| Английски оригинал | Перевод на български | |
|---|---|---|
Not when it took a titanic factory to produce penicillin. Not when it took skill and precision tools to manufacture hypodermic needles, forceps, scalpels, clamps, needles, trepans and the thousand and one essential instruments in daily use in modern operating theaters. The instruments could have been spared; almost anything can be turned into a scalpel if the rules of hygiene are observed, but there was no possible way of replacing the drugs and anesthetics. Those were the products of industrial chemists who provided the doctors with a constant stream of what they needed. Medical training did not include procedure on how to manufacture ether from rubbish, chloroform from soil, sulfa drugs from rusty iron. And that was all they had to work with—dirt and rubbish and rust. | Не и когато е необходима гигантска фабрика за производство на пеницилин. Не и когато са нужни умения и прецизни инструменти за производството на подкожни игли, форцепси, скалпели, скоби, игли, трепани и хиляда и един основни инструменти в ежедневната употреба в съвременните операционни зали. Инструментите можеха да бъдат заменени; почти всичко може да се превърне в скалпел, ако се спазват правилата за хигиена, но нямаше начин да се заменят лекарствата и анестетиците. Това бяха продукти на фармацевтичната индустрия, осигуряващи на лекарите постоянен поток от това, което им беше нужно. Медицинското обучение не включваше процедура за производство на етер от боклук, хлороформ от почва, сулфатни лекарства от ръждясало желязо. И това беше всичко, с което трябваше да работят — мръсотия, боклук и ръжда. КатеринаК 7.05.23 в 4:15 | |
It couldn't be done. | Не можеше да бъде направено. КатеринаК 11.05.23 в 3:11 | |
Carl sighed as he emptied his bowl and frowned at the assembled band he had discovered. He was pleased to see that his own men kept a little apart from the others. Already they had a sense of pride in that they were different from the spiritless men and women of the new community. Wendle noticed it, too. | Карл въздъхна, докато изпразваше купичката си и се намръщи на сбирщината която бе открил. Беше доволен да види, че собствените му хора стоят малко настрани от другите. Те вече се гордееха, че са различни от бездуховните мъже и жени е новото общество. Уендъл също бе забелязал това. КатеринаК 11.05.23 в 3:14 | |
"Your men, if I may call them that, seem to be afflicted with pride." | - Твоите хора ако мога да ги нарека така, изглежда страдат от гордост. КатеринаК 11.05.23 в 3:17 | |
"Afflicted?" Carl raised his eyebrows, then laughed. "Of course, I had forgotten; one of the seven deadly sins, wasn't it?" | - Страдат? - Карл повдигна вежди, после се изсмя - Разбира се, забравих; беше един от седемте смъртни гряха, нали? КатеринаК 11.05.23 в 3:20 | |
"It is, my son, not was. Pride goeth before a fall, remember? The world was proud, and where is the world now? Dust and ashes beneath the heel of the Lord." | - Тя е, синко, не е била. Гордостта предшества падението, помниш ли? Светът беше горд, а къде е светът сега? Прах и пепел под нозете на Господ. КатеринаК 11.05.23 в 3:23 | |
"My men have something to work for," snapped Carl shortly. "They have a nation to rebuild, and no time to waste in doing it." | - Хората ми имат нещо за което да работят. - сопна се Карл. - Имат нация за възстановяване и никакво време за губене докато го правят. КатеринаК 11.05.23 в 3:28 | |
"A laudable work." Wendle stared around at the assembled men and women, noticed that they had all finished their meal, and lifted his arms towards the darkening sky. "Let us give thanks!" he cried in a strong voice. "Let us give humble thanks to our Lord for his infinite mercy in giving us this day our daily bread..." | - Похвално дело. - Уендъл се взря в събралите се мъже и жени, забеляза, че всички са приключили с яденето си, и вдигна ръце към притъмняващото небе. - Нека благодарим! — извика той със силен глас. КатеринаК 11.05.23 в 3:38 | |
Carl sat motionless during the long and semi-hysterical prayer. His men, he noticed, also sat, a little uncomfortable but following his lead. He was glad to see it. Wendle, he guessed, must be a little insane. Probably the hell he had passed through had warped his judgment so that he had lost his normal footing and turned into the thing orthodox religions had always regarded with detestation. Wendle had become a religious fanatic. | Карл седеше неподвижен по време на дългата и почти истерична молитва. Забеляза, че хората му също бяха седнали, с известно неудобство, но следваха примера му. Беше доволен да го види. Предполагаше, че Уендъл трябва да е малко луд. Вероятно адът, през който беше преминал, беше изкривил преценката му, дотолкова, че да загуби здравите си устои и да се превърне в нещо, на което ортодоксалните религии винаги са гледали с отвращение. Уендъл беше станал религиозен фанатик. КатеринаК 11.05.23 в 3:51 | |
Fanatic or not, his hold over his "flock," as he called them, was immense. Carl stared at their rapt expressions and recognized the danger for what it was. He forced himself to smile as Wendle sat down again. | Фанатик или не, властта му над своето „стадо“, както той ги наричаше, беше огромна. Карл се взря в прехласнатите им лица и разбра каква е опасността. Насили се да се усмихне, когато Уендъл отново седна. КатеринаК 11.05.23 в 3:54 | |
"You pray often?" | - Често ли се молите? КатеринаК 11.05.23 в 3:55 | |
"Often." Wendle drew a shuddering breath. "Only by constant prayer can we hope to keep the evil one at bay." | - Често. - пое треперливо дъх Уендъл. - Само чрез постоянна молитва можем да се надяваме да държим злото на разстояние." КатеринаК 11.05.23 в 3:58 | |
"Tell me." Carl hunched a little nearer to the old man. "What provision have you made for farming? These huts," he gestured towards the crude board and wattle cones forming the "village," "they won't last for ever. Have you a program of construction?" | - Кажи ми. - Карл се приведе леко към стареца. - Как сте обезпечили земеделието? Тези колиби, - той посочи към грубо скованите или направени от преплетени клони конуси, които представляваха "селото" - тези няма да изкарат вечно. Имате ли съставен план за строителство? КатеринаК 11.05.23 в 4:11 | |
"The Lord will provide." | - Господ ще промисли. КатеринаК 11.05.23 в 4:18 | |
"He has already done that," said Carl dryly. "You surely don't expect Him to bake bricks and plant the crops as well, do you?" | - Той вече го е направил - сухо каза Карл. - Със сигурност не очаквате Той да пече тухли и да засажда културите, нали? КатеринаК 11.05.23 в 4:22 | |
"We are but straws in the wind," said the priest wildly, and from the glitter in his eyes Carl could tell that he was still in the grip of fanatical hysteria. "If we are worthy, He will provide. Did you not come to our aid? Who are we to question the immutable workings of the Lord?" | - Ние сме само сламки във вятъра. - свещеникът говореше като обезумял и по блясъка в очите му, Карл прецени, че все още е под влиянието на фанатичната истерия.- Ако сме достойни, Той ще промисли. Нима не ни дойдохте на помощ? Кои сме ние да се съмняваме в неотменните Божии дела? КатеринаК 11.05.23 в 4:34 | |
"Please." Carl tried to disguise his impatience. "I can respect your faith even if I cannot understand it, but you are talking like a fool. Religion has nothing to do with the necessity of rebuilding our nation. Sweat will do it, hard work and constant effort, but I have yet to see a house constructed by prayer alone, or crops planted as the result of words. What are you doing to restore the things we have lost?" | - Моля те. - Карл се опита да прикрие раздразнението си. - Мога да уважавам религията ви, дори и да не я разбирам, но ти говориш като глупак. Религията няма нищо общо с необходимостта от възстановяване на нашата нация. Потта ще го направи, упоритият труд и постоянните усилия, а все още не съм видял къща, построена само с молитва, или посеви засети в резултат на думи. Какво правите, за да възстановите нещата, които сме загубили? КатеринаК 11.05.23 в 4:40 | |
"We have done what we could." Wendle calmed himself as he looked at the younger man. "We have scoured the vicinity for stores and I have founded a school to teach the children. We have lived; more than that I cannot claim." | - Направихме каквото можахме. - Уендъл се успокои, като погледна по-младия мъж. - Претърсихме околностите за припаси и аз основах училище, за да обучавам децата. Ние оживяхме, за повече от това не мога да претендирам. КатеринаК 11.05.23 в 4:43 | |
"Even to do that was an achievement," admitted Carl. "This area is rotten with radiation and it's a wonder that you managed to survive at all. You'll find things different at Base." | - Дори само това е постижение. - призна Карл. - Този район е разяден от радиация и е чудо, че изобщо сте оцелели. Ще видиш, че нещата са различни в Базата. КатеринаК 11.05.23 в 4:51 | |
"Base?" | - Базата? КатеринаК 11.05.23 в 4:51 | |
"The new Capital. We have a school, a hospital, a community center. I've started a smithy and we can work iron. Our soil is free from poison and we are planting crops. We even have a few animals." Carl smiled as he thought of his plans. "I tell you, Wendle, we're on the road back! A generation, two at the most, and we'll have the founding of anew nation!" | - Новата столица. Имаме училище, болница, читалище. Направих ковачница и можем да ковем желязо. Нашата почва е чиста от отрова и засаждаме растения. Имаме дори няколко животни. - Карл се усмихна, докато мислеше за плановете си. - Казвам ти, Уендъл, ние се възстановяваме ! Поколение, най-много две, и ще се създаде наново нация!" КатеринаК 11.05.23 в 4:55 | |
"Zion!" Wendle glowed with reflected enthusiasm. "It was a miracle that you found us. You have a church?" | - Сион! - Уендъл засия заразен от ентусиазма на Карл - Чудо беше, че ни намерихте. Имате ли църква? КатеринаК 11.05.23 в 4:58 | |
"No," said Carl deliberately. "We have no church and no priest—and we don't want either. We can do without superstition." | - Не, - каза Карл отчетливо - Нямаме нито църква, нито свещеник - и не искаме да имаме. Можем и без суеверия. КатеринаК 11.05.23 в 5:00 | |
"Sin!" Wendle recoiled as though he had touched a glowing coal. "Infamous sin!" | - Грях! - Уендъл се отдръпна сякаш беше докоснал нажежен въглен. - Позорен грях! КатеринаК 11.05.23 в 5:09 | |
"Sin?" Carl shrugged. "What is 'sin'? Only something which you people have decided to call by that name. I refuse to recognize your 'sin'. To me there is only one crime, and that is for anyone to refuse to do their utmost to help rebuild England. I am merciless with such people. But must I forbid the new generation because we have no priest to mumble a blessing? Must we regard our children as being damned merely because they are born? Don't be a fool, Wendle. We have no time now for the playing of games or the giving of Hp-service to unworkable ideals." | - Грях? - Карл сви рамене. - Какво е "грях? Само нещо, което вие сте решили да наречете с това име. Отказвам да призная твоя „грях“. За мен има само едно престъпление и това е някой да откаже да направи всичко възможно, за да помогне за възстановяването на Англия. Безмилостен съм към такива хора. Но трябва ли да забраня новото поколение, защото нямаме свещеник, който да измърмори благословия? Трябва ли да смятаме децата си за прокълнати само защото са родени? Не бъди глупак, Уендъл. Сега нямаме време за игри или даване на кредит за неосъществими идеали. КатеринаК 11.05.23 в 5:19 | |
