×Внимание! Этот перевод, возможно, ещё не готов, так как модераторы установили для него статус «в процес на превод»

Готовый перевод Thraxas Under Siege / Траксас под обсада: Шестнадесета глава

Шестнадесета глава

Отдавна вече се беше съмнало, когато се върнахме уморени във Възмездавящата секира. Макри хувна нагоре по външните ми стълбите, за да провери Лузитания, но аз минавам през задната част на кръчмата, за да видя Гурд. Макар да се опитвам да съм тих, лекият шум от влизането ми го разбужда.

- Съжалявам. не исках да те обезпокоя.

Гурд сътворява слаба усмивка. Това е повече, отколкото някой от другите страдащи от болестта е успял. Гурд винаги е бил силен и аз не се съмнявам, че ще се изправи на крака за ден-два.

- Просто трябваше да полегна за малко - казва той. - Скоро ще бъда по-добре.

- Ще бъдеш.

Марширувал съм редом с Гурд по целия свят. Отдавна да съм мъртъв ако не беше той.

- Кръчмата... всичко ли е наред?

Успокоявам го.

- Държа нещата под контрол.

- Ами Танроуз?

- И тя е добре. Ще се оправи съвсем до ден два. Не се тревожи, мога движа нещата.

Гурд кима. Никога не съм виждал стария варварин толкова блед.

- Голямата игра с карти е довечера - прошепва Гурд. - Съжалявам, че не мога да играя.

- Това само ще ти спести пари. Аз съм в отлична форма.

Гурд отново се усмихва, но клепачите му натежават и аз го оставям да поспи.

Положението в офиса ми не е толкова буйно, колкото се опасявах. Магьосниците са известни с разюздаността си и не бих се изненадал да открия, че всички те лежат пияни по килима. Останали трезви. Сигнал за това колко сериозни са нещата. Кораний Мелницата седи зад бюрото ми. Тирини Змиеубийецата е в креслото ми. А Ханама, за моя изненада, седи. Болестта ѝ преминава. Тя все още е смъртно бледа, но вече няма изтерзания вид, характерен за болните.

- По-добре си? - изръмжавам.

Тя кима.

- Утре ще си тръгна.

Трябва да съм доволен, но осъзнавам, че не ми пука.

Свивам рамене.

- Намери ли някаква информация за Океанската буря? - пита Кораний.

- Никаква. Ами Магьосническата гилдия?

Кораний поклаща глава. Артефакта изчезна от погледите. Никой няма и най-малка представа къде може да е.

- Обсъдихме го с Лузитания. Ситуацията е сериозна.

Наистина е сериозна щом той говори за това с мен.

- Ами тази жена, Сарина? - пита Кораний. - Знае ли нещо?

- Не знам със сигурност. По скоро не. Мисля, че е убила крадец на име Боринбакс, който я е притежавал, но тогава вече я нямаше.

- Трябва да я разпитаме веднага щом се повъзстанови.

- Тя не знае къде е - казва Ханама.

- От къде знаеш?

- Попитах я.

- И ѝ повярва?

- Да.

- Защо?

- Познавам Сарина много по-добре, отколкото си представяш - казва Ханама. - Тя не знае къде е. Дошла е тук, мислейки, че ти сия взел.

Забелязвам, че въпросният убиец не е в офиса ми.

- Къде е тя?

- Завлече се долу - казва Ханама. - Каза, че предпочита да лежи болен в складовите помещения, отколкото да остане тук и минута повече.

Сарина се е разкарала. Това е добра новина, макар отново да осъзнавам, че не ми пука много. Задавам въпрос на Коранис.

- Толкова много хора се разболяват тук. И им трябва много време, за да се оправят. Особено на Лузитания. Има ли нещо магьосническо зад това?

- Лузитания не мисли така - отговаря Кораний.

- А ти какво мислиш?

Кораний свива рамене. Той е човек със среден ръст. Рижав и донякъде невзрачен. Но той е един от най-силните ни магьосници, не е далеч от Лузитания по отношение на суровата магия.

- Не мога да намеря никаква следа от магия. Но си прав, че отнема много време да се възстанови…

Кораний изглежда притеснен.

