×Внимание! Този превод, възможно, още не е готов, затова модераторите са го маркирали със статут «преводът се редактира»

Готов превод to all the boys i've loved before / до всички момчета, които съм обичала: Дванайста глава

12

ТАКА СРЕЩНАХМЕ Джош. Имахме чаено парти с плюшени играчки на задната морава с истински чай и мъфини. Трябваше да е в задния двор, за да не вижда никой. Аз бях на единайсет, твърде голяма за чаено парти, а Марго беше на тринайсет, твърде, твърде голяма. Имах идеята в главата си, защото го прочетох в книга. Заради Кити можех да се преструвам, че е за нея и да убедя Марго да играе с нас. Мама почина година преди това и оттогава Марго рядко казваше"не" на нещо за Кити.

Всичко беше пръснато по старото бебешко одеало на Марго, което беше синьо с рисунка на катерица. Аз положих чаения комплет, мини мъфините, посипани с боровинки и захарни гранули, които накарах татко да купи от магазина и плюшено мече, гледащо и трите ни. Всички носехме шапки, защото настоявах.
- Трябва да носиш шапка за чаено парти. - продължавах да казвам на Марго, докато тя най-накрая не сложи нейната, просто за да спра. Тя носеше сламената шапка на мама, Кити носеше тенис визьор, а аз украсих една шапка с козина на баба като поставих пластмасови цветя отгоре ѝ.

Аз сипвах студен чай от термос в чаши, когато Джош се изкачи на оградата и ни наблюдаваше. Месеца преди това наблюдавахме от стаята за игри как семейството на Джош се мести. Надявахме се да се нанесат момичета, но после видяхме в камиона за разтоварване момчешко колело и се върнахме отново към играенето.

Джош седна на оградата без да казва нищо, а Марго беше много схваната и смутена. Бузите ѝ порозовяха, но тя държеше шапката на главата си. Кити беше тази, която му проговори:
- Здравей, момче.- каза тя.

- Здрасти- каза той- Косата му беше рошава и той не спираше да я маха от очите си. Той носеше червена тениска с дупка на рамото.

- Какво е името ти? - попита Кити.

- Джош.

- Трябва да поиграеш с нас, Джош - нареди му Кити.

Това и направи той.

Тогава не знаех колко важно ще се окаже това момче за мен и за хората, които обичам най-много. Но дори и да знаех, какво можех да направя? Никога нямаше да бъдем аз и той. Въпреки всичко.

Внимание! Този превод, възможно, още не е готов.
Неговият статут: преводът се редактира

Преведено в Нотабеноид
http://prevodi.chitanka.info/book/52/174

Преводачи: аз345

Настройки

Готово:

100.00% КП = 1.0

Сваляне като текстов файл (.txt)
Връзка към тази страница
Съдържание на превода
Интерфейс на превода