×Внимание! Този превод, възможно, още не е готов, затова модераторите са го маркирали със статут «преводът се редактира»

Готов превод Thraxas Under Siege / Траксас под обсада: Четеринадесета глава

Четиринадесета глава

Вечерта във Възмездяващата секира е пълен хаос. Глухарче и Макри обслужват из зад бара, което означава, че няма сервитьорка, което от своя страна води до дълга опашка от жадни пиячи, които се борят за внимание. Наемниците и докерите стават нетърпеливи. Не са свикнали да чакат толкова дълго за техните еил и не се срамуват да се оплакват. Храната се приготвя от някаква временна готвачча, чието име дори не знам. Изглежда, че ѝ трябва повече време, което пък води до повече раздразнание. Подхвърлят се повече от няколко ядни думи и остри отговори докато Макри и Глухарче се борят със ситуацията. Положението е лошо и някой по-малко опитен пияч от мен може да е да се паникьоса.

За щастие разполагам с много опит и съществена маса на моя страна, тъй че лесно избутвам няколко наемници, загърбвам майстор на платна и без особени усилия се плъзвам до бара.

- За мен „Весел съдружник”, Макри - поръчвам и подавам двойната си халба, за да бъде напълнена.

Макри ме гледа злобно.

- Няма ли да ни помогнеш?

- Да помогна? Защо?

- Защото имаме нужда от помощ! - логично отвръща тя. Логично или не просто го подминавам.

- Аз не работя тук. Просто клиент който си плаща.

Дори Глухарче изглежда раздразнена докато варварските наемници се борят за вниманието ѝ.

- Наистина би било хубаво да помогнете, Траксас - казва тя.

- Страхувам се, че не мога да направя това.

Макри връчва на поредния клиент халба с ейл и се обръща към мен.

- Тогава няма да те обслужвам - заявява тя.

Зяпвам я.

- Какво имаш в предвид?

- Ако няма да помагаш ще те изгоня от кръчмата!

Само мелето от тела ми пречи да падна по гръб и да изпадна в шок. Не съм свикнал да ме гонят от кръчми. Тоест, свикнал съм да ме гонят от кръчми, но не и от тази, в която живея.

- Не ставай смешна. Не може да ме изгониш. Аз живея тук.

- Не ми пука, - казва Макри. - Няма да получиш никаква пиячка. Или помогни, или се разкарай. Има хора, които чакат.

- Ти куче! – изревавам и посягам към меча си – Този път отиде твърде далеч!

Започвам да си проправям път през стената от хора, за да стигна до входа на бара, за да вляза зад него и да наръгам Макри при първа възможност. Макри грабва брадвата, която пази за спешни случаи и очаква да дойда.

- Никой не отказва бира на Траксас! - крещя, докато все още се боря с тълпата. Пътят ми се оказва преграден от варварски наемник, който е около седем стъпки висок и почти толкова широк. Отнема ми известно време да си проправя път около него, което не ме успокоява. Междувременно с Макри си разменяме обиди, крещейки. Докато стигна зад бара, около петдесет разнородни наемници, докери и други отрепки от Дванадесет морета зяпат леко развеселени. Игнорирам ги.

- Налей ми бира, или ще те претрепа като куче!

Макри надига брадвата си.

- Излез иззад бара или ще ти отсека главата, кусукс вмирисан!

Дори в компанията на наемници и докери, а не на най-изтънчените хора, употребата на оркски от Макри причинява няколко повдигнати вежди. Правя крачка напред. Глухарче внезапно скача пред мен.

- Спрете това веднага - казва тя. - При толкова болни, всички трябва да работим заедно.

Поглеждам я с отвращение.

- Глухарче, казвал ли съм ти някога колко те презирам?

- Не я закачай, дебел простак - извиква Макри. - Глухарче, махни се от пътя ми, за да му отсека главата.

Глухарче се обръща към Макри.

- И двамата трябва да престанете. Не трябва да се биете помежду си.

- Проклета да си, невежа зутха кучко - изръмжава Макри, като отдава дължимото на друга от любимите си оркски псувни. - Разкарай ми се от пътя или ще разсека на две.

Глухарче прави крачка назад, уплашена. Обръща се към мен и после пак към Макри. И тогава, съвсем внезапно, се разплаква.

- Опитвах се само да помогна - казва тя, след това се втурва в задната стая, оставяйки ни с Макри да се гледаме един с друг с повдигнати оръжия, чувствайки се малко нелепо.

- Е немаше нужда да разплаквате момичето - казва един от най-гръмовните гласове в Турай. Това е Виргакс, който стои на бара с неодобрение в очите.

- Бедна малка душа - казва обущаря Паракс, съгласявайки се с него. - Винаги се опитва да направи най-доброто.

- Никога не съм искал да видя как една млада жена е тормозена - изръмжава Виригакс. - Това е непристойно.

- О, хайде - възразявам аз. - Не я тормозихме. Всеки знае, че Глюхарче е идиот.

Друг наемник в бара, мъж с белег от ухото до брадичката си, заговаря неодобрително.

- Винаги съм смятал, че е отзивчива млада мома. Не виждам причина да я заплашвате с мечове и брадви.

Надига се неодобрително мърморене от цялата кръчма.

- Нямах намерение наистина да я разсека - протестира Макри.

- Напсува я на оркски - казва наемникът, и я поглежда подозрително.

- Ще пием ли някога? - нервничи друг едър наемник и ударя с юмрук по бара. Осъзнавайки, че тълпата е срещу нас и си спомняйки, че последните думи на Гурд баха да се грижа за кръчмата му, аз въздъхвам и прибирам меча си. Ако тези хора скоро не получат пиячка, вероятно ще има бунт. Взимам празна халба и я поставям под канелката за бира. Не мога да повярвам. Траксас, някога старши следовател в Имперския дворец, сега е принизен до сервитьор на бира.

- Ще ти помогна с това - мърморя на Макри.

Тя оставя брадвата си и взема разна халба.

- Ти започна с това - измърморва ми в отговор.

Внимание! Този превод, възможно, още не е готов.
Неговият статут: преводът се редактира

Преведено в Нотабеноид
http://prevodi.chitanka.info/book/5/26

Преводачи: Вилорп

Настройки

Готово:

100.00% КП = 1.0

Сваляне като текстов файл (.txt)
Връзка към тази страница
Съдържание на превода
Интерфейс на превода