Глава 17
Отстъпих зад дървото, спазвайки дистанция от Руслан. Завъртях лъскавата лента така,че да се опитам да хвана лунната светлина върху нея, и изведнъж се получи.
Видях две ярки червени линии.
Руслан вече беше на няколко крачки от мен, чувах пращенето на мъртвата дървесина.
- О, Боже - издишах и пред очите ми се образува и завъртя на кълбета пара.
Хвърлих го под едно дърво и го стъпках в калта с петата си. По-дълбоко, така че Руслан да не го намери и вземе. В този момент той ме хвана за ръкава отзад.
-Лили"?
Обърнах се, очите ми бяха широко отворени. Той ме погледна от няколко сантиметра толкова съсредоточено, че се страхувах, че ще прочете истината в тях. Замръзнах, усещайки как сърцето ми бие от страх. Отворих устни, борейки се с желанието да започна да се извинявам.
— Какво става, Лили?- попита дрезгаво Руслан. -Искаше да избягаш?"
Той ме дръпна към себе си за яката, взирайки се в очите ми.
Едва успях да потисна въздишка на облекчение. Той реши, че се опитвам да се измъкна през гората по някакъв начин. Чудя се защо,като все още няма къде да избягам.
-Не", отговорих аз, когато дишането ми се успокои.
-Лъжеш!
- Не - отговорих по-уверено, изплъзнах се от ръката му, заобиколих го и се запътих към джипа.
Руслан остана, оглеждайки се подозрително. Опитваше се да разбере какво правех там. Не можа да се вкопчи в нищо, но с животинският си инстинкт улови, че крия нещо. Е, нека копае в калта, ако иска.
Седнах на задната седалка, дланите ми изстинаха и ги наврях в ръкавите.
Руслан се върна при джипа и отвори вратата. Като голям хищник издиша кълбета пара, оглеждайки се - никой не се приближаваше към нас. И се гмурна в кабината.
-Скоро ще започнем- не се обърна към мен, а към охраната
Опитах се да избегна погледа на Руслан. Все още се страхувах да не бъда разобличена. И не можех да успокоя разпокъсаните си мисли. Имаше две ивици. Бременна съм. Така че Вика не сбърка. Инстинктивно знаех, че е по-добре да скрия положението си.. Но глобално нямах представа какво да правя с всичко това.
За известно време изпитвах бях шок.
Кога се е случило... Звярът и аз не винаги сме правили секс без предпазни средства, но това се случи няколко пъти. Той много,много не се затормозяваше с това.Не се замисляше да ме предпазва, въпреки че поисках време за себе си, казах, че трябва да се възстановя от предишното раждане. Уж го бяхме решили. Но два или повече пъти все пак се оказаха опасни. Може би дори съм забременяла след първия контакт с него.
Какво ще направи Руслан, ако разбере? Вълна от страх ме обзе. Няма кой да ме защити и той може да не хареса,че съм бременна от брат му и както срокът е малък. Той ще ме принуди да направя аборт.Даже може и да ми сложи в храната стрити таблетки.
Подобно на Звяра, той не се нуждае от конкуренти...
Изобщо не разбирах какво да направя. Имам нужда от спокойствие, да помисля и помечтая за бебето ... Какво се е случило с тялото ми след предишното неуспешно раждане не е известно. Трябва ми лекар. Ще мога ли изобщо да износя нов зародиш? Как ще реагира звярът? Толкова много въпроси и тревоги. Вместо радост, изпитвах непреодолим страх.
Но Звярът, мисля, че ще бъде щастлив.
Трябва да е.
Това е първородният му.
-Той доведе ли брат ми?
Обърнах се: Руслан се беше обадил на пазителя на Корина, докато плувах в мислите си. Той се облегна назад на мястото си, отпуснат и спокоен. С цялото си тяло той изрази увереност и бърза победа.
-Да, тя е тук. С мен. Не, няма да я видиш, докато не се уверя, че брат ми е тук. Ще изпратя посредник. Ще му покажеш всичко и ще го пуснеш. Предай исканията си. Среща лице в лице няма да има.
Пауза.
Настойникът на Корин каза нещо в отговор. Можех да видя от лицето на Руслан, че той не се съгласява или иска компромиси в замяна. Те ще се съгласят на нещо по средата, сигурна съм. И двамата са твърде мощни, за да диктуват условия на другата страна.
А аз просто се нуждая от Кирил.
С недоволно лице Руслан изключи телефона.