- Хората постоянно се разболяват на групи - казва Тирини. - Характерно е за болестта. не мисля че има замесена магия тук. Щяхме да я открием.

- Не можем да открием Океанската буря - казва Кораний.

- Ние дори не знаем дали Океанската буря съществува.

Седя на дивана, като поддържам разумно разстояние между мен и Ханама. Малко е странно да се обсъждат въпроси за държавната сигурност пред убиец. Наистина, тя е трета в Гилдията на убийците, а Гилдията на убийците е официално признат орган в Тюрай. Та в известен смисъл тя ми е по старша.

- Мисля, че съществува - казва Кораниус. - И ако не сме намерили следа от нея, то открихме много такива от оркска активност в южната част на града. Кораби плаващи покрай брега, нахлулия на убиец, следи от магии за шпионаж.

Спомням си какво ми каза Глухарче на плажа: „Орките вече са във Възмездяващата секира”. Казвам това на Кораний. Той се смръщва зловещо.

Какво е това Глухарче?

- Странна млада жена с морски водорасли в косата.

- Водорасли? Защо водорасли?

- Не знам наистина. Обикновено са цветя. Има астрологически знаци извезани на полата си и говори с делфините.

Очаквам Кораний да се изсмее. Не го прави. Изглежда сериозен.

- И делфините наистина са казали това?

- Според Глухарче. Ма тя е доста чалната.

Но Корнелий не ме слуша. Той вече е на крака и се отправя към спалнята ми. Последвам го и с влизането намираме Лузитания и Макри да се карат.

- По дяволите, върни си ми тазиса - настоява Лузитания.

- Не - казва Макри. - Лечителката каза да не използваш никакъв.

- Лечителката се разболя.

- И какво? Това не променя нищо.

Лузитания, Небесната господарка, размахва ръка и чантата ѝ се надига от пода и отплава към нея. Макри я пресреща, улавя я във въздуха и я затиска с крак.

- Дай си ми чантата!

- Не!

- Дай си ми чантата или ще те отвея през стената! - изревава Лузинатия след което силно се закашля.

- Не можеш да ме отвееш - казва Макри. - Аз съм ти телохранител. Сега легни на зад защото почти е време за лекарството ти.

Лузитания потъва на възглавницата си, като в същото време хвърля най-злият си поглед към Макри, който тя спокойно игнорира. Кораний и Тирини изглеждат доста притеснени да видят, че главата на гилдията им е толкова ограничена. Лузитания поглежда към тях.

- Не може ли болна жена да има пет минути почивка? Какво искаш?

- Траксас съобщава, че една жена - негова позната е разговаряла с делфините. Делфините твърдят, че орките вече са в кръчмата.

- Ей, това е само Глухарче - казвам аз. - Не бих се притеснявал…

- Замълчи - срязва ме Кораний.

- Делфините са казали това? - пита Лузитания. - Какви бяха точните думи?

Ядосан съм на Кораний, задето ми нареди да мълча. Тъкмо се каня да им кажа, че могат да отидат и да поговорят със самите делфини, ако са толкова ги е еня, но Макри ми изпреварва, като повтаря думите на Глухарче.

- И ти си била там?

Макри кимва.

- Може ли тази жена, Глухарче, наистина да общува с тях?

Макри свива рамене.

- Може би. И преди го е правила.

- Защо не бяхме информирани за това по-рано? - настоява Кораний. - Дарът за разговаряне с делфините е много рядък, дори и сред магьосниците.

Гледа ме обвинително.

- Никой никога не е питал. А Глухарче е странна жена. Тя мисли, че от пещерата на делфините се издига драконова линия, която минава през Възмездяващата секира.

Тирини се смее.

- О моля! Не и отново драконовите линии.

- Съществуват ли? - пита Макри.

- Не - казва Тирини.

- Вероятно - казва Кораний.

- Не знаем - казва Лузитания.

Чувствам се много недоволен от всичко това.

- Откога делфините станаха толкова важни? Всичко, което правят, е да плуват наоколо и да ядат риба.

Забележката ми е тотално игнорирана.

- Макри - казва Лузитания. - Моля те, доведи Саманаций. Трябва да се консултирам с него за това.

Макри кима. Слага наметалото си и замята чантата на Лузитания на рамо.

- Остави чантата ми тук! - казва Лузитания.

- Не. Не трябва да имаш никакъв тазис - казва Маккри, след което излиза.

Лузитания се чумери след нея.

- Тази жена е болногледачка от ада.

Лузитания взима парче хартия от малката маса до леглото, надраска съобщение, след което промърмори кратко заклинание, запечатайки документа.

- Траксас, моля те незабавно да изпратиш това на Цизерий. Нуждаем се от него тук.

- Това е твърде много разправия заради няколко делфина.

- Направи какво ти нареди Лузитания - излайва Кораний.

Отивам плътно до магьосника и почти опирам лицето си в неговото.

- Никой не може да ми нарежда, особено в собствената ми стая и ако използваш отново този тон, ще те хвана и ще те изхвърля по стълбите.

Кораний изръмжава.

- Искаш ли да умреш?

- Не, искам да се замислиш за обноските си, а ако се опиташ да използваш заклинание, ще ти отсека грозната глава, преди да успееш да довършиш думите.

Изглежда, че трябва да направя точно това, защото Кораний не е човек, който би отстъпил, но преди да може да ми отвърне, Лузитания го прекъсва.

- Кораний, престани. Траксас е напълно прав. Ние сме негови гости и заемам спалнята вече цяла седмица. Той заслужава нашата благодарност. Траксас, моля, изпрати съобщението, то е доста спешно.

Кимам на Лузитания, после излизам от стаята, все още ядосан. Зад мен Тирини Змиеубийцата се оплаква, че обувките ѝ са мръсни, защото квартирата ме никога не е бил порядъчно почиствана. Магьосници! Мразя ги! Освен Лузитания - вероятно.

Преди да отнеса съобщението на Лисутарис до близката станция на Гилдията на вестоносците, отварям вратата и на Мулфи. Певицата от Ниож изглежда с помръкнал блясък. Косата ѝ е леко разрошена и не носи никакви бижута. Върху подноса, който държи, има стъкленица с изпускаща пара течност.

- Идвам от кухнята. Глухарче ме помоли да донеса това на Лузитания.

Кимвам. Глухарче се грижи за много пациенти, а Мулфи е достатъчно свястна, за да помогне, макар че си плаща в кръчмата. Показвам и пътя към спалнята. Забелязвам, че под роклята ѝ - синя, добре ушита и по-скъпа, отколкото обичайният обитател на Дванадесет морета може да си позволи - е обута с чифт обувки с висок ток, с жълта и розова бродерия. Много приличат на тези на Тирини, и доста подобни на тези, носени от Анумания Гръмовержата. Розовите нишки, които открих, бяха страхотна улика. Ограничи търсенето само до всяка модерна жена в града.

Докато крача по улица Квинтесенция се усещам, че си тананикам „Люби ме през зимата”, най- харесваната песен на Мулфи. Изпълнява я няколко пъти в кръчмата и все още е най-исканата. Тя е добра певица, без значение какво мисли Макри. Поклащам глава при мисълта, че капитан Рали щъпурка около пристанището и търси заровено злато. Нищо чудно. Той се ще нуждае от доста повече пари, отколкото може да изкара, ако се надява да задържи Мулфи.

След като изпращам съобщението до Цизерий, се чудя какво да правя. Тази вечер Гликсий Драконоубиеца, генерал Акарий и Претор Капатий трябва да пристигнат във Възмездяващата секира, за да играят карти. Едва ли имам достатъчно пари, за да седна на масата с тях, и въпреки всичките ми усилия не изглежда да изкарам още. С парите, които съм заел от Лузитания и Глухарче, плюс собствените ми скромни спестявания, мога да събера около 440 гурана. Не би било достатъчно, изправен пред богатството на моите опоненти.

Поклащам глава. Съкровище и магически артефакти. Прекарах дните си в преследване на фантоми. Трябваше да се придържам към някакво солидно разследване. Малки престъпления, мъже, които изневеряват жените си, дребни кражби. Такова нещо. Това би било по-добре и може би щях да съм спечелил повече.

Слизам до обществените бани, плащам такса за вход и се потапям в басейна за дълго време. Като се има предвид бедността, която царува в Дванадесет морета, не сме толкова зле от към обществените бани. Кралят развърза кесията си преди няколко години и помогна да се ремонтират някои от старите къпални в района. Дори и най-бедният гражданин можеше да си получи топла вана и преди и сега, а това не е толкова достъпно по други градове. Не всички са чистоплътни, като тюрайците. Ние сме добре известни с това.

Отпускам се за първи път от дълго време. Когато излизам от къпалнята, се чувствам малко по-близо до стария Траксас. Отбивам се в пекарната на Джиникса и купувам четири сладкиша, които начевам, докато вървя по пътя. Пред мен излиза улично келеме и протяга ръка. Чувствам се умерено благосклонен, отчупвам половината от едно сладкишче и му давам парчето. Той ми благодари и хуква. И тогава имам внезапен проблясък на вдъхновение. Може би това е награда от боговете за благотворителността. Или може би отмората, дошла от къпането. По-вероятно е да са сладкишите. По принцип мисля по-добре на пълен стомах.

Макри е в задния двор на Възмездяващата секира, тренирайки с оръжията си.

- Свети Куантиний, веднаж е разговарял с кит - казвам аз.

- Какво?

Свети Куантиний. Светец-покровител на града. Една от най-известните ни религиозни фигури. Веднъж е говорил с кит.

- Защо? - пита Макри.

- Китът бил пълен с религиозни знания. Така поне твърди историята.

Макри ме гледа.

- И това току що ти хрумна?

- Мислите ми рядко се впускат в религиозната тайнственост. Както и да е, сред малките пресечки на Квинтесенция има малък фонта. Статуята в средата е на Свети Куатиний, който говори на кита.

- И това току що ти хрумна?

- Искаш ли да дойдеш или просто ще си правиш саркастични коментари?

Макри прибира сабите си.

- Първа колесница при разследванията - мърмори тя. - Чак сега си спомня, че в Дванадесет морета има чешма.

Отново тръгваме по улица Квинтесенция.

- Не мога да повярвам, че не си се сетил за това по-рано - казва Макри. - Примерно, преди да обиколим целия град в търсене на нещо, което прилича на кит.

- Не преувеличавай. Както и да е, казах ти. В мислите ми няма почти никакво място за религията.

- Това е фонтан. С статуя на кит. Колко по-очевидно може да бъде?

Вече сме близо до улицата с фонтана. Завиваме зад ъгъла, за да открием бунт. Тълпата се опитва да стигне до фонтана а градската стража се опитва да ги задържи. Тълпата е съставена предимно от просяци, но мога да видя няколко търговци и един или двама занаятчии. Ние стоим на ъгъла и наблюдавайки борбата.

Май че и на други им е хрумнало едно и също нещо - казва Макри.

Кимам. Очевидно всеки иска да разбере дали под статуята има злато. Тълпата напредва. Граждската стража прибира палките и вади мечовете си. Тълпата се колебае, но не се оттегля. Много хора в Дванадесет морета са готови да рискуват пробождане с меч за 14 000 гурана.

Преди битката да стане напълно неизбежна, по улицата изтрополява карета, оградена от войници. Вратата се отваря и префект Дриний излиза навън, елегантен в снежно-бялата си тога. Той вдига ръката си и тълпата утихва. Тюрай можеше да се е превърнал в размирно място през последните няколко години, но гледката на местния префект е все още достатъчна, за да успокои тълпата. Дриний се оглежда доста презрително, след което започва да изнася лекция на тълпата. Той не е лош оратор. Всъщност си е доста ефективен, като се има предвид пълната му липса на талант към всеки друг аспект от работата му. Дори най-безполезните от нашите сенаторски аристократи често могат да говорят добре на публично място. Те учат изкуството в училище, а по-късно и от частни учители. Човек не може да успее в политиката в Тюрай, освен ако не притежава някакво умение като оратор.

Префектът порицава тълпата за нейното размирно поведение. Той изтъква, че по време на криза в града всеки човек трябва да бъде на поста си, изпълнявайки задълженията си, вместо да търси злато. Той посочва няколко примера за героично поведение от славното минало на Тюрай. След това им напомня всичко за светотатствения акт, който ще извършат, разкопавайки под статуята на светеца покровител на нашия град.

