| Български оригинал | Перевод на български | |
|---|---|---|
Противопосочни пътища | ||
3 'Той ме обиди, той ме нарани, той ме победи, ограби ме.' Тези, които имат такива мисли, няма да бъдат свободни от омраза. | ||
4 ‘Той ме обиди, нарани ме, победи ме, ограби ме’. Тези, които не мислят такива мисли, ще бъдат свободни от омраза. | ||
5 Защото омраза не се побеждава от омраза: омраза се побеждава от любов. Това е закон вечен. | ||
6 Мнозина не знаят, че сме тук на този свят, за да живеем в хармония. Тези, които знаят това, не се бият с други. | ||
7 Този, който живее само за удоволствия и чиято душа не е в хармония, който не съобразява (не обмисля) храната, която поглъща, е ленив и няма силата на добродетелта - такъв човек е движен от МАРА, движен от егоистични изкушения, тъй както слабо дърво бива разклатено от вятъра. | ||
8 Но този, който живее не за удоволствия, и чиято душа е в себе хармония, който яде или пости с умереност, и има вяра, и силата на добродетелта - този човек не е трогнат от изкушения, тъй както голяма скала не се потресва от вятъра. | ||
9 Ако човек облече чистата жълта роба с нечиста душа, без хармония и истина, той не е достоен за светата роба. | ||
10 Но онзи, който е чист от греха и чиято душа е силна в добродетел, който има хармония и истина, той е достоен за светата дреха. | ||
11 Онези, които смятат, че нереалното е, и че Реалното не е, те никога няма да достигнат Истината, изгубени по пътя на грешната мисъл. | ||
12 Но тези, които познават Реалното, и знаят, че нереалното не е, те наистина ще достигнат Истината, в сигурност по пътя на правилната мисъл. | ||
13 Както дъждът прониква през лошо-прикрепена къща, така страстите ще пробият през зле-пазения ум. | ||
14 И както дъждът не прониква през добре-поддържана къща, така страстите не пробиват добре-пазения ум. | ||
15 Той страда в този свят и страда в следващия свят: човекът, който върши зло, страда и в двата свята. Той страда, страда и скърби, когато види грешното, което е направил. | ||
16 Той е щастлив в този свят и щастлив в другия свят: човекът, който прави добро, е щастлив и в двата свята. Доволен е, изпитва голяма радост, когато вижда доброто, което е направил. | ||
17 Той скърби в този свят и се мъчи в другия свят: човекът, който върши злини, скърби в двата свята. Аз съм направил зло “, така той плаче и още повече ридае по пътя на скръбта. | ||
18 Ликува онзи на този свят, и се радва на следващия свят: човекът, който върши добро, ликува и на двата свята. | ||
19 Ако човек говори много свети думи, но говори, а не ги върши, този лекомислен човек не може да се наслаждава на светия живот: той е като пастир, който брои кравите на господаря си. | ||
20 От друга страна, ако човек говори само няколко свети думи и въпреки това живее живота на тези думи, освободен от страст, и омраза и илюзия - с правилна визия и свободен ум, | ||
копнеж за нищо сега и напред - животът на този човек е живот на святост. | ||
БДИТЕЛНОСТ | ||
21 Бдителността е пътят на безсмъртието: небдителността е пътят на смъртта. Онези, които са зорки, никога не умират: онези, които не бдят, са вече като мъртви. | ||
22 Тези, които с чист ум са видели тази истина, са мъдри и вечно-зорки, те усещат удоволствието от бдителността, радостта от пътя на Великия. | ||
23 И онези, които са с висока мисъл и в дълбоко съзерцание, с винаги-живееща сила напредват по пътя, те в края достигат НИРВАНА, върховният мир и безкрайната радост. | ||
24 Човекът, който се издига във вяра, който винаги помни високото си предназначение, чието дело е чисто, и който внимателно обмисля работата си, който в собствено владение живее живота на съвършенството, и който понякога, завинаги е бдителен, този човек ще се издигне в слава. | +1 | |
25 Издигайки се във вяра и бдителност, чрез себе-притежание и хармония, мъдрият човек прави остров за душата си, който много води не могат да наводнят. | ||
26 Хората, които са безумни и арогантни, са небрежни и никога бдителни; но човекът, който живее в бдителност, я смята за своето най-голямо съкровище. | ||
27 Никога не се предавайте на небрежност на нехайство; никога не потъвайте в удоволствия и похот. Тези, които са бдителни, в съзерцание, достигат в края Радостта Върховна. | ||
28 Мъдрият, който чрез бдителност побеждава лекомислието, е като този, който свободен от скръбта, се изкачва по двореца на мъдростта и там, от висока тераса, вижда долу тези в скръб; Както силен, мъдър човек, върху свята планина, би могъл да съзира мнозината немъдри далеч долу из равнината. | ||
29 Бдителност сред небдителност, събуждайки се измежду онези, които спят, мъдрецът като бърз кон бяга по трасето, изпреварвайки бавните. | ||
30 Именно управлява състезанието си или чрез бдителност Индра стана водещ за боговете, и така боговете възхваляват бдителния, а небдителността винаги се презира. | ||
31 Монахът, който има радостта от бдителност, и който гледа със страх към лекомислието, той върви по пътя си като огън, изгаряйки всички препятствия, големи и малки. | ||
32 Монахът, който има радостта от бдителност, и който гледа със страх към лекомислието, той никога не може да бъде лишен от победата си и е близо до НИРВАНА. | ||
УМЪТ | ||
33 Умът е трептящ и неспокоен, трудно се опазва и въздържа: нека мъдрият човек изправи ума си, както майсторът на стрели прави стрелите си прави. | ||
34 Като риба, която се хвърля на суха земя, взета от дома си на водите, умът се стреми и се бори да се освободи от силата на Смъртта. | ||
35 Умът е причудлив и летящ, той лети след фантазии, каквито му харесат: наистина е трудно да се сдържи. Но е много добре да контролирате ума; умът, който се контролира, е източник на голяма радост. | ||
36 Невидим и фин е умът и той лети след фантазии, където пожелае; но нека мъдрецът добре пази ума си, защото добре пазеният ум е източник на голяма радост. | ||
37 Скрит в тайната на съзнанието, умът, несъвместим, лети сам далеч. Тези, които са настроили ума си в хармония, се освобождават от оковите на смъртта. | ||
38 Този, чийто ум е непостоянен, който не познава пътя на Истината, чиято вяра и мир все се колебаят, той никога няма да достигне пълнота на мъдростта. | ||
39 Но онзи, чийто ум в спокоен себе-контрол е свободен от страстта на желанията, Който се издигна над доброто и злото, той е буден и няма страх. | ||
40 Като се има предвид, че това тяло е крехко като буркан, направете ума си силен като крепост и водете голямата битка срещу МАРА, всички зли изкушения. След победата добре пазете завоеванията си и винаги завинаги бдете. | ||
41 Защото за дълго време, колко тъжно!, това тяло безжизнено ще лежи на повърхността, отхвърлено като безполезен дънер. | ||
42 Враг може да нарани враг, а човек, който мрази, може да навреди на друг човек; но собственият ум на човек, ако е неправилно насочен, може да му нанесе далеч по-голяма вреда. | ||
43 Баща или майка, или роднина наистина могат да направят добро на един човек; но собственно-правилно насоченият му ум може да му донесе далеч по-голямо благо. |