Sheba

Проданная невеста.Наследник корпорации / Продадена невеста.Наследникът на корпорацията

→Парень захныкал всерьез.

— Меня заставили! Принудили угрозами прийти в «Авалон» и устроить скандал! Я не знал, зачем!.. Простите меня!

Мне даже стало его немного жаль — это просто избалованный и распущенный мальчик.

— Кто?

— Не знаю! Меня шантажировали через соцсети! Угрожали слить отцу фото, где мы в бассейне с голыми телками, и… Ну всякое такое.

— Соцсети? — нахмурилась я, как-то совсем не похоже на того, с кем мы имеем дело.

— Я покажу переписку! — он достал телефон и начал лихорадочно там рыться. — Вот, смотрите! Какая-то овца меня шантажирует!..

Зверь забрал телефон, и я подошла посмотреть. Нахмурилась, увидев аккаунт, который больше подошел бы девушке по стилю речи, аватар, конечно, можно поставить любой, но было бы странно, если бы опекун поставил аниме-картинку. Я подняла брови от содержания переписки: сегодня парень должен был прийти и любыми путями устроить в клубе скандал, вызвав в зал «хозяина». Так и было написано. Не Зверь, а хозяин. Иначе фото окажутся на почте у его отца. Фото похабного вида прилагались. Да, я, пожалуй, тоже предпочла бы такое скрыть от родных.
0Момчето заскимтя съвсем сериозно.

- Накараха ме! Принудиха ме със заплахи да дойда в "Авалон" и да направя скандал! Не знаех защо!.. Прости ми!

Даже ми стана малко жал за него - просто е едно разглезено и разпуснато момче.

- Кой?

- Не знам! Изнудваха ме чрез социалните мрежи! Заплашиха, че ще пуснат на баща ми наша снимка в басейна с голи юници и... Е, такива неща.

- Социалната мрежа? -Намръщих се, някак си това съвсем не подхожда на този, с когото си имаме работа.

— Ще покажа кореспонденцията!- Извади телефона си и започна трескаво да го рови. — Ето, вижте! Някаква овца ме изнудва!

Звярът взе телефона, а аз отидох да погледна. Намръщих се, когато видях акаунт, който би бил по-подходящ за момиче ,съдейки по стила на речта, разбира се, може да е поставен всякакъв аватар, но би било странно, ако настойникът постави аниме снимка. Повдигнах вежди от съдържанието на кореспонденцията: днес човекът трябваше да дойде и да направи скандал в клуба по всякакъв начин, като извика „собственика“ в залата. Така беше написано. Не Звяра, а собственика. В противен случай снимките ще бъдат пратени по пощата на баща му. Приложени са снимки с неприлично ,даже гадно съдържание. Да, и аз на негово място може би бих предпочела да скрия това от близките си.
→Я подошла и тронула Ника за руку. Поощрительно улыбнулась.

— Ты молодец, — четко сказала я, и уточнила у Вики. — Что с ним?

— Смертельного ничего, — ободряюще улыбнулась подруга. — Огнестрельное по касательной. Жить будет.

Отсюда я подробности раны не видела, но судя по бледноватому виду Ника там что-то потяжелее царапины. Подумала было, что Руслан рассердится — Ник только недавно из детского возраста вышел, рано ему собой рисковать. А потом одернула себя, что до сих пор думаю о нем, как о живом.

Слишком мало времени прошло.

Слишком долго он казался надежным и нерушимым. Я передернула плечами, словно меня коснулось что-то холодное, и направилась к Зверю, оставив Вику ворковать с Ником. Слов ее он не понимал, но общий фон угадывал.

Зверь подошел к прокурорскому сынку, позабытом в суматохе, и прихватив за шиворот, втащил в приват-комнату. Пришла на самом интересном.

— Я ни при чем… — хныкал мажор, сжавшийся на кожаном диване и закрываясь руками от Зверя. — Прошу, не трогайте меня!.. Позвоните отцу…

— Тут отец тебе не поможет, — заключил Зверь, и вытащил нож. Кажется, не заметил, что я стою сзади. — Один раз спрошу, не ответишь, твои проблемы. И отцом меня не пугай. Он сам меня боится. Кто тебя прислал?
0Отидох и докоснах Ник по ръката.усмихнах се насърчително.

— Добре се справи — казах ясно и уточних състоянието му с Вики. - Какво за него?

— Нищо фатално —тя се усмихна се успокоително. - Изстрел по допирателна. Ще живее.

Не видях подробности за раната от тук, но съдейки по бледия вид на Ник, има нещо по-тежко от драскотина. Мислех, че ако беше жив Руслан щеше да се ядоса - Ник едва наскоро беше излязъл от детството си, твърде рано е за него да рискува. И тогава се улових, че все още мисля за него.

Твърде малко време е минало.

От друга страна през цялото време,докато бяхме заедно, той изглеждаше надежден и неразрушим. Свих рамене, сякаш нещо студено ме беше докоснало, и тръгнах към Звяра, оставяйки Вика да си контактува с Ник. Той не разбираше думите й, но отгатваше общия фон.

Звярът се приближил до забравения в суматохата син на прокурора, хвана го за яката и го завлече в самостоятелната стая. Дойдох за най-интересното.

-Нямам нищо общо с това…“ – изскимтя момето, сгушено на коженият диван и прикриващ се с ръце от Звяра. -Моля те, не ме докосвай!.. Обади се на баща си...“

-Татко ти няма да ти помогне тук“, заключи Звярът и извади нож. Изглежда, че не забеляза, че стоя отзад. -Ще те попитам веднъж, и ако няма да отговориш, твои проблеми.И не ме плаши с баща си. Той самият се страхува от мен. Кой те изпрати?
→Я сглотнула, и кивнула на мажора:

— Думаю, он причастен.

— Я тоже так думаю.

Двери в зал распахнулись, кто-то прокричал:

— Ника ранили! — и Зверь направился туда.

Постояв, я пошла следом, сообразив, что уже безопасно. В холле была кровь — одного нашего убили. Я огляделась, проследила кровавый след на мраморе и увидела второе тело — это уже напавший. Пока рано оценивать потери, но, кажется, мы отбились и дыма я больше не вижу. Значит, его план не сработал — впервые с тех пор, как он начал нам гадить. Мы все-таки сделали это!

— Где Ник? — спросила я

— Малом зале.

Я вошла туда и увидела Ника. К счастью непоправимого не случилось: с прискорбно-мрачным видом он сидел на сцене, оголив торс, а Вика обрабатывала рану на руке. На боку виднелась еще и царапина, но по виду неопасная. Кирилл перебросился с ней парой слов и отошел сделать наставления начальнику безопасности. Охрану наверняка усилят. И мне лучше отсюда свалить. Но мы утерли этому засранцу нос!
0Преглътнах и кимнах към виновникът,според нас-за суматохата.

-Мисля, че е замесен.

- И аз мисля така.

Вратите на залата се отвориха, някой извика:

-Ник е ранен! -И Звярът се отправи натам.

След като постоях, където ми нареди-след малко го последвах , осъзнавайки, че вече е безопасно. Имаше кървища в залата - един от нашите беше убит. Огледах се, проследих кървавата диря по мрамора и видях второто тяло - това е нападателят. Твърде рано е за оценка на загубите, но изглежда, че се преборихме и не виждам повече дим. Значи планът му не сработи, за първи път, откакто започна да ни прави мръсотии.Успяхме да се справим!

- Къде е Ник?- попитах

- В малката зала.

Влязох там и видях Ник. За щастие непоправимото не се случи: със скръбен и мрачен поглед той седеше на сцената, оголил торса си, а Вика обработваше раната на ръката му. Имаше и драскотина отстрани, но не изглеждаше опасна. Кирил размени няколко думи с нея и се отдалечи, за да даде инструкции на шефа на охраната. Със сигурност сигурността ще бъде засилена. И по-добре да се махна от тук. Но ние натрихме носа на този задник!
→Тому явно не хотелось рисковать шкурой, но его шеф уже снаружи, да и меня он не рискнул ослушаться. Вышел первым, осмотрелся и тут же бросился назад, вспугнутый новой стрельбой.

— Там еще один! — предупредил он. — В служебных помещениях или у девочек в гримерке!

— Этого не хватало… Следите за ним! — я кивнула на мажора, пытающегося уползти на четвереньках. Я ему не доверяла.

Я подошла к двери, стараясь держать происходящее в поле зрения. Бросаться на помощь Зверю я не собиралась, но хотела понимать, когда пора сваливать. Выстрел. Тишина. Когда я было решила, что все в порядке — снова выстрел. Сердце ломилось в ребра. Сделала еще шаг, пытаясь увидеть хоть что-то. Где Зверь?

Он так внезапно появился в дверях, растрепанный и вспотевший, что я отшатнулась.

— Лили, отошла отсюда! — гаркнул он. — Не выходи из зала!

— Что случилось?

— Не знаю, трое напавших, всех положили, но снаружи еще может быть опасно, — он оттащил меня вглубь зала. — Пожар сейчас тушат… Если это был он, у него ничего не вышло…

Он имел в виду опекуна.
0На Том очевидно не му искаше да рискува кожата си, но шефът му вече беше отвън и той също не посмя да не ми се подчини. Той излезе пръв, огледа се и веднага се втурна обратно, уплашен от нова стрелба.

- Има още един стрелец! - предупреди той. - В офисите или в съблекалнята на момичетата.

- Само това липсваше.Следетего! -Кимнах към копелдака, който се опитваше да изпълзи на четири крака. Нямах му доверие.

Отидох до вратата, опитвайки се да проследя какво става. Нямах намерение да се притичвам на помощ на Звяра, но исках да разбера кога е време да се измъква. Отново изстрел. Тишина. Когато реших, че всичко е наред - пак се чу писък на куршум. Сърцето ми биеше в ребрата. Направих още една крачка, опитвайки се да видя поне нещо. Къде ли е Звяра?

Той се появи на вратата толкова внезапно, разрошен и потен, че се отдръпнах като опарена.

-Лили, махай се от тук! - излая той. - Не напускай стаята!

- Какво става?

-Не знам, засега са трима нападатели, ликвидирахме ги, но навън може все още да е опасно'',- повлече ме навътре в голямото помещение. - Пожарът сега се гаси ... Ако беше пак онзи,този път не се справи ...

Имаше предвид опекунът.
→Стрелок сделал еще несколько шагов, поскользнулся и упал. Еще живой, но раненый. Зверь сориентировался быстро — подбежал и выбил оружие из руки. Я думала он контрольный пустит, он не только этого не сделал, но и предупредил:

— Не добивать! Он нужен мне живым! — он первым вышел из зала.

У меня сердце екнуло — я не знала, что его там ждет. Ник тоже подбежал к дверям, с пистолетом в руке. Я даже не знала, что он вооружен… Обращался с ним Ник не так ловко, как Зверь, но вполне умело. Сможет прикрыть.

Я поднялась.

Раненого уже сторожил администратор, сын прокурора прятался за колонной. Как бы парень не был в этом замешан. Слишком совпала выходка мажора с нападением на клуб… Пожарная сигнализация никак не затыкалась.