-Какво каза той? Проблем ли имаме?
-Той иска да се срещне с теб. Това няма да се случи.
-Слушай, най-важното е да спасиш Звяра и той няма да ми направи нищо!- Започнах да натискам, страхувайки се, че Руслан ще се откаже от сделката , когато вече бяхме тук.
Не, няма! -излая Руслан.- Няма да те подложа на риск.
-Ти сам каза, че той може да бъде моят истински баща!
Руслан мълчеше.
Виждах от лицето му, че вече е решил всичко, можех да Скачам по тавана,това нямаше да промени нищо.
- Първо, ще пренаредим колите и ще изпратим посредник. След това според ситуацията.
Раздразнено издишах шумно -облегната назад на мястото си. Руслан каза на шофьора да премести машината, отново обиколихме малко по горските пътища с изключени фарове и спряхме.Всички караха колите така по странен начин. Стояхме, ориентирайки се на север - пред нас имаше храсти, дървета, после започва полето. Зад него има железопътен прелез, група дървета и хълм, зад който се криехме, сега беше вдясно. Джиповете на охраната караха пред нас,пълзейки на зиг-заг около заслона.
Осъзнах, че хората на Маре и самият той са отпред.
Вероятно зад жп прелеза и дърветата. Тук няма много скривалища.
- Той не стреля по колите - казах аз. - Аз съм тук, защо са му такива предпазни мерки?
Не ми отговориха.
-Обади се на Леонард нареди Руслан.
Корумпираното ченге не е беше поканено в колата. Беше оставен да стои в студения дъжд. Руслан плавно спусна прозорецът надолу, разкривайки притесненото лице на полицая. Сивата шапка беше покрита с тъмни петънца поради капките. Тя не го сгряваше и той потреперваше, гледайки собственика с готовността на куче.
-Ще бъдеш посредник. Отиваш при него, виждаш Звяра, говориш с него, разбираш как е. Жив, здрав ли ще бъде? Има ли някакви шансове за промяна на условията за сделката.Ще си запомниш мястото, колко хора са там, къде е Маре. Вземи това. Какво да правиш с него, ще ти кажат отвън.
Ленард кимна, запаметявайки всичко. При последните думи Руслан му даде нещо като малко устройство. енгето го пое в дланта на ръката си и го взе с двата пръста на другата си ръка.
-Какво е това? Устройство за подслушване?
- Не е твоя работа - отговори Руслан и онзи мъдро млъкна.
— Разбрано, шефе.
-Маре се съгласи да те приеме. Няма да стрелят по теб, но трябва да отидеш невъоръжен.
-Съвсем сам?
- Гол, за да не криеш нищо.
-Ъ-ъ-ъ- В очите на Леонард се появи паника. -Шефе, ти сериозно ли?
Звучи ли ти сякаш се шегувам?
- Руслан, за първи път в разговора, погледна в очите му и той изведнъж се втрещи.
По-големият брат рядко гледаше хората в очите, с изключение на най-близките или равните. Малко хора могат да се похвалят с това. Брат му, синът му... Може би и мен. Но ако това се случеше,обикновенно беше лош знак и хората под него се страхуваха. Бояха се от изведнъж проявеното към тях внимание. По лицето на Леонард замръзна безмълвен неописуем страх. Осъзна, че си е навлякъл неприятности. Забъркал се в голяма сделка. И така, може да не се върне днес, ако разгневи една от силите, които са в готовност да се впият една в друга. И шансовете за това са много високи.
-Ще пълзиш към него на колене, с вдигнати ръце. В противен случай ще бъдеш застрелян. Те трябва да видят, че нямаш нищо и ще те пуснат само в този случай. Съблечай се.
Ленърд несъзнателно се сви и погледна през рамо, преценявайки разстоянието до залога на опонента си.Ще пълзи надалеч. Очите му се напълниха с молби, но той бързо прие неизбежността. Лицето му потрепна странно, той смъкна шапката си и започна да сваля куртката си. Хвърли дрехите си в колата на охраната.
-Мога ли да си оставя гащите?" попита той без особена надежда.
-Не!
-Къде да скрия това, което си ми дал, шефе?" С всяка следваща фраза гласът ставаше все по-безжизнен.
-Прихвани го отвътре за бузата."
Леонард сложи маяка в устата си, сдъвка и кимна, казвайки, че е готов. Вече се беше съблякъл, въпреки че вратата на джипа скриваше всичко под гърдите му. Беше настръхнал, опитваше се да не се свива, но виждах колко е му е студено. Само като го гледах и аз замръзнах.