"Absolution," said the priest wildly. "I can give full absolution." | - Опрощение, - каза диво свещеникът. - Мога да дам пълно опрощение. КатеринаК 11.05.23 в 5:20 | |
"You will give nothing—except all you own." Grim amusement tugged at the corners of Carl's too-thin mouth. "You have lost your power, Wendle. I cannot have a divided loyalty. Every thought, every action, every moment of time must go towards rebuilding the nation. We have no time for prayer, for rest, for the contemplation of the infinite. These people you call your flock will be absorbed into Base. All those that will be of some use, that is. You can help if you so decide, but you must swear that never, at any time, will you attempt to sway the hearts of men with your religion. Do you swear?" | - Няма да дадеш нищо, освен всичко, което притежаваш. - ъгълчетата на устните на Карл се извиха в мрачно задоволство. - Загубил си властта си, Уендъл. Не мога да приема спорна лоялност. Всяка мисъл, всяко действие, всяка минута трябва да ни приближава до възстановяването на нацията. Нямаме време за молитви, за почивка, за съзерцание на вечността. Тези хора, които наричаш свое стадо, ще бъдат погълнати от Базата. Всички, който ще бъдат от някаква полза, това е. И ти можеш да помагаш, ако решиш, но трябва да се закълнеш, че никога, по никакъв начин няма да се опитваш да разколебаваш сърцата на хората с твоята религия. Заклеваш ли се? КатеринаК 19.05.23 в 3:16 | |
"I cannot! What you suggest is wrong! Wrong! Wrong! Man cannot live by bread alone. Those who grovel in the dirt will become stained with the mire. Man needs God as he has never needed anything else. Without God we are as animals, with Him we are as Angels." | - Не мога! Това, което предлагате е грешно! Грешно! Грешно! Човек не може да живее само с хляб. Тези, които пълзят в мръсотията, ще се изцапат с калта. Човек се нуждае от Бог преди всичко друго. Без Бог сме като животни, с Него сме като ангели." КатеринаК 19.05.23 в 3:19 | |
"Your faith has had two thousand years to work its magic." Carl pointed towards the blue-lit horizon. "Is that the work of God? If it is, then we can do without your faith. The planet cannot stand a second such demonstration of Brotherly Love." | - Вашата вяра имаше две хиляди години, за да разгърне своята магия. - Карл посочи към осветения в синьо хоризонт. - Това Божие дело ли е? Ако е така, тогава можем и без вашата вяра. Планетата не може да понесе още една такава демонстрация на братска любов. КатеринаК 19.05.23 в 3:23 | |
"You know better than that." Wendle stared at Carl and now his eyes had lost all trace of their previous hysteria. "Did the Church invent the bomb? Did the priests and worshipers blast the cities into dust? It was not the Church which did this thing. Blame the men who had pride without faith. The men who, like yourself, put their trust in material things and who, swollen with arrogance, would not humble themselves or turn the other cheek. It is better that such men are dead." | - Ти си по-запознат. - Уендъл се втренчи в Карл, а очите му бяха изгубили всякаква следа от предишната истерия. - Църквата ли изобрети бомбата? Дали свещениците и богомолците са разсипали градовете на прах? Не, не беше Църквата, тази, която го направи. Обвинявайте хората, които са имали гордост без вяра. Такива хора, като теб, които залагат на материалните неща, изпълнени са с арогантност и не биха се смирили или обърнали другата буза. По-добре е такива хора да са мъртви. КатеринаК 19.05.23 в 3:28 | |
"You evade the point," snapped Carl. "Will you do as I say?" | - Не отговори на въпроса ми. - сопна се Карл. - Ще направиш ли каквото казах? КатеринаК 19.05.23 в 3:29 | |
"I cannot. Men must have something to lift them above the beast." Impulsively the priest gripped Carl's arm. "Listen to me! Think of a new England, a land peopled with happy men and women, and smiling children. No cruelty, no arrogance, no pride, no lust for the trappings of power. A family of men and women, brothers and sisters in God. Forget your love of the material and, instead, seek for the far stronger things of the spirit. Do that, my son, and..." | — Не мога. Хората трябва да имат нещо, което да ги издигне над звяра. Свещеникът стисна импулсивно ръката на Карл. - Чуйте ме! Помислете за нова Англия, земя, населена с щастливи мъже и жени и усмихнати деца. Без жестокост, без арогантност, без гордост, без жажда за власт. Семейство от мъже и жени, братя и сестри в името на Бога. Забрави любовта си към материалното и вместо това пожелай много по-силните страни на духовното. Направи това, синко и... КатеринаК 19.05.23 в 3:35 | |
"No," interrupted Carl impatiently. "We must be strong, not weak. To do as you say would be to invite chaos and anarchy. That is not the way to survive." | - Не — прекъсна го нетърпеливо Карл. — Трябва да сме силни, не слаби. Да направя това, което казваш, би означавало да предизвикам хаос и анархия. Това не е начин да оцелееш КатеринаК 19.05.23 в 3:37 | |
"Blessed are the meek," reminded the priest, "for they shall inherit the Earth." | - Блажени кротките - напомни свещеникът, - защото те ще наследят земята. КатеринаК 19.05.23 в 3:37 | |
"Stop it!" Carl gripped the shoulder of the priest. "We will do things my way. My way, understand? You will remain behind, the cripple, too, and all the rest of these fools who are too weak to march and work. Janson!" | - Престани! - Карл хвана свещеника за рамото. - Ние ще направим нещата по моя начин. Моят начин, разбираш ли? Ти остани тук, сакатият също, както и всички останали глупаци, които са твърде слаби, за да вървят и да работят. Янсън! КатеринаК 19.05.23 в 3:40 | |
"Sir?" The sergeant stepped forward, his eyes eager with the anticipation of action. | - Сър? - Сержантът пристъпи напред, а в погледът му се четеше нетърпението да действа. КатеринаК 19.05.23 в 3:41 | |
"We've wasted enough time. Sort out the useful from the useless. Load the chosen with stores, all you can find—you know what to take. Eliminate anyone who attempts to hinder you. Move!" Carl stared into the horrified eyes of the priest. | - Загубихме достатъчно време. Сортирайте полезните от безполезните. Натоварете избраните с припаси, с всичко, което намерите - знаете кое да вземете. Елиминирайте всеки, който се опитва да ви попречи. Действай! - Карл втренчи поглед в ужасените очи на свещеника. КатеринаК 19.05.23 в 3:51 | |
"Sometimes it is necessary to be cruel in order to be kind. I mean no harm to your people, but they must learn to forget your nonsense and obey me instead of you and your God. Isolated as they are, they can neither help themselves nor others, and I will not leave them to store up trouble for the future. We want no internecine wars to slow progress later on. One nation! One leader! One purpose! That is the only way to restore our former greatness." | - Понякога за да си добър е необходимо да бъдеш жесток. Не желая злото на хората ти, но те трябва да забравят глупостите ти и да се подчиняват на мен вместо на теб и твоя Бог. В изолацията в която се намират в момента, не могат да помогнат нито на себе си, нито на другите, и аз няма да ги оставя да създават проблеми в бъдеще. Ние искаме да няма междуособни войни, които да забавят бъдещият прогрес.. Един народ! Един лидер! Една цел! Това е единственият начин да възстановим предишното си величие. КатеринаК 19.05.23 в 3:58 | |