Я не знала, что делать мне. Выходить опасно, но прятаться в приват-комнате, сгорая от неизвестности — тоже плохая идея. Неизвестно, что будет дальше, внизу пожар…

— Проверьте, что там, — велела я администратору.
0Стрелецът направи още няколко крачки, подхлъзна се и падна. Все още жив, но ранен. Звярът се ориентира бързо – изтича и изби оръжието от ръката му. Мислех, че ще го застреля, но той не само не го направи, но и предупреди:

- Не го доубивайте! Имам нужда от него жив! Той беше първият, който излезе от стаята.

Сърцето ми подскочи - не знаех какво го чака там. Ник също изтича до вратата с пистолет в ръка. Дори не знаех, че е въоръжен… Осиновеният син не се справяше с него така умело като Звяра, но личеше,че има опит. Може да прикрива.

Станах.

Администраторът вече пазеше ранения, прокурорският син се криеше зад колона. Сякаш човекът не беше замесен в това. Номерът му съвпадна твърде много с атаката срещу клуба ... Пожарната аларма продължаваше да сигнализира.

Не знаех какво да правя. Опасно е да излизам, но да се крия в самостоятелната стая, да изгарям от неизвестността, също е лоша идея. Не се знае какво ще се случи по-нататък, отдолу има пожар ...

-Проверете какво става там“, казах на рецепционистът.
→Увидев дым и еще что-то, что его напрягло, он схватил сына прокурора за шиворот и подтянул к себе, то ли собираясь прикрыться наглецом, то ли просто таская, как нашкодившую собачонку.

— Лили, не подходи!

Я так и не поняла, что насторожило Зверя. Увидеть в тот момент что-то и заранее знать о нападении он не мог. Но уловил шестым чувством, что пошло что-то не так.

Я остановилась на полпути к нему, как раз в тот момент, когда в зал ворвался стрелок с оружием. Судя по тому, что за ним никто не последовал, охранника он уже завалил. Днем в «Авалоне» меньше охраны, чем вечерами или ранним утром. Как-то в двенадцать не ожидаешь, что на тебя нападут… А может быть, нападавших несколько и остальные штурмуют другие залы. Словно вторя мыслям, снаружи раздался женский визг.

Я успела броситься на пол, когда стрелок поднял оружие.

К счастью, он целился не в меня. Он палил по всем присутствующим в зале и в пустоту пока не опустел магазин. Мне показалось, стрелок не в адеквате — то ли вещества, то ли псих. Зверь ушел вбок, спрятавшись за колонной вместе с пацаном.

Выстрелы раздались сбоку, откуда я вообще их не ждала.
0Виждайки димът и още нещо, което го напрегна, той хвана прокурорския син за врата и го дръпна към себе си, или с намерение да се прикрие с наглецът, или просто да го влачи като непослушно кученце.

-Лили, не идвай!

Все още не разбирам от какво се тревожеше Звяра. Той не можеше да види нищо в този момент и да знае предварително за евентуално нападение.. Но улових с шестото си чувство, че нещо се обърка.

Спрях на половината път до него, точно когато един стрелец нахлу в залата. Съдейки по факта, че никой не го последва, той вече беше застр охраната. През деня има по-малко пазачи в Авалон, отколкото вечер или рано сутрин. Някак си по обедно време не никой не очаква, че ще бъде нападнат ... Или може би са няколко тук, а останалите щурмуват други зали. Сякаш повтаряйки мислите му, отвън прозвуча женски писък.

Успях да се хвърля на пода, когато стрелецът вдигна оръжието си.

За щастие той не се целеше в мен. Той стреля по всички в залата и в празното пространство, докато магазинът на оръжието се изпразни. Струваше ми се, че стрелецът не е адекватен - или беше наркоман, или психопат. Звярът тръгна встрани, скривайки се зад колоните заедно с момчето.

Чуха се изстрели отстрани, откъдето изобщо не ги очаквах.
→Я прищурилась: зачем было звать Зверя, если так боится? Строил бы администратора, официанток, мало ли здесь безответного персонала. В зале народа немного, но он есть и сейчас взгляды были прикованы к ним.

— В чем проблема я спросил?! — взбешенный Зверь швырнул со стола коктейль парня и тот, зазвенев, раскололся об пол, рассыпав лед и выпустив ядовито-оранжевую, похожую на токсические отходы, жидкость.

Парень вздрогнул и попытался отклониться назад.

Я потеряла к ним интерес, взгляд начал блуждать по залу. Наверху Голди, которую я не стала забирать в пентхаус. Скучает наверняка… Нужно будет заглянуть перед отъездом, погладить, поиграть. Сейчас Зверь освободится и…

Ник толкнул меня в бок, и кивнул куда-то в зал. Я попыталась высмотреть, что его так заинтересовало. В дальнем конце, где была курилка и двери в служебные помещения, стелился белый дым. Ну и что? Я непонимающе обернулась к Нику, но он уже двинулся в том направлении. Решил проверить.

Толкнул служебную дверь, и оттуда вырвались длинные языки дыма.

Мы горим?

— Зверь! — помня, что Ник немой и на помощь позвать не сможет, я первой подбежала к нему, и в этот же момент включилась пожарная сигнализация.

Кирилл забыл про мажора, и оглянулся.
0Присвих очи: защо беше необходимо да викат Звяра, ако беше толкова уплашен? Бих строила администратора, сервитьорките,малко ли има познавате неотзивчив персонал тук. В залата има малко хора, но все пак има и сега погледите бяха приковани към тях.

-Какъв е проблемът, попитах? - разяреният Звяр събори коктейла на момчето от масата и с трясък той се спука на пода, разпръсквайки лед и изпускайки отровна оранжева течност, която приличаше на токсичен отпадък.

Момчето трепна и се опита да се облегне назад.

Загубих интерес към тях, очите ми започнаха да блуждаят из стаята. Горе е Голди, която не заведох в мезонета. Отегчена е със сигурност ... Ще бъде необходимо да я погледна ,погаля,поиграя преди пак да я напусна. Сега Звярът ще се освободи и...

