| Английски оригинал | Перевод на български | |
|---|---|---|
"You refuse to cooperate?" | - Отказваш да съдействаш? КатеринаК 4.06.23 в 2:48 | |
"If that's what you call it, yes." | — Ако така го наричаш, да. КатеринаК 4.06.23 в 2:48 | |
"I see." Carl stared down at his boots. "Listen, Gibson, this isn't just a lot of talk I'm going to give you, it's the bare truth. You know that I've swept this area from edge to edge. I've searched every square yard and collected everything that could possibly be of use. It wasn't too hard a jot)—the area isn't that big, but the point I'm making is this—we have all that there is to be had in this part of the country. There may be others living beyond the contaminated areas, there probably are, but we can't be certain of that. As far as we are concerned this area is all that is left of England—and we are the sole population." | - Разбирам. - Карл се сведе поглед към ботушите си. - Слушай, Гибсън, това, което ще ти кажа не са просто празни приказки, това е чистата истина. Знаеш, че обиколих тази област от край до край. Претърсих всеки квадратен ярд и събрах всичко, което би могло да бъде от полза. Не беше много трудна работа — районът не е толкова голям, но искам да кажа, че сме намерили всичко, което си струва да се намери в тази част на страната. Възможно е да има други, живеещи извън замърсените зони, най-вероятно има, но не можем да сме сигурни в това. Що се отнася до нас, този район е всичко, което е останало от Англия - и ние сме единственото население. КатеринаК 4.06.23 в 2:55 | |
"So?" | - Е и ? КатеринаК 4.06.23 в 2:55 | |
"So we can't waste anything. We daren't waste anything. To survive at all we've got to be ruthless, merciless, cruel to be kind, hard so that our children and their children can have something left to call their own. What we do now will determine the fate of a nation, England. What we do now will be our children's heritage." | - Така че не можем да похабяваме нищо. Не смеем да похабяваме нищо. За да оцелеем изобщо, трябва да бъдем безскрупулни, безмилостни, жестоки, корави, за да може нашите деца и техните деца да получат нещо, което да нарекат свое. Това, което правим сега, ще определи съдбата на нацията, Англия. Това, което правим сега, ще бъде наследство на нашите деца. КатеринаК 4.06.23 в 2:59 | |
"You don't have to convince me," said John coldly. "And I suggest that you save your rhetoric for a more receptive audience." | — Не е нужно да ме убеждаваш — каза студено Джон. — Предлагам да запазиш речите си за по-възприемчива публика. КатеринаК 4.06.23 в 3:00 | |
"All right. You want facts, here they are. We can't feed the, old folk. We can't take care of cripples and those with chronic illness. We can't replace your drugs and medicines. If a man is too badly injured, then he must die. If a man is suffering from a disease, then he must die also. We cannot afford mercy, Gibson, not if we are to live and grow." | - Добре. Искаш факти, ето ги. Не можем да храним старците. Не можем да се грижим за сакати и хронично болни. Не можем да намерим заместител на твоите лекарства и препарати. Ако някой човек е твърде тежко ранен, тогава трябва да умре. Ако човек страда от болест, той също трябва да умре. Не можем да си позволим милост, Гибсън, не и ако искаме да живеем и да се развиваме. КатеринаК 4.06.23 в 3:04 | |
"I know what you're getting at, Carl, and I warn you, I don't like it." | — Знам какво имаш предвид, Карл, и те предупреждавам, че не ми харесва. КатеринаК 4.06.23 в 3:05 | |