Винаги съм се чудила къде лежи границата на унижението, отвъд която Леонард ще престане да раболепничи пред братята. Изглежда, че тази линия изобщо не е съществувала. Приемаше всичко кротко и обречено. Но той все още избягваше да ме гледа в очите.
-Да вървим- нареди Руслан.
Леонард излезе пред колите, почти не го видях. Той вдигна ръце и след това изчезна от поглед. Явно е коленичил. Дълго време ще пълзи така.
Руслан набра номера и предупреди.
-Моят човек идва. Не стреляй.
Бодигардът премина на бинокъл за нощно виждане през прозореца. Капки трепереха върху черната пластмаса: тя току-що беше използвана навън. Руслан беше на път да излезе.
-Какво му даде?- Попитах, без да разчитам на отговор.
Но Руслан ме изненада:
— Маяк за проследяване.
Намръщих се.
-Защо? Искаш ли да го последваш?
-Не, скъпа. Куршум е насочен към него, ако няма визуална видимост.Но маякът ще покаже,къде е.
Отворих уста от изненада, спомняйки си металната кутия и другите оръжия, които бяха заредени в колата.
-Имате снайперист тук?" - Бях сериозно разтревожена. "По кого ще стреля?"
Руслан забеляза чувствата ми. И разбрах неизречения въпрос: този куршум предназначен ли е за Маре? Или всъщност за звярът накрая? В края на краищата той не каза на Леонард: отиди при пазителя на Корин и хвърли средството. И няма да му позволят да се доближи до такава фигура! А те ще кажат на звяра да се качи. Единственото успокояващо нещо беше, че Леонард получи последните инструкции вече на вън и не ги чух.
Видях, че на Руслан не му харесва, че си пъхам носа в собствените му дела. Въпреки че не ми се сопна толкова грубо, колкото към шестимата си бодигардове..
— Ами ти какво си мислиш, скъпа?- попита тихо и слезе от колата, оставяйки ме сама с паническите ми въпроси.
Снайперист има тук.
Обърнах се, опитвайки се да разбера къде е позицията. Погледът се плъзна по хоризонта, полето, дърветата... И се вкопчи в хълма. Мисля, че разбрах защо изпреварихме колите. Руслан приземи снайперист там и се преместихме тук. От хълма той ще застрахова шефа срещу неуспешни преговори. Или ще премахне Звяра, ако не може да бъде освободен.
Предположих най-лошото.
Що за куршум е това? Не бях чувал преди, че са напътствани сляпо. Той донесе специално оборудване с някаква причина. На всяка цена той иска да стигне до целта.
Опитах се да си представя как ще изглежда.
Ако Леонард хвърли маякът незабелязано, това ще бъде джоб. Като на жизненоважни органи. Така че,ще подава сигнал прекъснато. Голям калибър за унищожаване на целта с гаранция. И сега Леонард го влачи в зъбите си. Хич няма да му провърви, ако нещо се обърка или снайперистът избърза с изстрела.
Спомних си как Лео трепереше в студа.
Жал ми е за него.
Не харесвах корумпираното ченге. Но дори и той не заслужаваше това.Тази нощ той има голям - много голям - шанс да разгневи едно от чудовищата и да умре. Но щом се е свързал с Руслан, тогава ще отговоря изцяло за всичко. Знам по себе си. Трябва да се вземе на предвид,че в случай на лош резултат, някой да се погрижи за котката му Елинор. Той живееше сам, а невинното животно не заслужаваше да умре от глад.
Бях кълбо от нерви и също слязох от колата.
Страхувах се, че Руслан ще ме избута обратно, но той не реагира. Облегнат на покрива на джипа, той наблюдаваше през бинокъл какво се случва.
-Какво има там? -, задушавайки се от поетият студен въздух.
Пълзи, отговори сдържано Руслан. - Засега нищо интересно.
-Мога ли да ти кажа няколко думи?
Той свали бинокъла си и ме измери с поглед.
-Лили, не. Имам работа. Няма да говоря с теб
Прехапах си устната. Той мисли, че нямам какво важно да му кажа, но не е така. Исках отново да попитам за Звяра и да измъкна от него обещание, че няма да го докосне.
-За кого е куршумът?-Попитах упорито пред всички.
Руслан погледна мрачно и не отговори.
По дяволите.
-Ако го застреляш, ще те изоставя-ще намеря начин как да си отида от теб.
Не обясних по кого не трябва да стреля. Всички вече знаят.
-Престани -отсече той.
-Не искаше да говориш с мен насаме! Така че, ние ще говорим пред всички! Ако го убиеш, ще си тръгна!"
Той сложи бинокъла си на покрива на колата и тръгна бързо към мен. Уплаших се, но не отстъпих. Стиснатите зъби ми подсказаха, че Руслан е бесен. Хващайки ме за ръкава, той ме дръпна от колите.
Дишах през зъби, чаках го да започне отново: млъкни, спри и разни такива...
-А ако не?-попита той внезапно.
Издишах трудно.
-Какво?
-Ако не го убия, ще останеш ли?
- Нямахме уговорка за такова нещо ... - Бях объркана и веднага се стреснах. Мисля, че му дадох идеята да сключи сделка точно сега: неговият снайперист няма да напълни Звяра, а аз оставам собственост на Руслан.
Защото няма друг начин как да наречем връзката си. Докато трескаво обмислях какво да отговоря, на помощ изведнъж се притече охранител, който през цялото това време наблюдаваше ситуацията през бинокъл.
-Шефе! Те го вземат..
Руслан оставил разговора недовършен и се върнал към колата. След като се замислих, ги последвах. Дишайки начесто, Руслан долепи окулярът до очите си.
-Какво става там?- Не издържах и тогава сама взех бинокъла на пазача.
Не се ориентирах веднага,в това, в което се взирам. Необичайно - картината беше нощна и не толкова позната, колкото през деня. Но беше напълно видимо. Придвижих окуляра през гората, полето и накрая намерих фигурата. С вдигнати ръце Ленърд беше на колене - разпознах го лесно въпреки разстоянието. Не беше трудно: той беше единственият, който не носеше дрехи. Към него се приближиха двама бойци, не можех да повярвам на очите си, но имаха автомати.
Те принудиха Леонард да легне. След това го поставиха отново на колене, попитаха за нещо. Вече бях започнал да подозирам, че ще бъде умъртвен - мъжете се държаха агресивно, дори докоснаха главата на корумпирано ченге с дулото на едното оръжие ... Но сега той неловко се изправи на крака и се запрепъва още повече под техния ескорт.Пропуснаха го.
— Те идват — прошепнах аз.
Влагата на гората проникна под палтото ми, стана много студено. Какво му е , чудя се, на Леонард в това време. Проследих пътя им: както си мислех, колите на Маре бяха паркирани зад дърветата, като нашите, а също и сгушени заедно.
-Нека поговоря с него.
-С кого? С Маре?
-Може би ще успея да го убедя да уреди всичко мирно", погледнах с надежда към Руслан. Толкова много исках да чуя гласа на Звяра до степен на затъпяване. О, и той ще ми се скара, че съм тук... Особено, ако разбере, че съм бременна и съм намокрила краката си.
-Ще говориш. Това е едно от условията. По-късно.
Облегна се назад и отново вдигна бинокъла си, наблюдавайки какво се случва. Можех само да се моля и да се надявам на положителен резултат.
Леонард беше допуснат вътре в периметъра. Започнах да се изнервям.
На кого е наредено да предаде устройството?
Десет минути по-късно телефонът на Руслан иззвъня.
-Ало?- Той отговори натъртено,доведен до ръба на лудостта си. -Добре, пусни моя човек.Когато се върне, ще говориш с нея.
За пореден път бях изумена как е замислено. Руслан знаеше какво да прави и как да развива преговори. Той беше достатъчно силен, за да може настойникът на Корина да се съобразява с него.
-Не, тя няма да излезе при теб.Само по телефона.
Изнервих се, когато разбрах, че се пазарят за мен. Руслан се опита с всички сили да избегне лична среща.
-Не, няма. Нека брат ми тръгне пръв.
Преговорите започнаха да буксуват.
Разбрах, че Маре иска първо да ме види. В противен случай той отказва да пусне Звяра.
-Нека се случи по едно и също време", извиках по-силно, за да може Маре да чуе през телефона, че съм тук и съм готова да сътруднича. -Ще се срещна с него! Защото искам да видя Звяра! Чуваш, Руслан, не можеш ти да решаваш!
Ти не си баща на детето.
Внимание! Този превод, възможно, още не е готов.
Неговият статут: преводът се редактира
Преведено в Нотабеноид
http://prevodi.chitanka.info/book/98/485
Преводачи: Sheba
Готово: