13
МИСЛЕХ, ЧЕ СЪМ ГО ПРЕЖИВЯЛА.
Когато написах писмото си, когато се сбогувах, наистина го мислех, кълна се, че е вярно. Дори не ми беше толкова трудно. Дори когато си мислех колко много Марго го харесва, колко много ѝ пука. Как можех да завиждам за първата ѝ любов? На Марго, която е жертвала толкова много за всички нас. Тя винаги, винаги е поставяла Кити преди мен и себе си. Да оставя Джош настрана беше моят начин да поставя Марго на първо място.
Но сега, седейки сама в дневната, докато сестра ми е на 6000 километра от мен и Джош е на една врата разстояние, всичко, за което мога да мисля е, Джош Сандерсън, харесвах те първа. По всички правила ти беше мой. И ако зависеше от мен, щях да те сложа в куфара си и щях да те взема с мен или знаеш ли какво, бих останала. Никога не бих те изоставила. Не и след милион години, за нищо на света.
Да мисля тези мисли, да чувствам тези чувства е повече от нелоялно. Знам това. Това е истинско изменничество. Чувствам душата си мръсна. Марго си тръгна преди по-малко от седмица, а вижте ме, колко бързо пропаднах. Колко бързо желая да имам. Аз съм предател от най-висока степен, защото предавам собствената си сестра, а няма по-голямо предателство от това. Но сега какво? Какво трябва да направя с всички тези чувства?
Предполагам, че единственото нещо, което мога да направя е да му напиша още едно писмо. Послепис с толково страници, колкото са нужни, за да избягам от всички чувства, които са ми останали към него. Ще оставя всичко това да си почине веднъж завинги.
Отивам до стаята си и намирам специална химикалка с много гладко черно мастило. Изваждам тежката ми хартия за писане и започвам да пиша.
П.с. Все още те обичам
Все още те обичам и това е огромен проблем за мен. Освен това е и голяма изненада. Кълна се, че не знаех. Всичкото това време си мислех, че съм го преживяла. Как е възможно да не е така, когато ти обичаш Марго? Винаги е била Марго....
Когато приключвам, слагам писмото в дневника си вместо в кутията за шапки. Имам чувството, че не съм изцяло готова още, че има още неща, които искам да кажа, но просто още не съм мислила за това.
Внимание! Този превод, възможно, още не е готов.
Неговият статут: преводът се редактира
Преведено в Нотабеноид
http://prevodi.chitanka.info/book/52/175
Преводачи: аз345
Готово: