нужда от втора команда.
Тя пак послушно коленичи пред него,отвори широко устните си и дълбоко пое внушителния орган на мъжа.
Той стисна със сила тилът й, без да щади гърлото на жената,се вбиваше дълбоко в него, отметнал назад глава и тласкайки се срещу изкусните ласки.
- Кучко, кучко о о о.. - шепнеха устните му, а пред очите му леко трепереха пухкави устни със засъхналата кръв с цвят на зряла череша..
Преведено в Нотабеноид
http://prevodi.chitanka.info/book/95/407
Преводачи: Sheba
Готово: