×Внимание! Этот перевод, возможно, ещё не готов, так как модераторы установили для него статус «в процес на превод»

Готовый перевод Thraxas Under Siege / Траксас под обсада: Осемнадесета глава

Осемнадесета глава

Гурд все още е болен, а новините за играта на карти не го карат да се чувства по-добре.

- Макри е залогът? Това е ужасен риск.

- Не бих казал това. Ще обера Хорм на масата и всички останали. До утре сутринта най-вероятно ще съм най-богатият човек в Турай. И ще имаме Океанската буря. Ще спася града. Мислиш ли, че биха могли да ми издигнат статуя?

Гурд не споделя ентусиазма ми. Вероятно защото е твърде болен.

- А делфините?

Въпросът му ме кара да се мръщя. Зимната болест може да доведе до някаква деменция, но въпреки това не добре да чуваш разумен човек като Гурд да говори за делфини.

- Какво за тях?

- Глухарче. Когато ми донесе лекарството. Сподели, че делфините ѝ казвали, че орките вече са в моята кръчма.

- Говорели са за Хорм. Саманатий и Лузитания вече го обсъждаха.

- Саманатий? Философът?

- Същия. Очевидно той е хранилище на знания по темата. Всъщност не е изненада. Всеки, който е достатъчно глупав, за да преподава философия в Дванаисет морета, може и да прекарва времето си в разговор с делфините. Бог знае защо Лузитания си губи времето с него. Както и да е, сега е на показ. Хорм вероятно се е появявал редовно, докато Лузитания е била болна. За съжаление той е твърде вещ в прикриващите заклинания.

Някой почуква деликатно на вратата. Мулфи влиза, отново носи поднос с лекарство. Гурд се опитва да се надигне в леглото си. Аз му помагам и той поставя чашата в устните си. Той ѝ благодари, по своя любезен варварски начин, и тя си тръгва.

- Хванала се е да помогне - прошепва той. - Не съм го очаквал от нея.

- Нито пък аз, предвид каква изтънчена певица е. Не съм очаквал да подхвърля билкови отвари на масите. Може би ни се радва откакто ходи със стария Рали.

Гурд се усмихва.

- Райли. Колко пъти само сме се били заедно?

- Много пъти.

Гурд се отпуска назад.

- Ще го направим отново като се пооправя.

- Ще, ще. Орките ще съжаляват, че въобще да си показали лицата. Не можеш да се закачаш с Траксас, Гурд и Райли без бързо да съжалиш за това.

Гурд внезапно се намръщтва.

- Играта тази вечер. С Хорм. Не губи Макри. И не позволявай нищо да се случи с кръчмата.

- Няма.

Оставям Гурд да поспи. На горния етаж офисът ми все още е пълен с хора. Седейки около бюрото ми
са Цизирий, Хасий, Лузитания, Кораний, Тирини, Анумания, Ханама, Макри и Саманатий. Лузитания все още има одеяло, метнато на раменете, докато Ханама изглежда почти възстановена. В огнището бумти силен огън. На масата има бутилка, а пред всеки от тях малка сребърна чаша.

- Траксас, присъедини се към нас за едно питие.

Поглеждам подозрително към бутилката.

- Специалната дестилация на игумена? Макри, да не си я задигнала от запасите ми?

- Разбира се, че не - казва Макри. - Макар, че понеже скоро ще ме заложиш, като невеста на Хорм, не очаквах, че ще ми завиждаш.

- Аз го взех - казва Лузитания. - Трябва да знаеш, че няма смисъл да се опитваш да скриеш алкохол от един тюрайски магьосник. Тъкмо се канехме да пием за твоя успех довечера.

- Наистина ли? - чувствам се доста поласкан. Не всеки ден заместник консулът пие за моя успех.

Вътрешната врата се отваря, на прага са капитан Рали и Мулфи.

- Мулфи ми каза какво става. Залагате се на Макри?

- Да - отвръща Цизерий. - Ще пием за късмета на Траксас.

Капитанът се приближава до бюрото и двамата с Мулфи се сгушват до ъгъла му.

- Ще не нуждае от такъв. Много добри играчи ще дойдат довечера.

Това е вярно. Очаквам да победя всички, но по отношение на сделка с Хорм, не е необходимо. Просто трябва да го победим. Който и да е от нас остане най-дълго на масата, печели нашия залог. Възможно е, след като взема всичките пари на Хорм, принуждавайки го да излезе от играта, тогава да загубя от претор Капатий, или генерал Акарий, но дори ако това се случи, няма да се отрази на сделката по отношение на Макри и океанската буря.

Капитан Райли вдига чашата си.

- Успех - казва той и ние пием.

- Все още работя по някакъв метод да измъкна Океанската буря от ръцете на Хорм - казва Лузитания. - Той е сложил доста заклинания да я защитават, но съм сигурна, че можем да измислим нещо.

- Така че се постарай да не губиш прекалено бързо - казва Кораний.

- Изобщо няма да загубя.

Размахвам моя светещ жезъл.

- Виждаш ли това? Спечелих го от елфически лорд, на кораб по средата на океана докато споделях каюта с Макри. Това е доста стресова ситуация, пред както човек може да се изправи, а аз все пак успях.

В този момент пристига Глухарче с отвара. Тя е загрижена да открие, че Лузитания и Ханама пият кли.

- Престани да се тревожиш - казва Лузитания. - Подобряваме се. Но благодаря, че се грижеше за нас.

- Наистина - казва и Ханама. - Благодаря ти.

Потресен сам да чуя как убиец благодари. Може би пристъпът на болестта ѝ ѝ е донесъл малко смирение. Няма нищо лошо, макар че вероятно до ден два ще се върне към убийството на хора.

Вътрешната вратата отново се отворя. Имаше време, когато офисът ми беше лично място. Сега е по-посещавано и от сената. Това е Сарина Безпощадната. Не изглежда здрава, и определено не показва никакво смирение, макар че поне не е насочила арбалет към някого.

- Наистина ли чух, че Тракас ще играе карти с Хорм за Океанската буря? - настоятелно пита тя.

- По скоро, ще я спечеля за града - ѝ отговарям.

- Не е на Хорм, та да я залага - казва тя. - Той ми я отмъкна!

Поклащам глава. Жената все още е луднала от болестта. Тя е изправена пред заместник-консула на града, ръководителя на Гилдията на магьосниците и капитан на градската стража, и се опитва да настоява за правата си върху откраднат предмет.

- Океанската буря няма нищо общо с теб - казва Цизерий. - Трябва да се тревожиш за защитата си в съда. Веднага щом болестта ти премине, ще те изпратя там.

- Ще убия Хорм - казва Сарина. - И теб. И всеки друг, който се опитва да ме ограби.

Тя трепери и сякаш едва се държи на крака.

- Време е за лекарство ти - казва Глухарче рязко.

- По дяволите и лекарството - казва Сарина и се завърта на пети, излизайки от стаята.

Предлагам на Цизерий още сега да отведе Серина.

- Тя не може да избяга от кръчмата - отговаря ми заместник-консула. - Обградена е от мой хора. Ще я вземем утре, ако е напълно възстановена.

- Ти май наистина вярваш в това за гостоприемството към болни гости?

- Разбира се - казва Цизерий. - Това е една от най-старите ни традиции. Традицийте са фундаментът на нашия град.

- Дори ако тези традиции са глупави?

- Никоя от тях не е глупава - контрира ме заместник консулът.

Веднага започва дискусия за стойността на традициите в живота на града. Лузитания и Саманаций се включват остро, както и Кораний. Изглежда, че всеки има мнение, освен Тирини Змиеубийцата, която изглежда отегчена, и се занимава пред малко огледало. Макри се включва в дискусията, спорейки доста ожесточено със Саманатий за някакъв момент от историята. Саманатий слуша, след което оборва нейните аргументи. Лузитания излага различна гледна точка и Цизерий им казва, че всички грешат. За нула време всички факти и мнения летят около масата, обхващащи всичко - от традициите на гостоприемството в далечната Самсарина до древната етика на оркските войни.

Не съм човек за такива дискусии. Допълвам чашата си с отличното кли на игумена, пресушавам шишето и се спускам надолу, готов да играя карти.

Внимание! Этот перевод, возможно, ещё не готов.
Его статус: в процес на превод

Переведено на Нотабеноиде
http://prevodi.chitanka.info/book/5/30

Переводчики: Вилорп

Настройки

Готово:

100.00% КП = 1.0

Сваляне като текстов файл (.txt)
Връзка към тази страница
Съдържание на превода
Интерфейс на превода