Ник ме бутна отстрани и кимна някъде към коридора. Опитах се да разбера какво толкова го интересува. В далечния край, където имаше стая за пушене и врати към сервизните помещения, се стелеше бял дим. Какво е това? Обърнах се към Ник неразбиращо, но той вече се движеше в тази посока. Реши да провери.

Той бутна сервизната врата и от нея излязоха дълги езици дим.

Горим ли?

- Звяр! - Като се сетих, че Ник е ням и не може да повика помощ, аз първа се затичах към него и в същия момент се включи пожарната аларма.

Кирил забрави за хлапака и се огледа.
→— У него оружие, шеф, — наконец закончил администратор. — Я решил, что должен вам доложить.

— Твою мать! — процедил Зверь и дернул плечом, сбрасывая мою руку. Он стремительно поднялся и направился к выходу в зал, расправив плечи. Не знаю, что там нашло на сына прокурора, но сейчас ему не поздоровиться.

Я вышла вслед за Кириллом, Ник присоединился ко мне. Близко подходить не стали, наблюдали издалека.

Мажор сидел, развалившись на стуле, но слегка скованно, словно сам уже не был рад тому, что затеял. Он обхватил руками тонкие плечи, обтянутой черной водолазкой, которая туго облегала тело. На ногах были узкие молодежные джинсы. Прическа напоминала ирокез.

Оружие было заткнуто за пояс джинсов, но водолазка приподнята чтобы было видно вороненую рукоятку.

Против не на шутку разозленного Зверя он действительно напоминал щенка.

— В чем проблема? — прорычал Зверь так что я его здесь услышала.

А вот ответ до меня не долетел.

Паренька явно трясло.
0„Той има оръжие, шефе“, завърши накрая администраторът. „Мислех, че трябва да Ви докладвам.

- Мамицата му! - изръмжа Звяра и отдръпна рамото си, отхвърляйки ръката ми. Той бързо стана и тръгна към изхода на залата, като се изпъна. Не знам какво му е станало на сина на прокурора, но сега ще му се стъжни.

Последвах Кирил, Ник се присъедини към мен. Не се приближавахме, гледахме отдалеч.

Младежът седеше отпуснат на един стол, но леко притеснен, сякаш самият той вече не беше доволен от започнатото. Той беше обвил ръце около тънките си рамене в черен суичър, който беше плътно прилепнал по тялото му. На краката му имаше тесни младежки дънки. Косата му беше в прическа като на ирокез.

Оръжието беше пъхнато в колана на дънките му, но горната му дреха беше повдигната, за да покаже дръжката на оръжието..

На фона на сериозно ядосания Звяр той наистина изглеждаше като кученце.

- Какъв е проблемът? — изръмжа Звярът, за да могат всички да го чуят. ту

Но отговорът не стигна до мен.

Момчето явно трепереше.
→Глава 11

— В чем дело? — напрягся он.

Кирилл тоже был на взводе после звонка.

— Сын главного прокурора недоволен тем, как его обслужили. Он вылил коктейль официантке на голову, требует вас.

— И это, по-твоему, проблема? — выдохнул он. — Вышвырни его вон.

— Но…

— Зачем мне, по-твоему, нужен администратор клуба? — заорал он. — Чтобы ты самостоятельно решал подобный треш, а не бегал ко мне! Кто тебе позволил прийти и требовать, чтобы я улаживал конфликт с бухим мажором?!

— Простите, шеф… П-простите, — администратор начал запинаться. — Но…

— Может, главный прокурор нам еще пригодится? — подала я идею.

— Он не пригодился нам, когда Руслана посадили! — проорал Зверь, давая понять, как его задевает эта ситуация на самом деле. — И не пригодился, когда его убили без суда! Так зачем мне прокурор?! Его щенок смеет сюда являться после этого и дерзко себя вести! Когда я разберусь с делами, они оба окажутся на свалке
0Глава 11

- Какъв е проблема?- той се напрегна.

Кирил също беше на нокти след разговора.

— Синът на главния прокурор е недоволен от начина, по който е бил обслужен. Той изля коктейла си върху главата на сервитьорката, изисква присъствието Ви.

„И мислиш, че това е проблем?“- той въздъхна. - Изхвърлете го.

- Но…

-Защо мислиш, че имам нужда от клубен администратор? — извика той. - За да решава проблемите от такива боклуци сам, а не да бяга при мен! Кой ти позволи да дойдеш и да искаш да разреша конфликта с пияното новобогаташче?!

„Съжалявам, шефе… П-съжалявам“, започна да заеква администраторът. - Но…

-Може би главният прокурор все пак ще ни бъде полезен?-опитах се да дам идея.

- Той не ни беше полезен, когато затвориха Руслан! — извика Звярът, давайки ми да разбера колко наистина е наранен от тази ситуация. И тогава не беше полезен, когато беше убит без съд!“ Тогава защо ми трябва прокурор?! Кученцето му се осмелява да идва тук след това и да се държи нагло! Като свърша с моите по-спешни дела и двамата ще свършат на бунището!
→— Расслабься, милая, все под контролем.

Ник что-то быстро писал в телефоне.

«Кто это? Убийца Руслана?» — он по очереди показал нам экран.

— Да, — я кивнула, решив не скрывать.

В конце концов, Ник взрослый.

Он потемнел лицом, и я пожалела, что сказала — как бы не наделал глупостей. Из всех присутствующих он был привязан к Руслану сильнее всего. Я автоматически глотнула вина: глинтвейн остыл и начал горчить.

— Почему ты так спокон? — спросила я Зверя.

Меня действия опекуна Коринны просто убивали. Все-таки он добился своего: я начала вздрагивать от каждого его звонка, ожидая удара.

— Это только мелкие выпади, — сказал Зверь. — Не выходи из себя, он этого и добивается. Он проигрывает, принцесса, и мстит, потому что теряет наследство…

Дверь распахнулась, оборвав нас на полуслове.

— Кирилл! — на пороге стоял администратор «Авалона». — Кажется у нас проблема…
0Ник бързо пишеше нещо на телефона си.

"Кой е това? Убиецът на Руслан?", редуваше се да ни показва екрана.

- Да - кимнах, решена да не крия.

В края на краищата Ник е възрастен.

Лицето му потъмня и аз съжалих, че съм казала - колкото и глупаво да съм постъпила. От всички присъстващи той беше най-привързан към Руслан. Автоматично отпих глътка от греяното вино,което се беше охладило и започнало да има горчива жилка.

-Защо си толкова ленив?" Попитах звяра.

Действията на пазителя на Корин просто ме съсипаха. Все пак той постигна целта си: започнах да потръпвам от всяко негово обаждане, очаквайки удар.

-Това е просто малки нападения", каза Звяра. "Не губи самообладание, той това се опитва да постигне. Той губи, принцесо, и си отмъщава, защото губи наследството ...

Вратата се отвори и ни прекъсна по средата на изречението.

- Кирил! - на прага стоеше администраторът на "Авалон". "Мисля, че имаме проблем..
→

— Это он вам сказал? — усмехнулся тот. — Зачем мне убивать своих телохранителей? За этот шаг ваш друг мне заплатит.

Он отключился первым.

— Что все это значит? — спросила я. — Зверь, это правда?

Ник лишь частично понимавший, о чем вы говорим, выглядел встревоженным.

— Следы пыток были, — признал он. — У всех прострелены колени. Я так не пытаю, ты знаешь. Предпочитаю ножи. Если бы их убрал я, у меня не было бы причин скрывать это от тебя, не так ли? Он ведет какую-то игру.

— Он угрожал, — сказала я.

Еще недавно меня бы это так не волновало. Но этот ублюдок уже немало насолил, делая подлость за каждый наш шаг. Что дальше?

— Сегодня еще что-то случится, — уверенно сказала я, меня не оставляло плохое предчувствие.

Каждый раз — каждый! — когда он звонил, что-то происходило. Словно предупреждал, что держит руку на пульсе, следит за нами… Что-то это напоминало: моральное давление, и у него есть в этом опыт. Он пытался меня запугать.

— Расслабься, милая, все под контролем.
0Той ли ти каза това? Той се засмя. "Защо да убивам бодигардовете си?" Приятелят ти ще ми плати за тази стъпка.

Той почерня пръв.

"Какво означава всичко това? Звяр, това вярно ли е?"

Ник, който само частично разбираше за какво се говори, изглеждаше притеснен.

-Имаше следи от мъчения", призна той. "Коленете на всички бяха простреляни. Аз не измъчвам така, нали знаеш. Предпочитам ножове. Ако им бях отнел живота, нямаше да имам причина да го крия от теб, нали? Той играе някаква игра.

-Той заплашва", казах аз.

Доскоро нямаше да ми пука толкова много. Но това вече много дразни,че така подло прави постановка на всяка стъпка, която правим. Какво ли следва по-нататък?

- Днес ще се случи нещо друго - казах уверено, имах лошо предчувствие.

Всеки път, когато се обадеше, нещо се случваше. Сякаш предупреждаваше, че държи пръста си на спусъка, наблюдавайки ни ... Напомняше ми на нещо: морален натиск и той явно има опит в това. Опита се да ме сплаши.

-Успокой се, скъпа, всичко е под контрол.
→У меня зазвонил телефон и разговор отошел на второй план. Пока я искала мобильник, заметила, что Зверь замолчал и как хищник уставился на меня.

— Алло?

— Надеюсь, вы получили вещи, Лили?

Он звука этого голоса перехватило горло. Я удобнее взяла трубку, и ничего не ответила.

— К личным вещам я положил урну с прахом. Решил, вы захотите похоронить любимого.

— Я его не любила, — хрипло отрезала я.

Во мне проснулась злость. Кто он вообще такой, чтобы делать обо мне выводы? Включила громкую связь, ориентируясь на сигнал Зверя.

— Но у нас с вами возникла проблема, — продолжил он. — Сообщили, что ваш любовник убил моих людей.

Я непонимающе переглянулась со Зверем, не понимая, о чем он.

— Пытал их. Я получил отчеты коронера, пожар — хорошая идея, но даже огонь не смог уничтожить следы…

— Вы говорите про дом на озере? — догадалась я.

— Совершенно верно, Лилия.

— Что за бред? Вы сами их убили…
0Телефонът ми иззвъня и разговорът избледня на заден план. Докато търсех мобилния си телефон, забелязах, че Звярът замлъкна и ме гледаше като хищник.

-Ало?"

— Надявам се, че сте получила нещата, Лили?

От звукът на този глас ми пресъхна гърлото. Хванах телефона по-удобно,но не отговорих.

- Сложих урната с пепелта към личните му вещи. Реших, че ще искате да погребете любимия си.

- Не го обичах - отсекох дрезгаво.

В мен се събуди гняв.. Кой е той, че да си вади такива изводи? Включих високоговорителя, фокусирайки се върху сигнала на Звяра.

-Но Вие и аз имаме проблем", продължи той. "Беше ли Ви съобщено, че любовникът Ви е убил моите хора?

Погледнах Звяра неразбиращо.

-Измъчвал ги. Получих докладите на съдебния лекар, пожарът е добра идея, но дори огънят не е могъл да унищожи следите...

-За къща на езерото" ли говорите? -аз се досетих.

— Точно така, Лили.

- Какви глупости говорите? Вие сам сте ги ликвидирали...
→Казалось несправедливым, что из-за смерти основателя клуба даже не сделают паузу в развлечениях. Шоу должно продолжаться. Лично я б не хотела так уйти.

Первый глоток мы сделали после траурной паузы, не чокаясь.

— Что думаешь делать, сынок? — спросил Зверь.

Ник пожал плечами. Достал телефон, начал писать ответ. Я в их общении не участвовала. Прихлебывала глинтвейн и смотрела в пустоту, вспоминая Руслана — наши встречи в этом клубе разговоры, надежды и планы. Было неуютно, холодно и страшно. Я думала, все будет иначе. По-другому сложится…

— Клубу нужно управление. У тебя опыт есть, возникнут сложности, обращайся, помогу…

Помимо клуба, у Руслана было и людей много. Что с ними теперь станет? Со Стеллой, девочками, работниками? Вернутся сюда или Ник сможет организовать и продолжить работу без Руслана?..

— Согласен, Ник… Тоже скучаю по тому времени.

А уж я-то как скучаю… Оказывается, по тому времени можно скучать — я сама не понимала, как было хорошо, когда мы все были вместе.

— Не переживай, я разберусь…
0Изглеждаше несправедливо, че заради смъртта на основателя на клуба дори няма да спрат в забавленията. Шоуто трябва да продължи. Лично аз бих искала да е така.

Отпихме първата глътка след траурната пауза, без да чукаме чашите.

-Какво мислиш да правиш, синко?" попита звярът.

Ник сви рамене. Извади телефона си и започнал да пише отговор. Не съм участвала в тяхната комуникация. Отпих греяно вино и погледнах в празнотата, спомняйки си Руслан - за срещите ни в този клуб, за разговори, надежди и планове. Беше ми неуютно, хладно и страшно. Мислех, че всичко ще е различно.няма да следвам същата съдба както с големият брат.

- Клубът се нуждае от управление. Имаш опит, ако възникнат трудности, моля те да се свържеш се с мен, аз ще ти помогна ...

Освен клубовете, Руслан имаше и много хора. Какво ще стане с тях сега? Със Стела, момичетата, работниците? Ще се върнат ли тук или Ник ще успее да се организира и да продължи да работи без Руслан?..

-Съгласи се , Ник... И на мен ми липсва това време.

А на мен колко много ми липсваа... Оказва се, че дойде такова време,че да изпитвам тъга по миналото - аз самата не разбрах колко е хубаво, когато всички бяхме заедно.

,,Но и да го преживявам-това е то на лице е сегашната ситуация,с която трябва да съм наясно.''
→А хоронят практически тайно, пришли только самые близкие. Брат, сын, и я — только не знаю, кем ему прихожусь, любовница, мать его ребенка?

Зверь хорошо заплатил могильщикам, выкопав могилу, они дежурили неподалеку, дожидаясь, пока мы простимся и можно будет заканчивать.

Девин, конечно, редкостная сволочь.

Умудрился достать Руслана даже из могилы и отомстить. Теперь оба в земле. На прощании никто так и не смог ничего сказать. Зверь был слишком зол на происходящее, чтобы трогательно прощаться, я ничего не смогла придумать — голова была абсолютно пустой, Ник не умел говорить.

Так что мы кинули по горсти земли и Зверь велел зарывать могилу.

— Поедем в «Авалон». Помянем.

На кладбище я продрогла до костей. Стакан подогретого вина со специями пришелся кстати. Мы расположись в кабинете главного зала. После ночи клуб был пустым, залы — темными и покинутыми. Девочки и персонал отсыпались, клуб приводили в порядок перед следующей крышесносной ночью.
0И го погребваме почти тайно, дошли са само най-близките. Брат, син и аз - просто не знам коя съм, любовницата му, майката на детето му?

Звярът плати добре на гробарите, като изкопа трапът, те бяха дежурни наблизо, чакаха ни да се сбогуваме за да довършат..

Девин, разбира се, е рядка гадина.

Той успял да се докопа до Руслан дори от гроба и да си отмъсти. Сега и двамата са в земята. На раздялата никой не можеше да каже нищо. Звярът беше твърде ядосан от случващото се, за да се сбогува трогателно.Аз не можех да мисля за нищо - главата ми беше напълно празна, Ник не можеше да говори.

Затова хвърлихме шепа пръст и Звярът каза да зариват изкопаното.

-Хайде да отидем в,, Авалон." Да направим помен за него. .

В гробището премръзнах до кости. Чаша затоплено вино с подправки щеше добре да ми дойде.. Ще седнем в кабинета на главната зала. След нощта клубът беше празен, залите бяха тъмни и пусти. Момичетата и персоналът си почиваха, клубът беше вече подреден преди следващата изпълнена с танци,алкохол и развлечения нощ.
→Эта война интересна только ему. Моя давно закончилась. Сердце немного жег пепел в коробке на заднем сиденье, и то я пока не поняла, почему так сильно.

Руслан был мне небезразличен.

Я Зверю этого никогда не скажу. Но в чем-то Руслан был прав, я не смогу его забыть. Может ли вообще быть небезразличен тот, от кого родила ребенка? В хорошем смысле или в плохом, но выкинуть его из головы полностью не получалось.

— Что будем делать с прахом? — спросила я.

— Я бы просто вышвырнул этого тупого ублюдка в помойку… — сквозь зубы процедил Зверь. — Но мне жаль Ника. Поэтому мы его похороним. Завтра.

Второй раз за последние дни я была на похоронах.

Зверь хоронил его на семейном участке в тихом месте кладбища. Никаких белых ангелов и прессы, Кирилл хотел, чтобы все прошло как можно незаметнее. Приехал Ник. Небритый, в темных очках. Он стоял на зябком ветру, не ежась, пока рыли небольшую могилу.

Я привезла урну с прахом, которая всю ночь простояла на комоде в моей комнате. Я не сомкнула глаз до утра: крутилась в постели, то проверяя сына, то вспоминая Руслана. Ночь была эмоциональной и сложной. Мы почти не говорили, только кивнули друг другу.

Руслан для этого города много значил.
0Тази война е интересна само за него. Аз вече не воювам. Сърцето ми беше попарено от пепелта в кутията на задната седалка и тогава все още не разбирах защо толкова много.

Руслан не ми беше безразличен.

Никога няма да кажа това на звяра. Но в някои отношения Руслан беше прав, не мога да го забравя. Може ли този, от когото съм родила дете, изобщо да ми бъде безразличен? Добър или лош - беше невъзможно напълно да го изкарам от главата си.

-Какво ще правим с пепелта?" попитах.

- Просто бих изхвърлил това на боклука - каза Звяра през стиснати зъби. Но ми е жал за Ник. Затова ще го погребем. Утре.

За втори път през последните дни бях на погребение.

Звярът погреба урната на семейния парцел на тихо място в гробището. Без бели ангели и преса, Кирил искаше всичко да остане възможно най-незабелязано. Ник пристигна. Небръснат, със слънчеви очила. Той стоеше в студения вятър, без да се свива, докато копаеха малъка дупка.

Донесох кутията с пепел, която стоя цяла нощ на скринчето в стаята ми. Не затворих очи до сутринта: въртях се в леглото, после проверявах сина си, после си спомнях за Руслан. Нощта беше емоционална и трудна. Сега почти не си говорехме, само си кимвахме.

Руслан означаваше много за този град.
→Зазвонил телефон, и Зверь мгновенно ответил:

— Да? — он выслушал доклад. — Хорошо. Это зацепка, — Зверь бросил трубку и сообщил мне. — Идентифицировали найденные после пожара тела из дома на озере.

— И кто это?

Зверь улыбнулся и ничего не ответил, доводя до бешенства. На лице впервые за последние дни появилось знакомое выражение порока и силы, словно нас ждут хорошие новости.

— Угадай, принцесса.

У меня не было желания играть в тридцать три вопроса.

— Не томи! Зверь?

— Это телохранители Девина. Которые жили в Лондоне из-за твоей сестры и прилетели сюда с ними.

— И? Что это значит? — не поняла я радости.

— Опекун Коринны начал избавляться от приближенных лиц. Я этого не делал, следовательно, их убил он. Значит, они могли на него вывести. Нужно рассмотреть ближний круг Девина, — решил Зверь. — Кто присутствовал и затем исчез. Может, так на него выйду.

Я молча смотрела в окно.
0Телефонът иззвъня и Звярът веднага отговори:

-Да?" - Той изслуша доклада. -Добре. Това е улика", затвори Звяра и ме информира. - Идентифицираха телата, намерени след пожара от къщата на езерото.

-И кои са те?"

Звярът се усмихна и не отговори, вбесявайки ме. За първи път от дни на лицето му се появи познато изражение на порочност и сила, сякаш ни очакваха добри новини.

— Познай какво, принцесо.

Нямах желание да задам тридесет и три въпроса.

-Не си играй с мен! Звяр?

-Това са бодигардовете на Девин. Които живееха в Лондон да охраняват сестра ти и дойдоха тук с тях.

"И?" Какво означава това? Не разбирах радостта.

-Настойникът на Корина започна да се отървава от близки сътрудници. Аз не съм направил това, така че той ги е убил. Трябва да разгледамеблизкият кръг на Девин-реши Звярът. - Който е присъствал и след това е изчезнал. Може би така ще се приближа до него.

Загледах се мълчаливо през прозореца.
→Мы вышли на улицу, на душе было тяжело. Стало тревожно за Ника: опекун Коринны о нем не говорил, но кто знает, не начнет ли мстить и ему? Сегодня он не препятствовал мне забрать наследство. Но поиздевался всласть, прислав вещи. Он на все способен.

— Чего этот гад от нас хочет? — вздохнула я. — Не понимаю.

— Размазать нас, прежде чем убить, — буркнул Зверь и направился к пикапу. — Он ничего не получит, кроме пули в голову. Я займусь корпорацией. Ты должна подписать доверенность на мое имя.

Я вздохнула, глядя на приборную доску пикапа. Почему-то не хотелось этого делать. Мы еще не женаты. Руслан не погребен. Зверь слишком торопит события.

— Принцесса?

Я взглянула в безмятежные светлые глаза.

— Подпишу.

Он спас моего сына. Это меняет все.
0Излязохме навън,а на душите ни беше така тежко. Стана ми тревожно за Ник: настойникът на Корина не спомена нищо за него, но кой знае дали няма да започне да му отмъщава? Днес той не ми попречи да взема наследството. Но той ми се присмя извратено , изпращайки онези неща. Той е способен на всичко.

-Какво иска този гад от нас?"- Въздъхнах.-Не разбирам.

- Иска да ни размаже преди да ни убие - промърмори Звяра и се запъти към пикапа. -Той няма да получи нищо друго освен куршум в главата. Аз ще се погрижа за корпорацията. Трябва да подпишеш пълномощно на мое име.

Въздъхнах, докато гледах таблото на пикапа. По някаква причина не исках да го правя. Още не сме женени. Руслан не е погребан. Звярът пришпорва нещата твърде много.

-Принцесо"?

Погледнах в спокойните светли очи.

-Ще подпиша."

Той спаси сина ми. Това промени всичко.
→Я не поняла, что это значит — яростное нет, сигнал «убирайтесь отсюда»? я думала, он впадет в апатию, расстроится, но Ник разозлился и сжал кулаки. Достойный сын своего отца.

— Я хочу, чтобы ты вернулся в «Авалон», Ник, — продолжил Зверь. — Тебе не стоит оставаться одному, ты мне не чужой. Я всегда буду тебе рад.

Зверь инстинктивно собирал нас, остатки своей семьи, в стаю.

Он махнул рукой и отвернулся, промычав еще что-то.

Мне было жаль его, но что я могла сделать? Только смотреть в напряженную узкую спину. Второй раз за жизнь остаться без отца — врагу не пожелаешь, и после остаться в тишине и молчании. Он еще очень молод, и о нем некому позаботиться.

Ник снова махнул рукой, и Зверь взял меня за плечо.

— Идем, Лили… Он хочет остаться один.

— Ты уверен? — не хотелось думать, что мы бросаем его одного.

— Да.
0Не разбрах какво означава това – яростно "не"или "махай се оттук"? Мислех, че ще изпадне в апатия, ще се разстрои, но Ник се изпълни със злоба и стисна юмруци. Достоен син на баща си.

-Искам те обратно в ,,Авалон'', Ник -продължи Звяра. "Не трябва да си сам, ти не си ми чужд. Винаги ще се радвам да те видя.

Звярът инстинктивно събираше нас, остатъците от семейството си, в глутница.

Ник махна с ръка и се обърна, вероятно промучавайки нещо друго.

Стана ми жал за него, но какво можех да направя? Само гледах към напрегнатия тесен гръб. За втори път в живота си няма да поискам такава трагедия- врагът ми да остане без баща.Така Ник със своят недъг след това остана в потискащи тишина и мълчание.даже не можеше гласно да изрази мъката си.Той все още е много млад и няма кой да се грижи за него.

Ник отново махна с ръка и Звярът ме хвана за рамото.

-Да вървим, Лили... Той иска да бъде сам.

-Сигурен ли си? -Не исках да мисля, че го оставяме сам.

-Да.
→Кирилл сунул большие пальцы за ремень. Лицо было мрачным и решительным — так мужчины сообщают плохие новости.

— Я знаю, ты меня понимаешь, сынок, — негромко, но четко сказал Зверь, зная, что тот читает по губам. — Мы должны сказать тебе кое-что. Руслан мертв.

Ник внимательно смотрел на губы, и его лицо дрогнуло. Между бровей появилась скорбная складка — он понял, что говорит Зверь.

— Мне жаль. Я организую похороны, сделаю все. Тебе ни о чем не нужно беспокоиться.

Тот затряс головой — не верю.

И издал странный звук — первый, который я от него слышала. Сдавленное мычание сквозь сжатые губы. Нужно было отдать прах Нику, но я оставила урну в машине. Просто не смогла взять второй раз — она жгла мне руки.

— Я отомщу за его смерть, будь спокоен. Это мой долг. Ты получишь свою долю.

Ник яростно мотнул головой.
0Кирил пъхна палци в колана си. Лицето беше мрачно и решително, така както като мъжете съобщават лоши новини.

- Знам, че ме разбираш, синко - каза Звярът тихо, но ясно, знаейки, че чете по устните. "Имаме какво да ти кажем. Руслан е мъртъв.

Ник погледна напрегнато устните му и лицето му трепереше. Между веждите му се появи тъжна гънка - той разбра какво казва Звярът.

-Съжалявам. Ще организирам погребението, ще направя всичко. Не е нужно ти да се притесняваш за нищо.

Той поклати глава - не вярвам.

И издаде странен звук - първият, който чух от него. Сподавено мууууу през свитита устни. Трябваше да дам пепелта на Ник, но оставих урната в колата. Просто не можах да я понеса втори път - тя ми изгори ръцете.

-Ще отмъстя за смъртта му, бъди спокоен. Това е мой дълг. Ще получиш своя дял.

Ник яростно поклати глава.
→Боже, я ведь даже не знаю, действительно ли Руслан усыновил его по документам, или нет. Для разбирательства с завещанием это будет важно. Ник может оказаться таким же наследником, как мой сын… Но это все потом. Ник — хороший парень, и его я обижать не хочу и не буду.

Ник оказался дома.

Раньше он работал в бухгалтерии «Авалона», но был вынужден уйти, когда братья разделились.

Он открыл дверь, и чуть нахмурился, всем видом спрашивая: что случилось? Еще в пижаме, немного растрепанный, он кивнул, приглашая нас домой. На спокойном лице появилась тревога — Ник понял, что просто так с утра мы бы не пришли.

Он пригласил нас в кухню. Квартира была небольшой, но отремонтирована и обставлена по последнему слову моды. В ней царил легкий беспорядок одинокого парня — девушка здесь еще не завелась.

Зверь отказался присесть, а вот я, вымотанная, опустилась на стул. Ник тоже остался стоять.
0Боже, дори не знам дали Руслан наистина го е осиновил и по документи или не. За производството по наследяване това ще бъде важно. Ник може да се окаже същият наследник като сина ми... Но това е всичко по-късно. Ник е добър човек, не искам да го обиждам и няма да го направя.

Ник си беше вкъщи.

Работеше в счетоводния отдел на Авалон, но бе принуден да напусне, когато братята се разделиха.

Той отвори вратата и лицето му се промени малко, питайки с целия си вид: какво се е случило? Все още по пижама, малко разрошен, той кимна, като ни покани у дома. На спокойното му лице се появи тревога - Ник разбра, че толкова сутринта нямаше да дойдем просто така.

Покани ни в кухнята. Апартаментът беше малък, но ремонтиран и обзаведен по последна мода. В него цареше лекият безпорядък на самотен човек - все още тук нямаше постоянно момиче.

Звярът отказа да седне, но аз, изтощена,се отпуснах в един стол. Ник също остана прав.
Резюме
Пол:
същество
Роден език:
български
С нас:
с 29 май 2021 (1087 дни)
Дейност:
649 версии на превод с общ рейтинг 0