"Like it or not, you'll do it. From now no cases will be treated which you cannot cure. Workers and essential members of the community will have priority for medical treatment. That makes sense, doesn't it? If you can get a worker back on his feet then he can help to grow more food to feed you. While you obey the laws of the community then you will be supported in everything you need. Refuse, and..." | - Харесваш или не, ще го направиш. Отсега нататък няма да се лекуват случаи, които не може да излекувате. Работниците и ключовите членове на общността ще имат приоритет при медицинско лечение. В това има смисъл, нали? Ако успееш да вдигнеш работника на крака, тогава той ще може да произведе повече храна, за да те изхрани. Докато се подчиняваш на законите на общността, ще бъдеш подкрепен във всичко, от което имаш нужда. Откажи и... КатеринаК 4.06.23 в 3:11 | |
"And Collins will take over the hospital." John stared at the young doctor. "Is that right, Collins?" | — И Колинс ще поеме болницата. - Джон се втренчи в младия лекар. — Така ли е, Колинс? КатеринаК 4.06.23 в 3:12 | |
"That's right," snapped Carl. "Well?" | - Точно така, - сопна се Карл. - Е? КатеринаК 4.06.23 в 3:12 | |
John ignored him. He stared at Collins, and when he spoke his voice held an amused contempt. "I told you once, Collins, that I was neither stupid nor blind. When are you going to begin thinking for yourself? Has the lust for power blinded you to the obvious? Suppose Carl here gets his own way, what then? Kill off the old people—and destroy their hard-won experience. Refuse treatment to the scholars and thinkers—and breed a slave state of obedient workers. Destroy, by neglect if you like, the offshoots of the human race, the idealists, the dreamers, the weak-bodied but strong-hearted, the infants who are slow in developing, the women and boys who, while unable to dig a field, yet could carry within themselves the seeds of a successful mutation. Where do you stop, Collins? And most important of all—who is to choose? | Джон не му обърна внимание. Той се втренчи в Колинс и когато заговори, в гласа му се долавяше подигравателно презрение. - Веднъж ти казах, Колинс, че не съм нито глупав, нито сляп. Кога ще започнеш да мислиш самостоятелно? Жаждата за власт ли те е заслепила за очевидното? Да предположим, че Карл постигне своето, тогава какво ? Избийте старците - и унищожете техният трудно придобит житейски опит. Откажете лечение на учените и мислителите - и създайте робска държава от послушни работници. Унищожете, чрез неглижиране, ако желаете, издънките на човешката раса, идеалистите, мечтателите, слабите тялом, но силните по сърце, бебетата със забавено развитие, жените и момчетата, които, макар и да не са способни да обработват земята, могат да носят в себе си семето на успешна мутация. Къде ще спрете, Колинс? И най-важното от всичко - кой ще прави подбора? КатеринаК 4.06.23 в 3:22 | |
"Who is to decide the ones to receive treatment? Carl? He will pick brainless brawn. You? You can't. You have too much knowledge. You know that a spot on the skin can mean death while a shattered pelvis can be healed. Who is to judge? And what of the future? Eliminate the ailing and, as we are now, you have nothing but morons left. A few of us came from the cities; some of us are intelligent. The rest? Peasant stock. No harm in that, of course, but you know what will happen by intensive inbreeding. We shall multiply, yes, but into what? But all that is unimportant against the overriding question. Who is going to decide who shall live and who shall die?" | Кой ще решава кои да бъдат лекувани? Карл? Той ще избере безмозъчните мускули. Ти? Не можеш. Имаш твърде много знания. Знаеш, че петно върху кожата може да означава смърт, докато строшеният таз може да бъде излекуван .. Кой ще отсъжда? И какво ще е бъдещето? Елиминирай болнавите и няма да ти останат други освен малоумници. Малко от нас са градски хора, и само част са умни и образовани. Останалите? Селяни. В това няма нищо лошо, разбира се, но знаеш какво ще се случи при интензивно кръвосмешение. Ще се размножим, да, но в какво? А всичко това е маловажно на фона на първостепенния въпрос. Кой ще решава кой да живее и кой да умре ? КатеринаК 4.06.23 в 3:34 | |
