Или както в стара английска песен: #1 | | |
Иерусалим, мой щастлив дом, #2 | | |
| | |
Кога ще трябва да свършат моите скърби, #4 | | |
Радостите ти кога ще видя? #5 | | |
Или както кастилският поет Хорхе Манрике, 1440-79, започва великолепното си стихотворение: ‘Нека нашата спяща душа си спомни и да бъде будна и да бъде жива, в съзерцание, как животът ни отминава, как смъртта ни предстои, така мълчаливо нека'. #6 | | |
Тъгата е, която подтиква Шели да пее: #7 | | |
Ние гледаме преди и след, #8 | | |
И копнеем за това, което не е: #9 | | |
Нашият най-искрен смях #10 | | |
С известна болка е изпълнен; #11 | | |
Най-сладките ни песни са тези, които разказват за най-тъжната мисъл. #12 | | |
Това е усещането, че в нас има разделение, отделяне от нещо безкрайно, с което искаме да се съберем отново, защото сме като изгубено малко дете, което плаче в тъмнината за своя дом. #13 | | |
