×Внимание! Този превод, възможно, още не е готов, затова модераторите са го маркирали със статут «преводът се редактира»

Готов превод to all the boys i've loved before / до всички момчета, които съм обичала: Девета глава

9

ТАТКО НЕ Е ТОЛКОВА ЯДОСАН ВЪПРЕКИ всичко. Разказвам му цялата си история за добрите и лошите новини, а той просто въздъхва и казва: "Щом ти си добре."

Колата има нужда от специална част, която трябва да долети от Индиана или Идахо, не мога да си спомня откъде. През това време ще трябва да споделям колата с татко, да взимам автобуса до училище или да моля Джош да ме кара, което вече беше планът ми.

Марго се обажда късно същата нощ. Кити и аз гледаме телевизия и аз извиквам на татко да дойде бързо. Ние сядаме на дивана и си подаваме телефона като всеки има ред, за да говори с нея.

- Марго, познай какво стана днес! - извиква Кити.

Аз клатя глава трескаво. "Не ѝ казвай за колата" казвам без глас. Поглеждам я предупредително.

- Лара Джийн се....- Кити прави пауза изкусително - Скара с татко. Да, тя беше груба с мен и татко ѝ каза да е мила, затова се скараха.

Взимам телефона от ръката ѝ.
- Не сме се карали, Гого. Кити просто беше досадна.

- Какво ядохте за вечеря? Сготвихте ли пилето, което размразих предишната вечер? - пита Марго. Гласът ѝ звучи толкова далеч.

Увеличавам звука на телефона.
- Да, но това няма значение. Настани ли се в стаята ти? Голяма ли е? Каква е съквартирантката ти?

- Тя е мила. От Лондон е и има много елегантен акцент. Името ѝ е Пенелъпи Сейнт Джордж-Диксън.

- Боже, дори името ѝ звучи елегантно. - казвам аз. - Ами стаята ти?

- Стаята е горе-долу същата като тази, която видяхме в UVA. Просто е по-стара.

- Колко е часът там?

- Почти полунощ е. Ние сме пет часа напред, спомняш ли си?

"Ние сме пет часа напред", сякаш вече приема Шотландия за свой дом, а е била там само за един ден. Дори не цял ден!
- Вече ни липсваш. - казвам ѝ аз.

- И вие ми липсвате.

След вечеря пиша на Крис, за да видя дали иска да дойде у нас, но тя не отговаря. Тя най-вероятно е навън с някое от момчетата, с които излиза. Което е наред. Трябва да наваксвам с писането в дневника ми със спомени.

Надявах се да завърша дневника на Марго преди тя да замине за колеж, но всеки, който някога е водил дневник, знае, че Рим не е бил построен за един ден. Можеш да прекараш година или повече, пишейки в един дневник със спомени.

Слушам песни на момичешка Мотаун* група и всичките ми припаси са около мен в полукръг.

*Звукозаписна компания.*

Моят перфоратор с форма на сърце, много страници от хартия от дневници, снимки, който съм изрязала от списания, пистолетът за лепило, разпределителят ми за уаши* тиксо в различни цветове.

* Уаши тиксо са лентички в различни цветове.*

Сувенири като билетът за театър, когато бяхме в Ню Йорк и гледахме Уикед*, квитанции, картинки.

*Уикед е мюзикъл*

Панделки, копчета, стикери, талисмани. Добрият дневник има текстура. Дебел и масивен е и не се затваря напълно.

Работя върху страница за Джош и Марго. Не ми пука какво казва Марго. Те ще се съберат отново, знам го. И дори да не го направят, не веднага, Марго не може просто да го изтрие от историята си. Той беше толкова голяма част от последната ѝ година в училище. И животът ѝ. Единственият компромис, който искам да направя, е, че запазвах моето уаши тиксо с формата на сърце за тази страница, но мога да го направя с обикновено карирано тиксо вместо това. Но после слагам карираното тиксо и цветовете му просто не си отиват с тези на снимките.

Затова продължавам с тиксото на сърчица. И после, поклащайки се на музиката, използвам шаблонът ми на сърчица, за да изрежа снимка на тях двамата на бала. Марго ще хареса това.

Внимателно залепям венчелистче на изсъхнала розичка от букетчето на Марго, когато татко почуква на вратата.
- Какво си намислила днес? - пита ме той.

- Това- казвам аз, залепвайки още едно венчелистче - Ако продължавам да работя над него, ще съм готова до Коледа.

- Ааа. - баща ми се мърда. Той просто стои до вратата, гледайки ме. - Ами, аз ще гледам новия документален филм на Кен Бърн, ако искаш да дойдеш при мен.

- Може би. - казвам от учтивост. Ще е твърде сложно да пренеса всичките си неща долу и да ги наглася отново. В момента работя с добър ритъм. - Защо не започнеш да го гледаш без мен?

- Добре. Ще те оставя, тогава. - татко се влачи долу по стълбите.

Отнема ми почти цялата нощ, но успявам да довърша страницата на Джош и Марго и се получава доста добре. После следва сестринска страница. За тази използвам хартия на цветя за фон и залепям снимка на трите ни отпреди много време. Мама я направи. Ние седим пред дъба, който е пред къщата ни, в дрехите ни за църква. Всички носим бели рокли и имаме еднакви розови панделки в косите си. Най-хубавото нещо за снимката е, че Марго и аз се усмихваме, а Кити си бърка в носа.

Засмивам се. Кити ще полудее, когато види тази страница. Нямам търпение.

Внимание! Този превод, възможно, още не е готов.
Неговият статут: преводът се редактира

Преведено в Нотабеноид
http://prevodi.chitanka.info/book/52/171

Преводачи: аз345

Настройки

Готово:

100.00% КП = 1.0

Сваляне като текстов файл (.txt)
Връзка към тази страница
Съдържание на превода
Интерфейс на превода