"We shall use common sense," gritted Carl. The legs of his chair thumped against the floor as he jerked to his feet. "Enough talk. Are you going to co-operate or not?" | — Ще използваме здравия разум — изръмжа Карл. Краката на стола му тупнаха в пода, когато той рязко се изправи. — Стига приказки. Ще съдействаш ли или не? КатеринаК 4.06.23 в 3:37 | |
"I..." John broke off, staring towards the door as it slammed open and shut again. Fenshaw stood there, his face red and mottled, his eyes glazed, his lips writhing and flecked with foam. Fenshaw, raving drunk and semi-insane. | — Аз... — Джон млъкна и втренчи поглед към вратата, която се отвори и затвори с трясък. Феншоу стоеше там, лицето му беше на червени петна петна, очите му бяха изцъклени, устните му бяха изкривени и покрити с пяна. Феншоу пиян до козирката и полуобезумял. КатеринаК 4.06.23 в 3:42 | |
Fenshaw with a gun. | Феншоу с револвер. КатеринаК 4.06.23 в 3:42 | |
* * * | * * * КатеринаК 4.06.23 в 3:42 | |
He snarled like an animal as he stared at them, the pistol firm in his hand, the knuckle of his trigger finger white as it pressed the curved metal. | Той изръмжа като животно, докато ги фиксираше с поглед, ръката му здраво стискаше оръжието, а кокалчето на пръста му, поставен на спусъка беше побеляло от притискането на извития метал. КатеринаК 4.06.23 в 3:46 | |
"I heard you," he said. "These walls are thin and I heard every damn' word. You!" The gun swung towards Collins. "Sell John out, wouldn't you? See him break his heart so that you can hang onto the tail of this .. ." The gun jabbed^towards Carl. "This swollen-headed would-be dictator." | - Чух ви. - каза той. - Тези стени са тънки и чух всяка проклета дума. Ти! - Револверът се насочи към Колинс. - Предаваш Джон, нали? Гледаш го как го как разбива сърцето си, за да можеш да хванеш за шлифера този... - Револверът се насочи към Карл. - Този самомнителен бъдещ диктатор. КатеринаК 4.06.23 в 3:56 | |
"Put down that gun!" rapped Carl. "Put it down I say!" | — Свали оръжието! – избъбри Карл. - Свали го долу, казвам! КатеринаК 4.06.23 в 3:57 | |
"Go to hell!" Fenshaw grinned as he stared at the young man. "What's the matter, sonny? Someone not doing as they're told? Why don't you drop a nice big bomb on them? You know, kill their women and kids to teach them a lesson. Well? Why don't you?" | - Върви по дяволите! - Феншоу се ухили, докато се взираше в младия мъж. - Какво има, синко? Някой не прави това, което му се казва? Защо не хвърлите една хубава голяма бомба върху него? Нали знаеш - убийте жените и децата им, за да им дадете урок. Е? Защо не ? КатеринаК 4.06.23 в 3:59 | |
"He's gone mad," whispered Collins. "Stark, staring mad." | — Той е полудял, — прошепна Колинс. — напълно, съвършено полудял. КатеринаК 4.06.23 в 4:01 | |
"I heard that." Fenshaw spat towards the young doctor. "Mad am I? Well, maybe I am, but I'm not too mad to see what's happening here. It's the same old story, isn't it? Do as I say—or else. We've lived by that rule for too long now, we've always lived by it, and look where it brought us. But it's not going to happen again, sonny, and you know why? Because I don't care if everyone dies. Because I don't care if I die. Because I'm going to kill you." | — Чух те. - Феншоу изфуча към младия лекар. - Полудял ли съм? Е, може би съм, но не съм толкова луд, за да не видя какво се случва тук. Това е същата стара история, нали? Направете каквото казвам – иначе... . Живяхме по това правило твърде дълго, винаги сме живели според него и виж докъде ни докара. Но това няма да се случи отново, синко, и знаеш ли защо? Защото не ме интересува дали всички умират. Защото не пука ми дали ще умра. Защото ще те убия. КатеринаК 4.06.23 в 4:07 | |
"No!" Carl backed away from the menace of the pistol, his face turning sickly white. "Janson! Help!" | - Не! - Карл се отдръпна от заплашително насоченoto oръжие, лицето му силно пребледня. - Янсън! Помощ! КатеринаК 4.06.23 в 4:09 | |
"Your soldier-boy's asleep," said Fenshaw gently. "I rapped his skull with the butt of Sally here. Why do I call it Sally?" He frowned and shook his head. "Never mind, Sally's as good a name as any. What was I talking about? Death. That's it, death. Your death, you little swine you. Ready?" | - Твоето войниче заспа — каза нежно Феншоу. — Ударих черепа му с приклада на Сали. Защо го наричам Сали? - Той се намръщи и поклати глава. - Няма значение, Сали е толкова добро име, колкото всяко друго. За какво говорех? Смърт. Това е то, смърт. Твоята смърт, кучи сине. Готов ли си? КатеринаК 4.06.23 в 4:12 | |
"No!" Carl pressed back against the wall, his hand fumbling at the holster at his side. "You can't! You mustn't! You're a doctor, you're supposed to save life, not take it." | - Не! - Карл се притисна към стената, опипвайки с ръка кобура си. - Не можеш! Не бива! Ти си лекар, трябва да спасяваш живот, а не да го отнемаш. КатеринаК 4.06.23 в 4:15 | |
"I've saved too many lives in the past, me and those like me. Remember, John? Remember all those fat statesmen with their ulcers and rotten hearts, their tumors and stinking kidneys? We kept them alive too long. We let them play with their toys when they should have been feeding the worms. No, Carl, my son. Not again." | - Спасих твърде много животи в миналото, аз и тези като мен. Помниш ли, Джон? Помниш ли всички онези дебели държавници с техните язви и изтощени сърца, техните тумори и вонящи бъбреци? Държахме ги живи твърде дълго. Оставихме ги да играят с играчките си, когато трябваше да хранят червеите. Не, Карл, сине мой. Не отново. КатеринаК 4.06.23 в 4:18 | |
"For God's sake stop him!" Carl dragged at the weapon at his side. "Help!" | - За Бога, спрете го! - Карл измъкна оръжието от кобура си. - Помощ! КатеринаК 4.06.23 в 4:39 | |
"In the belly, Carl," said Fenshaw lovingly. "Right in your stinking gut." | — В корема, Карл — любезно каза Феншоу. — Точно във вонящите ти черва. КатеринаК 4.06.23 в 4:39 | |
They fired together, Carl jerking back the trigger of his machine pistol and holding it there as lead spouted from the muzzle. Fenshaw fired calmly, deliberately, once, twice, his heavy revolver bucking in his hand; then, slowly, a peculiar expression on his face, he sagged and fell. | Стреляха едновременно, Карл натисна спусъка на автоматичния си пистолет и го задържа там, докато от дулото бликна олово. Феншоу стреля спокойно, отмерено, веднъж, два пъти, тежкият му револвер подскачаше в ръката му; а после бавно, с особено изражение на лицето се отпусна и падна. КатеринаК 4.06.23 в 4:43 | |
In the silence Carl's screams sounded startlingly loud. | В настъпилата тишината писъците на Карл звучаха стряскащо силно. КатеринаК 4.06.23 в 4:48 | |
"Fenshaw!" John sprang forward, staring down into the fading eyes of the dying man. "You fool!" | - Феншоу! - Джон изскочи напред, вглеждайки се в угасващите очи на умиращия. - Глупак! КатеринаК 4.06.23 в 4:50 | |
"No, John, not a fool, and anyway, I wanted to go." He coughed, blood gushing from between his lips. "Something I must tell you. Sally..." He coughed again and John stooped lower. | — Не, Джон, не съм глупак и така или иначе исках да отида. Той се закашля, кръвта бликна между устните му. - Трябва да ти кажа нещо. Сали... - Той се изкашля отново и Джон се наведе по-ниско. КатеринаК 4.06.23 в 4:51 | |
"What about Sally?" | - Какво за Сали? КатеринаК 4.06.23 в 4:51 | |
"She's dying. Malignant tumor of the ovary. You've got to operate. She loves you, John. Loves you..." | - Тя умира. Злокачествен тумор на яйчника. Трябва да я оперираш. Тя те обича, Джон. Обича те... КатеринаК 4.06.23 в 4:52 | |
"Fenshaw!" | - Феншоу! КатеринаК 4.06.23 в 4:52 | |
But Fenshaw was dead. | Но Феншоу беше мъртъв. КатеринаК 4.06.23 в 4:52 | |
* * * | * * * КатеринаК 4.06.23 в 4:52 | |
