| | |
| | |
| | |
| | |
| | |
Или както кастилският поет Хорхе Манрике, 1440-79, започва великолепното си стихотворение: ‘Нека нашата спяща душа си спомни и да бъде будна и да бъде жива, в съзерцание, как животът ни отминава, как смъртта ни предстои, така мълчаливо нека'. #6 в контекст | | |
| | |
| | |
| | |
| | |
| | |
Най-сладките ни песни са тези, които разказват за най-тъжната мисъл. #12 в контекст | | |
Това е усещането, че в нас има разделение, отделяне от нещо безкрайно, с което искаме да се съберем отново, защото сме като изгубено малко дете, което плаче в тъмнината за своя дом. #13 в контекст | | |