"You think that you are hard," said Wendle quietly. "But you are not hard. It is easy to refuse responsibility, to shout and bluster and be a slave to what you are pleased to call your 'duty.' But that is the coward's way. It takes a brave man to accept his burdens and admit what he is." He looked at Carl. "You will not take the boy because you know that he is a part of you, as each man is a part of each other, united in God. The cripple is better than you, for he carries his cross where all can see it. You, too, have a cross—but it is not the one you think it is." | - Мислиш си, че си корав — каза Уендъл тихо. — Но не си. Лесно е да не поемеш отговорност, да крещиш, ругаеш и да робуваш на това, което с удоволствие наричаш свой „дълг“. Но това е начинът на страхливците. Изисква се смелост, за да приемеш недостатъците си и да ги признаеш. - Той погледна Карл. - Няма да вземеш момчето, защото знаеш, че то е част от теб, както всеки човек е част от друг, обединени чрез Господ. Сакатият е по-добър от теб, защото всички виждат кръста му.. Ти също носиш кръст, но не е този, който си мислиш. КатеринаК 19.05.23 в 4:09 | |
"Philosophy," sneered Carl. "Is that all you can do?" | - Философстване, - присмя се Карл. - Това ли е всичко, което можеш да направиш? КатеринаК 19.05.23 в 4:11 | |
"I could curse you, but I will not. Instead I shall pity you, for of all the men I have met, you are most in need of pity." | — Бих могъл да те прокълна, но няма да го направя. Вместо това ще те съжалявам, защото от всички мъже, които съм срещал, ти имаш най-голяма нужда от съжаление. КатеринаК 19.05.23 в 4:11 | |
"Fool!" Carl thrust the old man from him as he rose. "Pity? Curse me if you will but save your pity for those who need it. I need nothing you can give me. | - Глупак! - Карл изблъска стареца докато ставаше. - Съжаление? Прокълни ме, ако искаш но запази съжалението си за онези, които се нуждаят от него. Нямам нужда от нищо, което можеш да ми дадеш. КатеринаК 19.05.23 в 4:13 | |
"Are you certain of that?" Wendle looked up from where Carl had thrown him. "This is your hour, my son. Tomorrow it may be another's. Can you demand charity when you refuse to give it? Are you ready to meet your God?" | - Сигурен ли си? - Уендъл вдигна поглед от мястото, където Карл го беше съборил. - Това е твоят час, синко. Утре може да е на друг. Можеш ли да поискаш милостиня, когато отказваш да я дадеш? Готов ли си да срещнеш своя Бог?" КатеринаК 19.05.23 в 4:16 | |
Carl laughed as he walked away. | Карл се изсмя, докато се отдалечаваше. КатеринаК 19.05.23 в 4:17 | |
Chapter Three | Глава Трета КатеринаК 19.05.23 в 4:17 | |
The waiting room was, as usual, full when Carl entered the hospital. Janson limped after him, his scarred face twisted with the pain from his injured leg, and swore when a man bumped into him. | Когато Карл влезе в болницата, чакалнята беше пълна както обикновено. Янсън закуцука след него, покритото му с белези лице беше изкривено от болката в ранения му крак. Един мъж се блъсна в него и той изруга. КатеринаК 19.05.23 в 4:22 | |
"You!" Carl pointed towards a man sitting on a bench. "Get up!" | - Ти! - Карл посочи към мъж седящ на една от пейките -. Ставай! КатеринаК 19.05.23 в 4:26 | |
"Why?" The man didn't move. "I was here first." | - Защо? - мъжът не помръдна. - Аз бях тук пръв. КатеринаК 19.05.23 в 4:27 | |
"Get up!" Carl strode forward, gripped the man by his shoulder and, half-lifting him from the bench, threw him towards the center of the room. "Sit down, sergeant. I'll get some action around here." | - Ставай! - Карл пристъп, хвана мъжа за рамото и почти го повдигна от пейката после го запрати към центъра на помещението. - Седни, сержант. Ще задвижа нещата. КатеринаК 19.05.23 в 4:29 | |
Sally met him at the door. She was white, strained and, as usual, over tired and over worked. "What do you want?" | Сали го посрещна на вратата. Беше бяла, напрегната и както обикновено преуморена и изтощена - Какво искаш? КатеринаК 19.05.23 в 4:31 |