Collins looked up from where he stooped over a bloodstained figure on the cot, his face a twisted mask of worry. | Колинс вдигна поглед от окървавената фигура на болничното легло, над което се беше навел, лицето му бе изкривено от тревога. КатеринаК 4.06.23 в 4:57 | |
"He's in bad shape, John. We'll have to operate if we're to save his life." | - Той е в лошо състояние, Джон. Ще трябва да го оперираме, ако искаме да спасим живота му. КатеринаК 4.06.23 в 4:58 | |
"Damage?" | - Увреждания? КатеринаК 4.06.23 в 4:58 | |
"One slug ripped through his side, that isn't too dangerous, but the other penetrated the stomach, and I think lodged in a kidney. Unless we get to work on him he'll die." | - Единият куршум е разкъсал хълбока му, това не е много опасно, но другият е пробил стомаха и мисля, че е заседнал в бъбрека. Ако не започнем работа по него, той ще умре. КатеринаК 4.06.23 в 5:01 | |
"I see." John stared at the shelves surrounding the room and gestured to Collins to join him. "Look here." | - Разбирам - Джон се взираше в полиците опасващи стаята и направи знак на Колинс да се присъедини към него. - Погледни тук. КатеринаК 4.06.23 в 5:03 | |
"Where? What's the matter?" | - Къде? Какъв е проблема? КатеринаК 4.06.23 в 5:03 | |
"When Carl cut loose with his machine pistol he did more than kill Fenshaw. His stray bullets smashed most of our drug ampules and, worse than that, he punctured the cans of ether. We've just about enough left for one long operation." | - Когато Карл изпразни автоматичния си пистолет, той не само уби Феншоу. Неговите заблудени куршуми разбиха повечето ни ампули с лекарства и, което е по-лошо, пробиха кутиите с етер. Това което е останало ще ни стигне само за една дълга операция. КатеринаК 4.06.23 в 5:06 | |
"As long as there is enough." Collins gasped with relief. "Carl gets it, of course." | - След като има достатъчно. - Колинс въздъхна облекчено - Операцията ще е за Карл, разбира се. КатеринаК 4.06.23 в 5:08 | |
"Why, 'of course,' Collins? Sally needs it, too. She's suffering from a tumor which will kill her unless we can take it out." | - Защо да се разбира? Колинс? Сали също има нужда от операция. Тя има тумор, който ще я убие, ако не го извадим от нея. КатеринаК 4.06.23 в 5:09 | |
"Sally?" Collins blinked then bit his lips. "Is that true?" | - Сали? - Колинс премигна и прехапа устните си. - Наистина ли? КатеринаК 4.06.23 в 5:10 | |
"Yes. She admitted it and Fenshaw told me just before he died." | - Да. Те ми призна, а и Феншоу ми каза точно преди да умре. КатеринаК 4.06.23 в 5:11 | |
"I see." Collins stared down at his hands. "Look, John, I like Sally, you know that, but this thing is more important than personal likes or dislikes. Carl is needed. I know that Sally is needed, too, but Carl is indispensable. I'm not exaggerating when I say that, John. Now and again in the course of history a natural leader is born and Carl is such a man. He is strong enough to be ruthless, and he is the only man who can set England back on its feet again. Unless Carl lives, John, there will be no hope for us. There isn't another man in the community who could take his place. If he dies then we'll revert back to anarchy and the beast." | - Разбирам. - Колинс се втренчи в ръцете си. - Виж, Джон, харесвам Сали, знаеш, но това нещо е по-важно от личните харесвания или нехаресвания. Карл е необходим. Знам, че Сали също е необходима, но Карл е незаменим. Не преувеличавам, когато казвам това, Джон. От време на време в хода на историята се ражда естествен лидер и Карл е такъв човек. Той е достатъчно силен, за да бъде безмилостен, и той е единственият човек, който може да изправи Англия отново на крака. Ако Карл не оживее, Джон, няма да има надежда за нас. Няма друг човек в общността, който би могъл да заеме неговото място. Ако той умре, ще се върнем обратно към анархията и звяра. КатеринаК 4.06.23 в 5:13 |