- Нищо не може да гарантира падението на града по-бързо от това нечестиво действие - вкарва патос той.

Тълпата вече се е поуспокоила. Дриний смекчава тона си и уверява всички, че ако всички се приберат по домовете си, бунтът ще бъде забравен. Освен това, казва той, под статуята няма злато.

- Аз също чух тези слухове. Не вярвам на нито една дума от тях. В Дванадесет морета няма злато. И ако имаше, нямаше да е под този фонтан. Бях тук, когато самият консул постави първия камък в основите му. Станах свидетел на неговото изграждане, както и мнозина от вас. Той е изграден върху мирна тюрайска земя, а не над измислен сандък със злато.

Гледайки фонтана, това звучи логично. Това си е масивна каменна скулптура. Наистина не виждам как един морски капитан може да е заровил нещо под него. Макри мисли същото.

- Поне не си бил единственият с толкова нелепа идея - казва тя.

Дриний свършва речта си. Тълпата, която вече е напълно смутена, започва да се разпръсква. Това е добре свършена работа от нашия префект.

- Странно е как все още човек с тога може да надвие масите - казва Макри.

Докато напускаме улицата, войниците обособяват кордон около му. Група работници пък влизат навътре, нарамили кирки и лопати.

- Какво става? - пита Макри.

- След като Дриний е разкарал тълпатя от пътя, разбира се, ще хвърли поглед под самия фонтан. Не можеш да очакваш, че местният префект ще пропусне лова на съкровище. Но един човек, който при това бърза, не може да зарови нищо под фонтана.

- Имаш ли още идеи?

Признавам, че нямам.

- Мислех, че фонтанът с кита ще е пробив. Грешах. Просто ще трябва да отида на игра с карти с малко капитал и ще се надявам на най-доброто.

- Не звучиш много уверено - казва Макри.

- Не се чувствам много уверен.

- Защо не?

Вдигам рамене.

- Кой знае? Войната. Балестта. Моята непрекъсната липса на успех във всичко...

Макри ме удря доста тежко по рамото.

- Със същия Траксас ли говоря? Боец, комарджия, пияч и всеизвестен самохвалко? Земи се в ръце. Очаквам да седнеш на масата с картите и да ги накараш да плачат. Гликсий бил богат? Претор Капатий притежавал собствена банка? Какво от това? Кой е най-добрият играч на рак? Ти или те?

- Аз.

Точно така. Просто отиди там и им дай жега. Някога разказвала ли сам ти за времето на арената, когато бях изправена пред осем орка и две трола, а мечът ми се счупи?

Всъщност ми го е разказвала, но не я прекъсвам.

- Никой не ме чу да се оплаквам тогава - продължава Макри. - Не съм започнала да се чудя дали съм добра. Просто убих най-близкия орк с голите си ръце, взех меча му и започнах да върша работа както обикновено.

- Има ли го докоментирано?

- Разбира се - казва Макри. - Аз бях шампион във всички категории. И очаквам довечера да се спуснеш като зла прокоба над опонентите си независимо от шансовете.

Вървим към кръчмата. Аз съм с подобрено настроение от окуражаването на Макри. Не че тя разбира тънкостите на играенето на рак, разбира се, но въпреки това, тя има право. Не ми е присъщо да се обезсърчавам.

- По дяволите Макри, права си. Не знам какво си мислех. Ще им дам жега. Нищо няма да ми попречи.

Изкачваме стъпалата до кабинета ми. Външната му врата е отворена. Намръщвам се и бързам на вътре. Там стой съвсем спокойно, Хром Мъртвешки, един от най-мощните магьосници в света и смъртен враг на Тюрай.

- Предполагам, че това може да попречи - казвам аз и вадя меча си.

Внимание! Этот перевод, возможно, ещё не готов.
Его статус: в процес на превод

Переведено на Нотабеноиде
http://prevodi.chitanka.info/book/5/28

Переводчики: Вилорп

Настройки

Готово:

100.00% КП = 1.0

Сваляне като текстов файл (.txt)
Връзка към тази страница
Съдържание на превода
Интерфейс на превода